Решение № 229 от 17.03.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Бургас, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20222100500094 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и e образувано по повод въззивна жалба вх.№1084/22.12.2021г., подадена от А.П.П. /погрешно изписана К./, ЕГН **********, чрез адв.Недялка Маркова- АК-Хасково, със съдебен адрес: Димитровград, ул.,,Цар Борис І“ №5, офис 12, срещу Решение №70/24.11.2021г., постановено по гр.д.

№28/2021г. по описа на Районен съд- Малко Търново.

С посоченото решение, Районен съд- Малко Търново е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на М.А.Б., ЕГН ********** и С.Р.Б., ЕГН ***********, двамата с адрес: гр.*** к/с *** бл.*** вх.* ет.* ап.**, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА№**, том ***, рег. №***, дело № *** от 2012г. за извършена продажба на следните недвижими имоти в режим на съсобственост със съпругата на А.Д.И.- С.Г.И., а именно: ½ ид.части от дворно място с площ от 372кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес: гр.*** ул.*** №*, при граници на имота: №***; имот №***; №***; имот№***, ведно с втори етаж от построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 79кв.м., съставляваща имот с идентификатор №***, ведно с прилежащите му две избени помещения, северозападния гараж със застроена площ от 22кв.м. с идентификатор ***, на един етаж и сграда за търговия с идентификатор *** със застроена площ от 25кв.м. на един етаж за сумата от 9000лева, е нищожен .

1

Със същото решение, съдът е отхвърлил иска за обезсилване на нотариален акт №**, том ***, рег. №***, дело № *** от 2012г. на съдия по вписванията при РС-Малко Търново.

Съдът е осъдил ищцата да заплати на ответниците сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение. Жалбоподателката счита, че същото е неправилно и необсновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

На първо място се обосновава наличието на правен интерес от предявяване на настоящите установителни искови претенции. Излагат се факти и обстоятелства от значение за спора по делото, като се посочва, че въззивницата била внучка на починалия общ наследодател.

Излага се становище, че от представените в първоинстанционното производство доказателства, се установило извършването на сделка за покупко- продажба на недвижим имот на стойност 9000 лева, като цената на имотите била четири пъти по- висока. Отбелязва, че не ставало ясно дали продавачът действително е получил пари за сделката.

Твърди се симулативност на извършената покупко-продажба. Навеждат се доводи в тази насока.

Направен е подробен анализ на събраните по делото доказателства, включително съдебносчетоводна експертиза и свидетелски показания.

Развиват се съображения във връзка с представената саморъчна бележка(разписка) на стойност 9000 лева, като се подчертава, че същата била оспорена от ищцовата страна като неистински документ.

Иска се отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира се присъждане на сторените по делото пред двете инстанции разноски. С въззивната жалба са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от М.А.Б. и С.Р.Б., черз адв.

Синигерова-БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.

Излага се становище във връзка с наведените с жалбата доводи за нищожност на сделката.

Посочва се, че следвало да бъде доказана нееквивалентност на престациите. Твърди се, че в конкретния случай страните договорили продажна цена съобразно вътрешните си отношения, като същата била платена в брой, съобразно отразеното в нотариалния акт.

Изтъкават се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.

Развиват се съображения във връзка с направените от въззивницата доказателствени искания.

Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба- отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

С Определение №260 от 04.02.2022г. съдът не е допуснал доказателствените искания.

2

Извършена е служебна справка в НБД по име на физическо лице, от която е видно, че името на ищеца е А.П.П., а не К., както е изписано във въззивната жалба.

В с.з., чрез процесуалните си представител страните поддържат подадените въззивна жалба, респ. отговор на въззивната жалба.

Съобразно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта–в обжалвана част, а по останалите въпроси е ограничен с посоченото в жалбата. Извършвайки тази проверка Бургаският окръжен съд установи следното:

Пред Районен съд–Малко Търново е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответниците Б.и, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА№**, том ***, рег. №***, дело № *** от 2012г. за извършена продажба на следните недвижими имоти в режим на съсобственост със съпругата на А.Д.И.– С.Г.И., а именно: ½ ид.части от дворно място с площ от 372кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес: гр.*** ул.*** №*, при граници на имота: №***; имот №***; №***; имот№***, ведно с втори етаж от построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 79кв.м., съставляваща имот с идентификатор №***, ведно с прилежащите му две избени помещения, северозападния гараж със застроена площ от 22кв.м. с идентификатор ***, на един етаж и сграда за търговия с идентификатор *** със застроена площ от 25кв.м. на един етаж за сумата от 9000лева, е нищожен.

