Решение № 36 от 20.04.2022, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно търговско дело 254/2021
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 20.04.2022
- Състав
- Кремена Илиева Лазарова, Христина Захариева Марева, Десислава Динкова Щерева
Цитирани разпоредби
- чл. 216, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 216, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 216, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2, т.1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2, т.1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 293, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 168, т. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 171, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 216, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.216, ал.1, т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 216, ал. 1, т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 36 гр. Бургас, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Кремена Ил. Л.
Членове:
Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело № 20212001000254 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по жалба на основание чл. 258 ГПК, подадена от адв. Г. Н. като пълномощник на „С.И.Г. ЕООД и А.А.Г. срещу решение № 320 от 16 август 2019 г., постановено по т.д. № 425/ 2017 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с която е обявен за относително недействителен, на основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, по отношение на Държавата чрез Н., сключеният между „С. “ ЕООД, представлявано от Р.А.Д.
– управител, и А.А.Г. гражданин на И. роден на *** г. в гр. Р. договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт *** г., на Нотариус О.Ж. с район на действие – Районен съд – Бургас, по силата на който „С. “ ЕООД е продало на А.А.Г. за обща продажна цена от 62 000 лв. с ДДС следните свои собствени недвижими имоти:
1. Самостоятелен обект в Жилищна сграда за сезонно обитаване, с идентификатор *** землище с ***, кадастрален район 5, поземлен имот 739, сграда 1 на три етажа, състояща се от общо пет броя апартаменти, с РЗП от 359.86кв.м, изградена в частта му за реално ползване в северозападната част на поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта на гр.С., м.,,Б.“,с площ от 2094 кв.м, при граници: имот ***, имот *** имот ***, имот 1
***, имот *** имот ***, а именно: Апартамент № 5, с идентификатор **** самостоятелен обект 5, с предназначение: жилище, апартамент, разположен на трети етаж, с обща площ от 88,58 кв.м, състоящ се от коридор, всекидневна с кухненски бокс, две спални, баня и тоалетна и две тераси, при граници и съседи на същия етаж ***.1.4, под обекта ***.1.3, над обекта – няма, ведно със съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е изградена сградата;
2. Самостоятелен обект във Вилна сграда за сезонно ползване къща близнак № 2, с идентификатор ***, землище с ***, кадастрален район 6, поземлен имот 532, сграда 3, със ЗП от 127 кв.м и РЗП от 466,40 кв.м, състояща се от партер, първи жилищен етаж и подпокривно пространство, изградена в югозападната част на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. С., м. ,,Б.“, с площ от 2090 кв.м, при граници: имот *** а именно:
Апартамент № 7, с идентификатор ***.1, на партерен жилищен етаж от сградата, кота 0.00 м., самостоятелен обект 1, с обща площ 75,68 кв.м, от които 63,70 кв.м ЗП и 15,85 % ид.ч., равняващи се на 11,98 кв.м ид.ч. от общите части на сградата, състоящ се от коридор, спалня, баня и тоалетна, дневен кът и веранда, при граници: на същия етаж ***.2, под обекта – няма, над обекта ***.4, ***.3, ведно със съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е изградена сградата;
3. Самостоятелен обект във Вилна сграда за сезонно ползване редови къщи- 4 броя с идентификатор *** сграда 2, със ЗП от 237 кв.м и РЗП от 921,30 кв.м, всяка една от редовите къщи, състоящи се от партер, първи жилищен етаж и подпокривно пространство, изградена в югоизточната част на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. С., м. ,,Б.“, с площ от 2090 кв.м., при граници: имот *** а именно: Апартамент № 16, с идентификатор *** на партерен жилищен етаж от сградата, кота 0.00 м, с обща площ 75,74 кв.м, от които 63,60 кв.м ЗП и 8,37 % ид.ч., равняващи се на 12,14 кв.м ид.ч. от общите части на сградата, състоящ се от коридор, спалня, баня и тоалетна, кухня и трапезария, и дневен кът и веранда, при граници: на същия етаж: ***, под обекта няма, над обекта ***, ведно със съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е изградена сградата.
