Решение № 260251 от 12.07.2021, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е № …. гр.

София,

12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 19.05.2021г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Ирина Славчева

ЧЛЕНОВЕ:

Ивайло Г.

Ваня И. при секретаря Теодора

Вутева разгледа докладваното от съдия Г. въззивно гражданско дело № 677 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 105 от 06.07.2020г., постановено по гр.д. № 968/2015г. на РС- С. е допусната делба на недвижим имот, находящ се в гр. С., *** и представляващ поземлен имот с площ от 790 кв. м. по нотариален акт, а по скица от АК с площ от 668 кв. м., с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. С., ведно с построените в него жилищна сграда (еднофамилна) с площ 148 кв. м. на един етаж с идентификатор № ***, лятна кухня с площ от 42 кв. м. на един етаж с идентификатор № ***, два гаража с обща застроена площ от 48 кв. м. и заснети като един обект с идентификатор № ***, и стопанска сграда с площ от 6 кв.м. с идентификатор № ***, при квоти 1/6 идеални части за ищеца П.Г.К. и 5/6 идеални части за ответницата С.К.К., като е отхвърлен искът за делба срещу съделителя К.Г.К..

С допълнително решение от

10.08.2020г., постановено на основание чл. 250 от ГПК по същото дело, е отхвърлен предявеният от П.Г.К. иск по чл. 30 от ЗН срещу С.К.К. за намаляване на дарението, извършено с н.а. № 138, т. 1, рег. № 1262, дело № 123/2015г. до размера на разполагаемата част на дарителя и за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на баща му, както и е осъден П.Г.К. да заплати на С.К.К. разноски по делото в размер на 700 лв.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивни жалби на П.Г.К. срещу горните решения.

Във въззивната жалба срещу основното решение жалбоподателят описва хронологията събитията, свързани с правото на собственост върху делбените имоти. Счита, че районният съд неправилно е отхвърлил иска му за възстановяване на накърнена запазена част. Оспорва решаващия извод, че ищецът не бил приел наследството на баща си по опис, съгласно изискването на чл. 30, ал. 2 от ЗН. Позовава се на т. 4 от ТР № 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС.

Намира, че няма нужда от приемане на наследството по опис (независимо от статуса на ответника), ако се атакува общо завещателно разпореждане, за разлика от случая, когато се атакува завет или дарение. Изтъква, че в случая не е приел наследството по опис, тъй като не е предполагал, че има завещание, което ще му се наложи да атакува. Анализира начина на формиране на наследствената маса по чл. 31 от ЗН, и сочи обектите, които тя включва, както и оценката й съобразно заключението по СТЕ. Прави извод, че в случая приемането на наследството по опис не се явява материална предпоставка за упражняване на правото на възстановяване на накърнена запазена част. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта му относно квотите на страните като незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон, и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска по чл. 30 от ЗН и да допусне делба на делбените имоти при квоти 7/18 идеални части за П.Г.К. и 11/18 идеални части за С.К.К..

Претендира разноски.

Въззивната жалба срещу допълнително решение възпроизвежда дословно частта от основната въззивна между последния абзац на стр. 6 и първия абзац на стр. 11. С нея жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение от 10.08.2020г. и да уважи предявения иск по чл. 30 от ЗН. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.

1 от ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби от въззивамата С.К..

Същата оспорва изцяло въззивната жалба срещу основното решение. Анализира сделките с процесните имоти в хронологична последователност. Споделя изводите на районния съд. Счита, че по делото не е предявявана претенция (нито чрез иск, нито чрез възражение) за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на Г. К., накърнена със завещателно разпореждане. Такава не била заявена и в отделно производство, а едва с писмената защита на ищеца пред районния съд, което намира за недопустимо. Изтъква, че, независимо от изрично определения от съда срок, до изтичането му ищецът не е взел отношение по представените от нея писмени доказателства, вкл. и по това завещание. Поради това счита, че е без значение обстоятелството, дали наследството е прието по опис или не. Освен това изразява становище, че с това завещателно разпореждане не се накърнява запазената част на П.К. от наследството. Намира за неоснователно искането на жалбоподателя за допълване на запазената му част с намаляване на дарението, като сочи, че разпоредбата на чл. 33 от ЗН е неприложима в случая. Оспорва искането за делба на ¼ ид.ч. от земеделски земи и поименни компенсационни бонове, тъй като, според нея, те не са предмет на делото за делба, а са послужили само за образуване на наследствената маса по чл. 31 от ЗН. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.

С отговора си срещу допълнителното решение от 10.08.2020г., С.К. описва неговия предмет и го намира за правилно и законосъобразно. Счита, че са били налице предпоставките за постановяването му. Споделя решаващия извод във връзка с приемане на наследството по опис. Солидаризира се с изводите на районния съд. Намира, че изложените в жалбата съображения са неотносими към предмета на обжалваното решение и касаят въпроси, които не са били негов предмет. Възпроизвежда част от доводите си от първия отговор. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.

