Решение № 260009 от 16.10.2020, Районен съд - Своге
- Съд
- Районен съд - Своге
- Дело
- Гражданско дело 71/2020
- Вид
- Решение № 260009
- Подписан
- 16.10.2020
- В сила
- 16.10.2020
- Състав
- РУМЕН АТАНАСОВ СТОЙНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е гр. Своге, 16.10.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 71/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Бравас” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Х., ул. „…” № , представлявано от адв. М.Х. от … като пълномощник на … Е. М., против „Супервизио” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., кв. „…”, бл. , ет. , ап. , представлявано от … Н. С. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземането си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в Районен съд Своге - 02.12.2019 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 740/2019 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с № 941 от 04.12.2019 г. за следните суми : 20 000 лева – главница, 5 000 лева – наказателна лихва за периода от 01.03.2016г. до 19.04.2017 г. включително и законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и 1450 лева – разноски по делото, от които 500 лева за заплатена държавна такса и 950 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от договор за паричен заем сключен на
20.02.2015 г. между „Бравас” ООД, заемодател, и „Супервизио” ЕООД и П. Г. К., заематели, за сумата от 20 000 лева, като в чл. 5 от договора е предвидена наказателна лихва за забава при просрочие (неустойка). Цената на исковете е 20 000 лева – главница и 5 000 лева – наказателна лихва за, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 02.12.2019 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски, както по настоящото, така и по частното гражданско.
На дружеството - ответник са изпратени преписи от исковата молба и от доказателствата. В указания срок не е подаден писмен отговор. „Супервизио” ЕООД не се представлява в съдебно заседание, като не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството.
Ищецът, чрез процесуален представител, в открито съдебно заседание на 16.09.2020 г. е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК.
По делото са приети писмени доказателства представени от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Налице са основанията за постановяване на неприсъствено решение, предвид обстоятелството, че на ответната страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание – с разпореждането от 07.02.2020 г., с определението на съда по чл. 140 ГПК от 07.07.2020 г. и с призовката от 08.07.2020 г.
Исковете по чл. 422 ГПК са допустими, а с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства - вероятно основателни. Платежното нареждане от 20.02.2015 г. удостоверява, че сумата от 20000 лева е преведена от ищеца на ответника. Отговорността на заемополучателите е солидарна.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК решението не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по настоящото дело в общ размер на 1780 лева – 500 лева платена държавна такса и 1280 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Тълкувателно дело № 4/2013г. на ВКС задължава съда да се произнесе и по разноските в заповедното производство, които са 500 лева заплатена държавна такса и 950 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по отношение на „Супервизио”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., кв. „…”, бл. , ет. , ап. , представлявано от … Н. Б. С., че дължи на
„Бравас” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Х., ул. „…” № , представлявано от … Е. А. М., сумата от 20 000 лева – главница, произтичаща от неизпълнено задължение по договор за паричен заем сключен между страните на 20.02.2015 г., сумата от 5 000 лева – наказателна лихва за периода от 01.03.2016г. до 19.04.2017 г. включително, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда „Супервизио” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С., кв. „…”, бл. , ет. , ап. , представлявано от … Н. Б. С., да заплати на „Бравас” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Х., ул. „…” № , представлявано от … Е. А. М., сумата от 1780 лева – представляваща направени разноски по гр.д. № 71/2020 г. по описа на Районен съд Своге.
Осъжда „Супервизио” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С., кв. „…”, бл. , ет. , ап. , представлявано от … Н. Б. С., да заплати на „Бравас” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Х., ул. „…” № , представлявано от … Е. А. М., сумата от 1450 лева – представляваща направени разноски по ч.гр.д.
№ 740/2019 г. по описа на Районен съд Своге.
Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
В едномесечен срок от връчването на решението, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна, по реда на чл. 240 ГПК, пред Софийския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :