Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2495 от 20.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 26200/2022
Вид
Решение № 2495
Подписан
20.02.2023
Състав
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 450, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.452,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 455 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 507 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 507, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.508 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.508,ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 508, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2495 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20221110126200 по описа за 2022 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът твърди, ответникът не е изпълнил две запорни съобщения, поради което му е нанесъл имуществени вреди - на стойност 54,38 лева / неизпълнен до тази сума запор по ИД 70/2021г./ и сумата 676,97 лева – неизпълнен изцяло запор по ИД 76/2021г. Твърди, че като взискател по тези изпълнителни дела, поискал налагането на запор на вземане при ответната банка на длъжника ***, за свои вземания по изпълнителни листа. По дело 70/2021г., ответникът приел запора, но превел по изпълнителното дело сума с 54,38 лева по – малко от претендираното. По ИД № 70/2021г., запорът бил приет само за разноските, за останалото било поискано потвърждение и след получаването му от ДСИ, банката не е изплатила исканата сума, при условие, че ищецът счита, че по сметката следва да е имало достатъчно наличност. Двете вземания произтичат от трудово правоотношение, като поради нереализирането на запорите, ищецът твърди да е претърпял и неимуществени вреди – болки и страдания,поради изпитаното безсилие, че въпреки положените усилия, не е изпълнила задължението си по закон, налагало му се многократно да търси службата при ДСИ за проверки дали сума е постъпвала, което довело до чувство на срам, чувство, че се натрапва. Изпитвал разстройство на съдя, кръвното му налягане неколкократно се повишавало, изпитвал главоболие. Претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 500 лева, които твърди да е търпял за период 16.9.2021г.6.6.2022г. – 60 лева по ИД 70/21г., 440 лева - по ИД 76-21г.

С уточнителна молба, ищецът сочи, че по главните искове твърди, че банката, след като е получавала суми по банковата сметка, не е изпълнила запорите – тоест, че по банковата сметка е било налице постъпление, като по този начин банката е допуснала длъжникът да се разпореди със сумите, които са постъпвали.

1

Ответната банка оспорва исковете, като сочи, че незабавно след получаването на запорните съобщения е отговорила на ДСИ съответно на посоченото в закона, признавала е вземането, като е посочвала, че няма достатъчна наличност по сметка. Твърди да е наредила незабавно сумата 1638,23 лева по сметка на ДСИ. По останалите, получени запорни съобщения, незабавно е отговаряла, че признава вземането, запорът е наложен, налични са и други запори, няма наличност. Поради изложеното, счита, че е действала законосъобразно.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото между страните, че ищецът е взискател по ИД № 70/21г., образувано въз основа обезпечителна заповед, по което ДСИ е разпоредил налагане на запор върху вземане на длъжника при ответника, че на 31.8.2021г. ответникът е отговорил, че признава запора, няма достатъчна наличност, няма претенции на трети лица, ищецът е взискател по ИД № 76/21г., образувано въз основа обезпечителна заповед, по което ДСИ е разпоредил налагане на запор върху вземане на длъжника при ответника, че на 16.9.2021г, ответникът е отговорил, че признава запора, няма достатъчна наличност, има претенции на трети лица, като е посочено от ответника, че запорът е наложен само до сумата 340 лева – разноски, а за останалата сума се иска уточнение, което с писмо от 22.10.2021г. , постъпило на 27.10.2021г. при ответника, е направено. На 9.11.2021г., ищецът е поискал образуване на ИД с приложен изпълнителен лист, удостоверяващ вземането му , за което е издадена обезпечителна заповед, въз основа на която е образувано дело 70/21г., ответникът, по запорно съобщение, е уведомил ДСИ, че признава запора, няма наличност, има други наложени запори. На 17.12.2021г. , ищецът е образувал ИД въз основа изпълнителен лист, установяващ вземане, за което е издадена обезпечителна заповед, въз основа на която е образувано ИД 76/21г., на ответника е изпратено запорно съобщение, като ответникът е уведомил ДСИ, че признава запора, няма наличност, има други наложени запори. Съдът намира, че страните не спорят, че ответникът е превел по сметка на ДСИ сумата 1638,23 лева на 16.11.2021г., след постановяване на решение по гр.д.№ 36593/2021г. на СРС, 58- ми състав.

От представените доказателства се установява, че по заявление от 27.8.2021г. на Д.

М. до ДСИ при РС Петрич е образувано изпълнително дело № 70/2021г., по молба на М. – взискател против „Компас Транс Интернешънъл” ООД, с искане за налагане на обезпечителна мярка въз основа представена обезпечителна заповед , издадена по дело № 36593/2021г. на СРС, 58- ми състав, за : сумата 1333,36 лева неплатено трудово възнаграждение, сумата 24,45 лева – обезщетение за забава, до общ размер на вземането 1357,81 лева, при налагането на обезпечителен запор, в посочени банки, първата от която е ответната банка. С разпореждане от 27.8.2021г., ДСИ е образувал изпълнително дело, наложил е запор на банкова сметка, установена на длъжника в ответната банка за общата сума 1357,81 лева и 300 лева адвокатско възнаграждение – общо 1657,81 лева, като видно от опредставения по делото отговор от ответника, въз основа изпратено на 27.8.2021г. запорно съобщение, на 31.8.2021г., банката на основание чл.508 ГПК е отговорила, че признава вземането, върху вземането на длъжника към банка няма претенции на трети лица, като 2 няма наличност . запорното съобщение е представено от ответната страна, като същото е със съдържанието, посочено по – горе. Ответникът е представил отговор от 7.9.2021г., в който е посочил, че по сметката има наличност. На 16.11.2021г., ДСИ е разпоредил на ответната банка, предвид отговора от 7.9.2021г., е уведомил ответникът, че при него е образувано ИД № 91/2021г. , към което е присъединено ИД№ 70/2021г., поради което нарежда на ответната банка да преведе, предвид отговора от 7.9.2021г., запорираната сума по запорно съобщение, да се преведе по посочена банкова сметка. В писмото е вписано, че се представя обезпечителна заповед, разпореждане и копие на запорно съобщение. Със запорното съобщение от 10.11.2021г., ответникът е уведомен, че по ИД № 91/2021г. се налага запор за сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение, 115 лева държавни такси. На 16.11.2021г., е постъпил отговор, на основание чл.508 ГПК, че признава вземането, върху вземането на длъжника към банка има претенции на трети лица, като няма наличност. Представено е копие и от изпратеното на 16.9.2021г. запорно съобщение, по дело № 70/2021г, с което е наложен запор до размера на цялото обезпечително вземане, включително и лихва за забава от 13,33 лева и разноските от 340 лева.

На 22.11.2021г. е постъпило писмо по чл.508 ГПК, със същото съдържание, но с посочване, че за наложени запори и за други задължения.

На 9.11.2021г., Д. М. е подал заявление до ДСИ за образуване на изпълнително дело, с приложен изпълнителен лист, издаден по грд.№ 36593/2021г., въз основа допуснато предварително изпълнение на решението на СРС, 58-ми състав, за сумата от 1333,36 лева и законна лихва от 24.6.2021г до плащането, като в молбата е посочено, че се прави искане за присъединяване на ИД № 70/2021г., по описа на ДСИ, по което е наложен обезпечителния запор.

По заявление от 14.9.2021г. на Д. М. до ДСИ при РС Петрич е образувано изпълнително дело № 76/2021г., по молба на М. – взискател против „Компас Транс Интернешънъл” ООД, с искане за налагане на обезпечителна мярка въз основа представена обезпечителна заповед , издадена по дело № 1291/2021г. на РСП, 3 състав, за : сумата 363,64 лева неплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, сумата 13,33 лева – обезщетение за забава, до общ размер на вземането 376,97 лева, при налагането на обезпечителен запор, при условията на поредност, в посочени банки, първата от която е ответната банка. С разпореждане от 14.9.2021г., ДСИ е образувал изпълнително дело, наложил е запор на банкова сметка, установена на длъжника в ответната банка за общата сума 376,97 лева и 300 лева адвокатско възнажраждение – общо 676,97 лева, като на ответника е изпратено запорно съобщение, с поставен на него печат вх.№ 59824/16.9.2020г – годината навярно е сгрешена, по което съобщение на 23.9.2021г., банката, на основание чл.508 ГПК е отговорила, че признава вземането, върху вземането на длъжника към банка са наложени запори и за други задължения, като няма наличност, в съобщението е вписано, че запорът е наложен за сумата 340 лева, като се прави искане за уточнение на главницата и лихвата, ако е в по- голям размер. Видно от самото запорно съобщение, в него е посочено, че запорът се налага от ДСИ за : 363,34 лева обезщетение за неползван платен годишен 3 отпуск, сумата 13,33 лева лихва, както и сторените разноски в обезпечителното производство – 340 лева. ДСИ е разпоредил да се уведоми взискателя. С писмо от 22.10.2021г., постъпило при ответника на 27.10.2021г., ДСИ е посочил размер на претенцията на ищеца,, идентична с посочената в запорното съобщение. От банката е постъпил отговор на 11.3.2022г. на запорно съобщение от 1.3.2022г., изпратено по ИД № 762021г., , на основание чл.508 ГПК е отговорила, че признава вземането, върху вземането на длъжника към банка са наложени запори и за други задължения, като няма наличност. На 21.2.2022г. по гр.д.№ 1291/2021г., от РС – Петрич е постановено неприсъствено решение, с което се признава вземане на М. против длъжника по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за 363,34 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск и законна лихва от 2.6.2021г..

