Определение № 484 от 04.02.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 484 гр. София, 04.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002103276 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „ЕСЕКС ПРИМ“ ЕООД, подадена чрез пълномощник адв. М. Г. от АК – Бургас, срещу въззивното решение № 546 от 24.04.2023 г. по в. гр. д. № 469/2023 г. на ОС - Бургас.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Иска се прекратяване на делото поради недопустмост на иска, евентуално отмяна на въззивното решение с отхвърляне на главния иск и уважаване на насрещния иск. Претендират се разноски.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК, също и чл.280, ал.2, предл. второ и трето ГПК.

Ответната страна в касационното производство Етажната собственост на собствениците на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. Несебър, ***, бл. 5, чрез пълномощник адв. Д. К. от АК – Хасково, оспорва касационната жалба с писмено становище. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 12 от 05.01.2023 г. по гр. дело № 674/2021 г. на Районен съд - Несебър, с което, по иска на Етажната собственост на 1 собствениците на самостоятелни обекти в сграда находяща се в гр. Несебър, ул. "Иван Вазов" № 9, бл. 5, срещу „ЕСЕКС ПРИМ“ ЕООД, е осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата 11 253,33 лв., представляваща такса за поддръжка дължима за периода от 01.03.2021 г. до 28.02.2022 г. заедно със законната лихва върху посочената сума считано от 20.04.2021 г. като за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 14 468,57 лв. осъдителният иск е отхвърлен. С решението е отхвърлен като неоснователен предявеният от „ЕСЕКС ПРИМ“ ЕООД срещу Етажната собственост на горепосочения адрес насрещен иск за прогласяване нищожността на решенията на Общото събрание на Етажната собственост, проведено на 01.03.2021 г. Съответно съдът се е произнесъл и по разноските.

От фактическа страна е установена хронологията на извършваните в периода 2001-2020 г. придобивни сделки и други обстоятелства, според които първоначално „ВИГО ГРУП“ ООД е придобило почивен дом Панорама в гр. Несебър, и терена върху който е построена - УПИ VІІ, кв.54а, през 2006 г. е разрешено ползването на имота като хотел Панорама ІІ-Хотел „Виго“, на 5 етажа с терасовиден етаж, с подробно описание на елементите на хотела, през 2010 г. е разрешено преустройването му в апартаментен хотел, и последвали продажби от „ВИТО ГРУП“ ООД на трети физически и юридически лица, на част от апартаментите в него. Ответното дружество се легитимира като последващ приобретател на ап.1 от праводатели М. и О. Н., последните закупили го на публична продан с постановление за възлагане от 07.10.2020 г. По главния иск е прието, че според протокола от ОС на ЕС, проведено на 01.03.2021 г., са взети решения, едно от които касае разходите по чл.51 ЗУЕС за управление и поддръжка на общите части, за което е предвиден общ размер 101 280 лв. за финансовата година 01.03.2021 г. - 28.02.2022 г., които да се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства семейства, като вноските са дължими до 01.04.2021 г. Позовал се е и на приетото като приложение към протокола на ОС на ЕС площообразуване, изготвено от лицензиран оценител, според което сградата обхваща 9 самостоятелни обекта, с посочени площи на обектите, прилежащите към тях кв.м. от общите части, вписани в документите за собственост, посочени са и в проценти, сборът на които е равен на 100. Прието е, че след като законосъобразността на решенията на ОС на ЕС от 01.03.2021 г. не са били оспорени чрез иск по реда на чл.40, ал.1 ЗУЕС, нито са били отменени, то същите са се стабилизирали, поради което всички възражения на ответника относно свикването, провеждането, кворума, обявяване на решенията и самите решения, не са предмет на настоящето производство и не следва да се обсъждат. Така за етажните собственици, вкл. и ответника, е възникнало задължението поотделно за плащане на годишната такса за поддръжка и управление, размерът на което е определяем. Обсъдени са и събраните писмени и гласни доказателства, конкретно посочени, от съвкупната оценка на които е направен решаващ извод, че не се доказва от тях ответникът да е бил лишен от възможността да ползва имота си за исковия период, и възражението му по чл.51, ал.2 ЗУЕС е неоснователно. Дължимата от ответника сума е определена, като е разделена посочената в протокола сума според броя на обектите9, и така е получена за дължима от всеки собственик на самостоятелен обект, вкл. и 2 ответника, сума от 11 253,33 лв., за която искът е бил уважен, и отхвърлен за разликата до претендирания размер 14 468,57 лв.

Насрещният иск е приет за допустим-необвързан със срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС, но неоснователен. Изложените мотиви за неоснователността му са посочени и като такива, относими и към неоснователността на възражението на ответника за недопустимост на главния иск. Първо, защото взетите решения от ОС на ЕС проведено на 01.03.2021 г., вкл. и тези за разходите за поддържане и управление на етажната собственост, са в кръга на компетенциите на общото събрание по чл.11, ал.1, т.2-7 ЗУЕС. Второ, защото за апартаментен хотел- сграда за постоянно и временно обитаване (какъвто е настоящия случай), се прието да се прилага специалния режим на управление по ЗУЕС, независимо от предназначението на сградата за апартаментен хотел, след като за тази сграда са налице кумулативните предпоставки по чл.3 ЗУЕС: 1) минимум 4 самостоятелни обекта в сграда, завършена в груб строеж и 2) минимум 4 различни етажни собственици, след като в процесната сграда има 9 обекта, притежание на 5 различни собственици, като етажната собственост възниква по силата на закона, има принудителен характер и не зависи от противна воля на етажните собственици, и независимо дали сградата е въведена в експлоатация. Посочено е, че не е приложим реда по чл.2 ЗУЕС за процесната сграда апартаментен хотел (като вид хотел - сграда за постоянно и временно обитаване), защото хотелите не образуват жилищен комплекс от затворен тип.