Страни по сделката са С.Г.И., А.Д.И., последният починал на 13.03.2020г.-продавачи, и ответниците в настоящото производство-купувачи, а страни в производството са само ответниците.

В хипотезата на оспорване правото на една от страните по сключен договор с атакуване на неговата действителност от трето лице, какъвто е настоящия случай, решението по иска за нищожност ще обвърже всички страни по спорното право, дори и едната да не е участвала в съдебното производство. Следователно страните по сделката имат качеството на необходими задължителни другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК, поради естеството на спорното правоотношение, налагащо решението на съда да бъде еднакво спрямо всички другари, участници в спорното правоотношение. С оглед на това, предявяването на иска от или срещу всички другари е абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо и за която съдът следи служебно.

Недопустимостта е порок, при който съдебното решение е валидно, но е постановено при липса на условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество. Касае се за порок в процесуалноправната основа на исковото производство - за липса на положителна, или за наличие на отрицателна процесуална предпоставка, свързана с възникването, съществуването и упражняването на правото на иск. Процесуалните предпоставки като условия за допустимост на иска, обуславят допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на съда да разгледа и реши по същество правния спор между страните.

3

Предпоставките се разграничават на абсолютни и относителни, според това, дали за тях съдът следи служебно (както е при абсолютните – подведомственост, процесуална правоспособност, дееспособност и др.), или се вземат предвид само по отвод на страната (при относителните – чл.19, чл.105, чл.117, ал.2 ГПК и др.). В съвкупността си всички те трябва да са налице през цялото време на развитие на исковия процес и към момента на постановяване на решението, за да бъде то валиден и допустим съдебен акт. Необходимото другарство може да бъде факултативно или задължително като критерият за разграничение на двата вида е процесуален и зависи от това дали другарите имат съвместно право на иск или всеки от тях може да го упражни самостоятелно. Общото правило е, че необходимото другарство е задължително, а изключението (факултативно другарство) е налице, когато законът допуска всеки от другарите самостоятелно да предяви иск, но въпреки това искът е предявен от няколко от другарите. Когато се предявява иск за нищожност на договор, страни по който са няколко лица, тези лица са задължителни другари, защото са участници в едно и също материално правоотношение и решението, с което се прогласява нищожността или се отхвърля иска трябва да бъде еднакво спрямо всички. Нищожният договор има порок при сключването му и не поражда правни последици, с оглед на което предявяването на иск за прогласяване на нищожността от една от страните по договора или от трето лице с правен интерес, засяга еднакво правата на всички страни по договора и затова съдът трябва служебно да следи дали са конституирани като страни. Ако искът не е предявен срещу всички страни в материалното правоотношение, налице е нередовност на исковата молба, съдът е длъжен да укаже на ищеца, че следва да конституира и липсващата страна.

Вярно е, че този въпрос е намерил разрешение различно от горното в практиката на ВКС.

Към момента е образувано т.д. №7/2020 ОСГТК на ВКС с оглед разрешаването му. До приемане на тълкувателно решение по противоречиво разрешавания от съдилищата въпрос, настоящият съд следва трайно установената си практика, изложена по-горе.

Предвид изложеното първоинстанционното решение подлежи на обезсилване, което налага и връщането на делото за ново разглеждане, при което да бъде отстранена посочената нередовност относно конституиране на необходим другар в процеса като бъде оставена без движение исковата молба и бъдат дадени съответните указания.

С оглед характера на производството и фазата, в която се намира, на страните не следва да се присъждат разноски.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, Бургаският окръжен съд РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №70/24.11.2021г., постановено по гр.д.№28/2021г. по описа на Районен съд- Малко Търново.

ВРЪЩА делото на Районен съд –Малко Търново за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно дадените указания в мотивната част.

4

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5