По делото не са постъпили отговори от въззиваемия К.К..

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят П.К. не се явява.

Представлява се от адв. В., която поддържа жалбите и моли съда да ги уважи по съображенията, изложени в тях. Претендира да се признае наличието на запазена част на жалбоподателя, и, като последица от това, да се уважат претенциите му така, както са изложени. Настоява за частична отмяна на обжалваното решение.

Акцентира върху наличието на абсолютна материална предпоставка – приемане на наследството, с оглед разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС. Подчертава, че приемането на наследство по опис не се явява материална предпоставка за упражняване правото на възстановяване на накърнена запазена част. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемият К.К. не се явява, не се представлява и не изразява становище по спора.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата С.К. се явява лично и с адв. К., която оспорва жалбите и поддържа отговорите. Моли съда да потвърди изцяло обжалваните две решения на РС- С. като правилни и законосъобразни.

Поддържа изложените съображения и доводи в отговорите. Намира, че искът по чл.

30 от ЗН относно дарението е неоснователен, тъй като жалбоподателят не е приел по опис оставеното наследство, т.е. не е налице материалноправна предпоставка за уважаване на този иск. Счита за неоснователна и претенцията по чл. 30 от ЗН относно саморъчното завещание. Подчертава, че съдът не е бил сезиран с такова искане – не бил предявен иск за намаляване на завещанието и за възстановяване на запазената част на ищеца, накърнена със саморъчното завещание, а към момента на изтъкване на това съображение, правото на ищеца е било преклудирано. Сочи, че цитираното от процесуалния представител на жалбоподателя тълкувателно решение във връзка с приемането под опис на наследството, касае само завещанието, но не и дарението. Намира за неоснователна и заявената в жалбите претенция по чл. 33 от ЗН за допълване на запазената част на жалбоподателя от дарението, с оглед претендираната неоснователност на иска по чл. 30 от ЗН. Позовава се на съдебна практика (Решение № 4 от 23.03.2021 г. на ВКС по гр.д. № 4538/2019г., 2-ро ГО, и Решение № 126 от 06.11.2015 г. по гр.д. № 598/2015, 2-ро ГО на ВКС) съгласно която, при липса на предпоставки за отмяна на дарението, не би могло да бъде приложен чл. 33 от ЗН. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Изтъква, че заплатеното възнаграждение от доверителката й е в минималния размер по НМРАВ.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред С.ския районен съд доказателства, е вярно и изчерпателно описана в обжалваните решения, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че жалбите са неоснователни поради следните съображения.

1.

По жалбата срещу допълнителното решение от

10.08.2020г.

1.1.

В частта, с която е отхвърлен искът по чл. 30 от ЗН.

Въззивният съд напълно споделя изложените от районния съд мотиви във връзка с приложението на чл. 30, ал. 2 от ЗН и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Съгласно тази материалноправна разпоредба, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.

Нейно задължително тълкуване е дадено с Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2005 г., ОСГК, вр. т. 15 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1964 г. и т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК. От тези тълкувателни актове се установява, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, а в хипотези на частно правоприемство (каквато е и настоящата), под „наследници по закон“ по смисъла на чл. 30, ал. 2 от ЗН следва да се разбират единствено призованите към наследяване такива, но не и всички потенциални наследници по закон по съгласно чл. 5 - 10 от ЗН.

В конкретния случай облагодетелствана от дарението С.К. не е била призована към наследяване, тъй като правото й да получи част от наследството на нейния дядо Г. К. е било изключено от наличието на наследници от предходен ред (баща й П.К. и чичо й К.К.), за които не се спори, че са приели това наследство. Същевременно, по делото не се твърди и не се доказва, ищецът П.К. да е приел наследството на Г. К. по опис. Следователно, липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки съгласно цитираното по- горе Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, за възстановяване на запазената част на П.К. от наследството на Г. К., накърнена с процесното дарение.

Що се отнася до твърденията на жалбоподателя, че запазената му част от това наследство е била накърнена с универсалното завещателно разпореждане на Г. К. в полза на С.К., следва да се има предвид, че те не са били релевирани по надлежния процесуален ред – чрез иск или възражение (арг. от Решение № 177 от

28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 844/2010 г., II г. о., ГК, Определение № 240 от 1.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1221/2021 г., II г. о., ГК). Такива са изтъкнати за първи път едва в писмената защита, депозирана пред първоинстанционния съд, т.е. след изтичане на сроковете за предявяване и/или изменение на иск или възражение в рамките на това съдебно производство, а възпроизвеждането им във въззивната жалба не е в състояние да поправи този пропуск. Съответно, тези твърдения не са били включени в доклада на делото (срещу който страните не са възразили), не са станали част от предмета на делото и не подлежат на обсъждане.

Доводът на жалбоподателя, че, към момента на приемане на наследството от негова страна, той не е знаел за съществуването на завещанието, е ирелевантен за настоящия правен спор поради следните съображения: