Решение № 433 от 29.10.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Бургас, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20212100501197 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх. № 263456/19.05.2021 г., подадена от Община Несебър, със седалище и адрес: гр. Несебър, ***, БУЛСТАТ 000057122, представлявана от кмета Николай Димитров, против Решение №260108 от 26.04.2021 г. по гр.д. №327/2020 г. по описа на РС-Несебър.

С посоченото решение, Районен съд – Несебър е признал за установено по отношение н а Община Несебър, със седалище и адрес: гр. Несебър, ***, БУЛСТАТ 000057122, представлявана от кмета Николай Димитров, че ХР. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, и В. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, са собственици на следните недвижими имоти: 1) Сграда с идентификатор *** (седемдесет и три хиляди петстотин седемдесет и едно точка тридесет и две точка деветдесет и осем точка едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Тънково, община Несебър, одобрени със Заповед РД-18-23/07.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед: КД-14-02-682/19.04.2011г. на Началника на СГКК – Бургас, адрес на сградата: село Тънково; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ 51 кв.м., брой етажи: 2; предназначение: Селскостопанска сграда, и 2) Поземлен имот с идентификатор *** (седемдесет и три хиляди петстотин седемдесет и едно точка тридесет и две точка деветдесет и осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Тънково, о.Н. одобрени със Заповед РД-18-23 / 07.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед: КД-14-02682/19.04.2011г. на Началника на СГКК – Бургас, адрес на поземления имот: село Тънково, местност “Герена”, площ 260 кв.м.; трайно предназначение на територията: Земеделска;

Начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, съседи: ПИ №№ ***, ***, ***, ***, ***.

1

С посоченото решение Община Несебър е осъдена да заплати на ХР. В. Б. с ЕГН ********** сумата от 50 лв., представляваща разноски по делото, както и на В. В. Б. с ЕГН ********** сумата от 210 лв., представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение. Отхвърлена е претенцията на Община Несебър за осъждането на ХР. В. Б. с ЕГН ********** и В. В. Б. с ЕГН **********, да заплатят юрисконсултско възнаграждение като неоснователна.

С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните норми. Твърди, че в процеса не е осъществено пълно и главно доказване на исковата претенция, защото по делото не е представен основен и единствен документ – договор за покупко - продажба, който да удостовери факта на придобиване на процесните имоти от праводателя на въззиваемите.

Писмените доказателства, които са представени не са годни да обосноват в такава степен категоричен извод, че праводателят на въззиваемите е закупил, при това от легитимен собственик, процесните имоти. По делото не са били представени доказателства, които да сочат, че е провеждано Общо събрание на лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, както и кои са лицата, имащи правото и задължението да извършат такова разпределение на имуществото.

Сочи, че липсата на писмен договор за покупко – продажба на процесните имоти не е основание за допускане на гласни доказателства. Такива са били недопустими на основание чл.165, ал.1 от ГПК.

Въз основа на изложеното моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение, постановено по гр.д.327/2020 г. по описа на Районен съд - Несебър, като вместо него да постанови друго, с което да отхвърли като неоснователни предявените срещу Община Несебър искови претенции.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ХР. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, и В. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, с искова молба, с която да бъде признато за установено по отношение на Община Несебър, че ищците са собственици на процесния поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на село Тънково, местност "Герена", ведно с изградената в него стопанска сграда (кантон) с площ 51 кв. м..

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на В. Б., починал на 25.06.2018 г., който през 1995 г. закупил, по силата на договор за покупко-продажба, от Комисията за доразпределение на имуществото на ТКЗС Несебър, битова сграда (кантон) в землището на село Тънково, заедно с 260 кв. м. земя за сумата в размер на 138 200 лева – продажната цена, след което е влязъл във владение. При изготвянето на кадастралната карта имотът е попадал в рамките на Поземлен имот с идентификатор ***, а след изменението й със Заповед КД-14-02-682/19.04.2011 г. процесният имот е нанесен с идентификатор ***. На 09.06.2011 г. е съставен Акт за частна общинска собственост № 4768, с който ответникът – Община Несебър се легитимира като собственик. Този акт е съставен в нарушение на закона и на база становището, изразено от СГКК – Бургас.

Ответникът Община Несебър оспорва предявения иск, като моли съдът да ги отхвърли.

В отговора на исковата молба ответникът – Община Несебър изразява становище за неоснователност на иска поради недоказаност на наличието на договор за покупкопродажба, въз основа на който ищците твърдят, че са придобили собствеността, като липсват дори твърдения кога е сключен такъв и че този договор не е сключен в изискуемата от закона писмена форма. Позовава се на разпоредбите на пар.13 от ЗСПЗЗ и чл.48, ал.4 и ал.8 от ППЗСПЗЗ, като посочва, че наследодателят на ищците не е договарял с надлежен орган, който да е бил компетентен да извършва разпореждане с имущество на ТКЗС. Не съществува орган, който да е посочен като „комисия за разпределение на имущество“. Не стават ясни правомощията на посочения орган, нито кога и как е създаден. Оспорва представените по делото доказателства и в частност фактури.