На 17.12.2021г., е подадено заявление от М. за образуване на изпълнително дело въз основа издаден изпълнителен лист, като ДСИ с разпореждане от 30.12.2021г., е постановил образуване на ИД № 101/2021г., за 9,26лв обезщетение за забава, 870,17 лева съдебни разноски, при прието възнаграждение за адвокатска защита по изпълнението от 300 лева.

С разпореждане на ДСИ от 28.2.2022г., по ИД № 19/2022г.,е образувано ИД, за вземане от 350 лева – съдебни разноски по дело № 1291/2021г., и към него е присъединено ИД № 76/2021г. , като до ответната банка е изпратено запорно съощение на 01.3.2022г. и с разпореждане от 28.2.2022г по ИД № 18/2022г., е образувано изпълнително дело за вземане на ищеца за сумата 363,34 лева обезщетение за неплатен годишен отпуск, въз основа Ил по гр.д.№ 1082/2021г. – заповедно производство, по влязлото в сила решение на РС Петрич, присъдинено е ИД № 76/2021г., и на ответника е изпратено запорно съобщение .

На 4.3.2022г., ДСИ е изпратил на ответната банка искане запорираната сума по ИД № 76/2021г., да се преведе по посочена банкова сметка.

Видно от удостоверение, издадено от ДСИ, по посочените изпълнителни дела, е постъпила една сума от ответната страна, от 1638,23 лева, в изпълнение на наложен запор по ИД № 70/-2021г. , което дело е присъдинено към ИД № 91 /2021г,. образувано въз основа изпълнителен лист по гр.д.№ 36593/2021г., като видно от представените доказателства, сумата е преведена на 16.11.2021г.

ДСИ е разпоредил, на взискателя да се преведе 1603,23 лева, и 35 лева в полза на РС Петрич. Видно от представеното разпределение, ДСИ е приел, че от постъпилата сума 1638,23 лева, запорът по ИД 70/2021г е обезпечен, като сумата 35 лева следва да се преведе в полза на РС Петрич, от сумата остава 1603,23 лева, които е разпределил: 302,50 лева разноски на взискателя по ИД № 70/2021г., погасена е сумата 1357,81 лева главница, останала е сумата 57,08 лева главница. Въз основа вземането по ИД № 91/2021г,е изчислено, че задължението възлиза на 57,08 лева главница, законната лихва върху нея е 54,44 лева за период от 24.6.2021г. до плащането на 17,11.2021г-, дължи сее законна лихва от 17.11.2021г, 300 лева адвокатско възнаграждение и 115 лева на ПРС.

Запорът, наложен по ИД № 70-2021г., е за сумата: общо 1657,81 лева, като видно от 4 опредставения по делото отговор от ответника, въз основа изпратено на 27.8.2021г. запорно съобщение, на 31.8.2021г., банката на основание чл.508 ГПК е отговорила, че признава вземането, върху вземането на длъжника към банка няма претенции на трети лица, като няма наличност . Запорното съобщение, постъпило при ответника вх.№ 56271/31.8.2021г., е за сумата от : 1357,81 лева – размерът на допуснатото обезпечение, сумата 335 лева разноски по изпълнението / признато адвокатско възнаграждение, и разноски от 20лева държавна такса и 15 лева такса за запор, двете – платими по сметка на РС Петрич – те са представени от ответната страна . Ответникът е представил отговор от 7.9.2021г., в който е посочил, че по сметката има наличност, и че запорът е наложен, следователно, с това съобщение, ответникът е посочил, че към 7.9.2021г- по сметка на длъжника има наличност от 1692,81 лева.