Въззивният съд е споделил направените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи и е препратил към тях по реда на чл.272 ГПК, въпреки което е изложил и свои мотиви. Установена е същата фактическа обстановка относно легитимацията на „ВИГО ГРУП“ ООД като собственик на бившия почивен дом „Панорама“ - [гр. Несебър и терена УПИ VІІ , кв.54а по действащия план на гр. Несебър, преустройването му на хотел „Панорама - хотел Виго“, после разрешено вътрешно преустройство в „Апартаментен хотел“ в УПИ VII -54а и последващите разпореждания след 2010 г. от „Виго Груп“ ООД с отделни обекти, и легитимацията на ответното дружество като собственик на апартамент с идентификатор *** в сградата, считано от 04.11.2020 г., провеждане на Общо събрание на ЕС на 01.03.2021 г., което е взело и решение разходите по чл.51 от ЗУЕС за управлението и поддръжката на общите части да е в размер на 101280 лв., които да се събират от такси, дължими от етажните собственици. Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията за недопустимост на производството и за допуснати процесуални нарушения. Посочил е, че решение на ОС на ЕС, което не е било обжалвано, или жалба срещу което е била отхвърлена, влиза в сила и е задължително за етажните собственици, какъвто е и настоящия случай, при което е налице основание на исковата претенция, солидаризирал се е с начина на определяне на дължимия от ответника размер от 11253,33 лв., вместо поисканата сума от 14468,57 лв.

Приел е още, че след като в процесния хотел, наред с хотелската част съществуват и обекти, продадени на трети лица, които не влизат в състава на хотела, включително и притежавания от въззивника и описан по-горе имот – апартамент 1, това предполага провеждане на ОС на ЕС. Този извод е обоснован с направеното от първоинстанционния съд изясняване на 3 понятията „жилищна сграда“, „апартаментен хотел“ и анализ на събраните доказателства, спрямо които, при прилагане на разпоредбите на чл.3 от ЗУЕС, чл.30, ал.3, чл.31 ал.1 и чл.32 от ЗС, е формиран извод, че определящо за прилагането на специалния режим на управление на етажната собственост по ЗУЕС е наличието на поне четири самостоятелни обекта в сградата и поне четирима различни етажни собственици, което в случая е налице.

Направено е и позоваване на даденото в Решение № 7/20.05.2003 г. на КС на РБългария определение за етажна собственост като „специфична групова организация на множество отделни собственици на жилищни имоти в една сграда, обединена от обща основа и общ покрив“, в контекста на обосноваване на извод на въззивния съд, че етажната собственост не би могла да възникне по силата на закона.

От направената преценка на показанията на свидетелите Е. С. – разпитана пред въззивния съд, и И. С. и на представените писмени доказателства, в т.ч. и фактури за потребена вода и наем на ел. генератори, въззивният съд е заключил, че в съвкупност доказателствата по делото не установяват твърденията на въззивника, че не е могъл да ползва имота си през периода 01.03.2021 г. - 28.02.2022 г., макар в някакъв отрязък от време да е имало пречка за това според св.С..

Настоящия касационен състав намира, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане касационното обжалване по поставените въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК, нито предпоставките по чл.280, ал.2, предл.второ и трето ГПК.

Съображенията за това са следните :

Поставен е въпрос е за това дали е приложим режима на ЗУЕС по отношение на сграда, представляваща хотел и функционираща като хотел, когато няколко от апартаментите в хотела са продадени от инвеститора и собственик на хотела на трети лица, и ако е приложим, то тези обекти трябва ли да са обособени по начин /документално и фактически/, който да ги отделя от хотелската част. По този въпрос се сочи хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПКпротиворечие с решение по гр.д. № 1038/2011 г. на ОС–Варна, постановено в производство по чл. 19, ал.3 ЗЗД, според което в сграда на хотел не можело да се учредява етажна собственост, както и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът във втората му част е необуславящ, защото въззивният съд не е излагал мотиви за начина и предпоставките за обособяване от хотелската част на продадените на трети лица апартаменти в процесната сграда, и в тази част не е налице общото основание за селекция по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно решението по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което изключва проверката дали е налице специфичната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 или т.3 ГПК по въпроса във втората му част. В първата част, въпросът има връзка с мотивите на въззивния съд, но не е налице специфичната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК в действащата й редакция към изм.ДВ, бр.86 от 2017 г. - противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, доколкото соченото от касатора решение е на въззивен съд, а не на орган по посочената норма на ГПК.

Решенията на въззивните съдилища не са и актове, по които може да се преценява противоречие и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не се установява и сочената специфична предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по същата първата част на въпрос 1.