С въззивната жалба се поддържа възражение срещу извода на съда 2 за ирелевантност на въведения правопогасяващ факт – изтекла погасителна давност относно публичните задължения и следващото от това погасяване на правата на Държавата по отменителните искове на основание чл. 216, ал. 1 ДОПК
Поддържано е на следващо място и възражението за прехвърляне на имотите срещу цена, задължението за плащане на която е погасено чрез извършено прихващане с насрещно задължение в значителен размер, произтичащо от договор за заем.
Поддържа се и възражение за постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка, предвид възпиремането на заключение по назначената техническа експертиза, с която действителната цена на имотите е установена без съобразяване на характеристики на имотите.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново от въззивната инстанция, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от НАП, в който се поддържа становище за недопустимост и за неоснователност на въззивната жалба. Във връзка с възражението за погасяване на процесните публични задължения по давност се твърди, че за част от тях абсолютната давност по ДОПК не е изтекла иса налице всички предпоставки за уважаване на исковете по чл.216, ал.1, т.2 ДОПК са налице.
По въззивната жалба е било образувано в. т. д. № 302/2019 г. по описа на БАС. С решение № 601122 от 29.10.2021 г. по т. д. № 1256/2020 г. по описа на ВКС, ТК, Второ ТО постановеното по въззивната жалба решение № 158/07.01.2020 г по в. т. д. № 302/2019 г. по описа на БАС е отменено и делото върнато за ново разгреждане на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. В мотивите на касационната инстанция е посочено, че въпреки принципната правилност на съображенията за сродната природа на отменителния иск, уреден в общата правна уредба на чл. 135 ЗЗД със специалния иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК, правната уредба на втория се характеризира със специфика, свързана с регламентирания в чл. 168, т. 3 ДОПК начин за погасяване, според която съдът е бил длъжен да разгледа и да се произнесе по наведеното надлежно в процеса възражение за погасяване по давност на конкретните публични задължения на дружеството-отчуждител на имотите по атакуваната 3 разпоредителна сделка, в размер на 270 44.81 лв., установени по конкретния ревизионен акт № ***/ 18.06.2009 г. Прието е, като не е разгледал въведеното от въззивниците възражение за погасяване на задълженията по давност, като един от предвидените в чл. 168, т. 3 ДОПК способи за погасяване на публичните задължения,е съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка са дадени указания за разглеждане и произнасяне по основателността на възражението за погасяване по давност на конкретното публично задължение, по конкретния ревизионен акт, включително и събиране на доказателства за това, при условията на чл. 266, ал. 2, т.1 и т. 2 ГПК.
В съдебно заседание за въззивниците се явява представител по пълномощие – адв. Г. Н., която поддържа възражението за липса на активна материално-правна легитимация за Държавата чрез Н., поради погасяване по давност на задълженията, във връзка с които предявява конститутивния иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК, както и останалите възражения в жалбата.
Претендира сторените до момента деловодни разноски – заплатени държавни такси и депозит за заплащане на възнаграждение на вещо лице За въззиваемия се явява представител по пълномощие - публичен изпълнител Георги Радоев, който оспорва въззивната жалба. Претендира деловодни разноски съобразно представения в с. з. списък.
Бургаски апелативен съд, съобразявайки правомощията си по смисъла на чл. 294 ГПК, като във връзка с указанията за произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност спрямо публичните задължения, на които НАП основава своята активна легитимация по иска на основание чл. 216, ал. 1 ДОПК при повторното разглеждане на делото по въззивната жалба приема следното:
Предмет на делото са предявените от Държавата чрез Н., чрез главен публичен изпълнител, в условията на обективно и субективно, евентуално съединени искове против въззивниците - „С.И.Г. ЕООД и А.А.Г., за обявяване за относително недействителен по отношение на Държавата на договор за покупко-продажба на три недвижими имота – собственост на „С.И.Г. ЕООД, срещу продажна цена от 62 000 лв. с ДДС, обективиран в нотариален акт № *** г. на Нотариус О.Ж. с район на действие – БРС, с правно основание на главно предявения иск - по чл. 216, ал. 1 , т. 2 ДОПК – поради сключване на 4 сделка, при която даденото значително надхвърля стойността на полученото, като сделката е сключена след датата на установяване на публично задължение с ревизионен акт; а на евентуалния - по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК – поради сключване на сделката с намерение за увреждане на публичния взискател, като намерението се извлича от знанието на длъжника за наличието на значително по размер публично задължение и активите, които служат за обезпечаване на кредитора, а продажната цена не е постъпила в патримониума на продавача и не е послужила за погасяване на публичните му задължения, също така и поради деклариране на неверни обстоятелства от длъжника в декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК преди изповядване на сделката.
Въззиваемият като ищец е основал активната си легитимация на публични задължения на „С.И.Г. ЕООД в общ размер на 270 443.45 лв., от които 235 553.64 лева, представляващи главница и 34 889 лв. представляващи лихви за просрочие, които са установени в резултат на данъчна ревизия, приключила с ревизионен акт № *** от 18-ти юни 2009 г., връчен на 22-ри юни 2009 г. и влязъл в сила. В последствие и с цел да се увреди Държавата като кредитор, била сключена процесната сделка - договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № *** г. на нотариус О.Ж. с район на действие – БРС, по силата на която собствените на дружеството имоти са прехвърлени на втория въззиваем – ответника А.А.Г. срещу обща продажна цена от 62 000 лв., докато сборът от данъчните оценки на продадените имоти е в размер на 92 235.20 лв. Продажната цена не била получена и е посочено, че е извършено прихващане с насрещно задължение по договор за заем в същия размер.
В отговора на исковата молба, подаден от въззивника А.Г. е въведено твърдение, че посочената в нотариалния акт цена не е действителната, покрива само главницата по посочения договор за заем, като реално са погасени и задължения за лихви и неустойки, произтичащи от договора за заем.
Оспорвани са твърденията относно намерението за увреждане на Държавата като кредитор.
Поддържано е и възражение за погасяване по давност на процесните публични задължения към момента на водене на делото.
5
При разглеждане на делото за втори път пред въззивната инстанция, в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението и във връзка с поставените пред въззивната инстанция въпроси, Бургаски апелативен съд в настоящия му състав приема следното:
Със заповед на началник сектор „РП“, отдел „КД“, Д.К.“ при ТД на НАП гр. Бургас, за възлагане на ревизия №*** от 12 декември 2008 г. и заповед на началник сектор „РП“, отдел „КД“, Д.К.“ при ТД на * гр. Бургас, за възлагане на ревизия № *** от 23 март 2000 г., е образувано ревизионно производство спрямо „С.И.Г. ЕООД, приключило с ревизионен акт № *** от 18 юни 2009 г., връчен на 22 юни 2009 г. и влязъл всила като необжалван, с който са установени публични задължения в размер на общо 270 442.81 лв.
На 22 октомври 2013 г., с Нотариален акт № *** на нотариус О.Ж. въззиваемите сключили договор за продажба на три недвижими имота на дружеството, чиято данъчна оценка към релевантния момент е била в размер на 92 235.20 лв. Цената по договора за продажба на имотите в размер на 62 000 лв. с ДДС е посочено в нотариалния акт, че е погасена чрез прихващане, срещу насрещно задължение на дружеството – продавач, произтичащо по договор за заем.
Поддържаното и пред настоящата инстанция възражение за привидност на клаузата относно определената в договора за продажба цена, в действителният размер на която се включват и задължения за лихви и неустойки, при съобразяване на специалните изисквания на чл.* ал. 2 ГПК, е останало недоказано и поради това е неоснователно. Страната, която поддържа възражението за привидност е участвала в сделката, поради което за нея е относимо ограничението на посочената процесуална норма, изискваща наличие на писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно, каквито не са представени в случая, за да бъдат допуснати свидетелски показания.
Разпечатката съдържа 36 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ffb5f583-11c9-4b36-8447-b01d0842365f