По делото са представени следните доказателства:

2

По делото е представен Протокол на Комисията на доразпределение на имуществото на ТКЗС град Несебър, с председател Стоян Колев Вълчев, и членове Г.А. М. и П.Г.Р., според който протокол Комисията е разпределила чрез заплащане с талони за дялово участие обект: "Битова сграда (Кантон) село Тънково", на В. Х. Б. на стойност 133 000 лева за сградата и 5 200 лева за земята – обща стойност 138 200 лева.

За тези суми за издадени фактура № 566/06.09.1995 г. за сумата от 5 200 лева и фактура № 672 от 06.09.1995 г. за сумата от 133 000 лева.

От представеното удостоверение на Комисията на правоимащите на бившето ТКЗС град Несебър, в състав: Стоян Колев Вълчев – председател, и Георги Атанасов М. – член, се установява, че имуществото, продадено на правоимащия В. Х. Б. по силата на покупкопродажба на "Кантон Овощна градина село Тънково", е записано в инвентарните книги на ТКЗС Несебър под инвентарни номера, описани в инвентарен опис.

В първоинстанционното производство са разпитани двама свидетели – Г.А.М., както и Х.Н.Н. Твърди се, че свидетелят М. е единият от членовете на Комисията на доразпределение на имуществото на ТКЗС и на Комисията на правоимащите на бившето ТКЗС – Г.А. М.. Свидетелят посочва, че първоначално сградата се е продавала на търг, но тъй като при проведените два или три търга не са се явили желаещи да участват в търга, е взето решение те да се продадат без такъв търг. Като желаещ да закупи сградата и земята се е явил В. Б., с когото през 1995 г. е бил сключен договора за покупко-продажба, и който е заплатил стойността им – продажната цена съгласно договора, в размер на 138 000 лева.

Тази стойност е определена въз основа на направена оценка на имуществото, а сумата е била заплатена с бонове, издавани от ликвидационните съвети – 138 бона, всеки на стойност 1 000 лева. За стойността на продаваното имущество са издадени фактури, приети като доказателства по делото. На купувача са били предоставени екземпляри от фактурите и от протокола, като свидетелят посочва, че с последните се е вадил нотариален акт. Дали са на В. Б. и екземпляр от договора. Последният се подписвал от председателя, както и от другите членове на комисията.

От показанията на свидетеля Николов се установява, че сградата се е ползвала от администрацията, а земята е била овощна градина, както и че след закупуването на имота от В. Б., същият го е заградил и в него той е съхранявал селскостопанската си техника, с която обработва земята си, което е продължило до 2017 г., когато се е влошило здравословното му състояние. Докато е бил жив В. Б., никой не е предявявал претенции към имота, той се е ползвал единствено от него и е осъществявал сам владението върху имота.

На 20.01.2011 г. е бил съставен Акт № 4263 за частна общинска собственост, вписан в Службата по вписванията – Несебър с № 153, том 1, рег. № 243 от 24.01.2011 г., на Земеделски имот, площ 4889 кв. м., трайно предназначение: Земеделска, Начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, ІV категория, местонахождение село Тънково, местност "Герена", поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-23/07.07.2005 г. на Изпълнителния директор на АК. Като основание за издаване на акта в него е посочено чл.56, ал.1 от ЗОС, чл.2, ал.1, т.3 от ЗОС, във връзка с чл.25, ал.2 от ЗСПЗЗ.

На 01.02.2011 г. В. Б. е подал заявление до АГКК, а въз основа на Акт № 51 от 12.04.2011 г. за непълноти и грешки в ПИ *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на дело Тънково, Община Несебър е издал Заповед № КД-14-02682/19.04.2011 г., с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на село Тънково, ЕКАТТЕ 73571, Община Несебър, одобрена със Заповед РД-1823/07.07.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, според която за нанесени три нови обекти в кадастралната карта – поземлени имоти, единият от които е Поземлен имот с идентификатор ***; площ 260 кв. м., начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, както и Сграда с идентификатор ***, площ 51 кв. м., предназначение:

Селскостопанска сграда, а в кадастралните регистри като собственик на този поземлен имот 3 и на сградата е записан В. Б. без данни за документ за собственост.

На основание чл.56, ал.1 от ЗОС и чл.59, ал.2 от ЗОС, е издаден Акт № 4768 от 09.06.2011 г. за частна общинска собственост, вписан в Службата по вписванията – Несебър № 107, том 16, вх. рег. № 4536/21.06.2011 г., за процесния имот, площ 260 кв. м., трайно предназначение: Земеделски, начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, ІV категория – Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-23/07.07.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, изменени със Заповед КД-14-02-682/19.04.2011 г. на Началника на СГККБургас.

В. Х. Б. е починал на 25.06.2018 г. и е оставил за свои законни наследници ХР. В. Б. и В. В. Б..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата страна, намира от правна страна следното:

В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивните жалби.

Предявеният иск е с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.

За уважаване на иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК, въззиваемите - ищци носят доказателствената тежест да установят чрез пълно и главно доказване правопораждащия правото им на собственост факт, респ. фактически състав, в рамките на очертаното в исковата молба основание - разпределение на имуществото на заличено ТКЗС по реда на ЗСПЗЗ, съответно правна сделка с вещно-транслативен ефект. Ответникът по иска следва да докаже правопрекратяващи правото на ищците факти и такива, обуславящи техни права върху процесния недвижим имот.