Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 21276 от 30.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 11966/2025
Вид
Определение № 21276
Подписан
30.10.2025
В сила
30.10.2025
Състав
Цвета Желязкова, Цветанка Бенина, Елена Радева

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21276 гр. София, 30.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511966 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от В. Б. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.03.2024 г. по ч. гр. дело 7474/2024 година.

Оспорват се дължимостта на разноските за издаване на заповедта за изпълнение, като се прави и възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Заявява се, че е заплатила изцяло дължимата сума по заповедта.

В отговора на частната жалба кредиторът - ЕС на адрес:гр. София, кв. ******** оспорва същата.

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по възражението намира за установено следното:

Във връзка с подаденото на 08.02.2024 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от ЕС, намираща се на адрес: гр.

София, кв. ********, на 20.03.2024 г. е издадена заповед за изпълнение срещу В. Б.. В същата на кредитора са присъдени и разноски в размер на 25 лева за издаване на държавна такса и 650 лева – адвокатско възнаграждение.

На 10.05.2024 г. по делото е постъпило възражение от длъжника В. Б. по чл. 414а от ГПК, в което същата заявява, че не оспорва вземането за главницата в размер на 850 лева, като е платена и лихва до датата на плащане. Оспорва се заповедта в частта относно разноските.

Кредиторът е взел становище по възражението по чл. 414а от ГПК , като заявява, че поддържа заповедта в частта относно разноските.

С определение от 09.09.2025 г. СРС е обезсилил заповедта за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 7474/2024 г. по описа на СРС, 119 състав, с изключение на частта за присъдените разноски и е разпоредил да се изпълнителен лист в полза на 1 заявителя за присъдените със заповед за изпълнение от 20.03.2024 г. разноски по делото в размер на 25 лв. заплатена държавна такса.

В мотивите СРС е посочил, че във възражението на длъжника, подадено в срок, е инкорпорирана частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК в частта за присъденото със заповедта адвокатско възнаграждение, с твърдения, че е прекомерно, която следва да бъде администрирана.

Производството пред СРС е образувано именно във връзка с инкорпорираната във възражението по чл., 414а от ГПК според СРС частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, Съдът, намира следното:

Настоящата съдебна преждевременно образувано. инстанция намира, че производството по делото е

От разпоредбата на чл. 414а от ГПК следва, че заповедният съд следва да се произнесе по направеното възражение по чл. 414а ГПК с изричен диспозитив, който да обективира волята му дали приема или не възражението по чл. 414а ГПК, както и като последица обезсилва ли издадената заповед и в кои части.

Произнасянето по жалба по чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, е обусловено от наличие на стабилна заповед (в този смисъл са указанията по т.

12 ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.). Това предполага на първо място произнасяне на заповедния съд по възражението на длъжника по чл. 414 а, ал. 4 ГПК, което е от негова изключителна компетентност.

Поради това и преди влизане в сила на акта на заповедния съд, с който той се произнася по основателността на възражението по чл. 414а ГПК, вкл. и частта относно разноските за адвокатско възнаграждение, не би могла да се разгледа частна жалба срещу заповедта в частта по разноските.

В конкретния случай СРС не се е произнесъл по възражението по чл. 414а от ГПК изцяло – липсва произнасяне по възражението в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, настоящото дело, като образувано по частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта относно разноските за присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 413 от ГПК е преждевременно образувано.

Производството следва да се прекрати и делото да се върне на СРС, който следва да се произнесе по възражението по чл. 414а от ГПК в тази част.

Водим от горното, СГС, VI състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 11966/2025 г. на СГС, образувано по частна жалба от В. Б. от 10.05.2024 г., срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.03.2024 г. по ч. гр. дело 7474/2024 година и ВРЪЩА делото на СРС за произнасяне по направеното от длъжника възражение по чл. 414а от ГПК в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3