Решение № 140 от 02.06.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Шумен, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20253600500298 по описа за 2025 година

Производство по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх. № 14464/22.04.2025 г., депозирана от „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, представлявано от управителя И.П., действащо чрез пълномощника си адв. Д. С. при САК против постановление от 04.04.2025 г. по изп. дело № 20248760400857 по описа на ЧСИ Д. З., с рег. № 876, с район на действие района на ОС - Шумен, с което помощник ЧСИ В. В. е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя по възражение на длъжника с вх. № 10508/24.03.2025 г. и срещу постановление от 07.04.2025г. по същото дело, с което помощник ЧСИ В. В. е отказал да намали размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят намира и двата отказа за незаконосъобразни и неправилни. Сочи, че не били взети предвид възраженията му. Счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до предвиденото в Наредба № 1/09.07.2004г., а именно - 200 лв. за образуване на изпълнително дело, тъй като в случая не се наблюдавали усложнения по отношение страните или движението на изпълнителното дело и не били прилагани различни изпълнителни способи. Изпълнителното дело било образувано за събиране на парично вземане по изпълнителен лист № 110/02.08.2024г., издаден въз основа на въззивно осъдително решение № 157/27.05.2024г. по в.т.д.№ 20233001000493 на АС – Варна, по силата на който жалбоподателят е осъден да заплати на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия, сумата общо от 780 317,40 лв. Излага, че по банковата 1 сметка на ВКС било внесено обезпечение по реда на чл.282, ал.2 от ГПК, в размер на 780 317,40 лв., съобразно осъдителния диспозитив на въззивното решение и въз основа на внесената гаранция било постановено определение по реда на чл.282, ал.2 от ГПК, с което изпълнението било спряно на основание чл.432, ал.1 т.4 предл.1 от ГПК. Сочи, че с оглед ТР № 6/23.10.2015г. по т.д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в случай на спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК, гаранцията била предназначена да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание. Тя подлежала на връщане при условията на чл.282, ал.4 респ. чл.282, ал.5 ГПК, след приключване на делото пред ВКС и на освобождаване в полза на кредитора. С оглед изложеното счита, че по изпълнителното дело е съществувала сигурност по отношение на успешното удовлетворяване на взискателя. Освен първоначалната молба, с която бил сезиран съдебния изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил други действия по същество, насочени към удовлетворяване на процесните вземания. Посочването на способ за изпълнение било условие за редовност на молбата и не повишавало фактическата сложност на делото /ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ВКС./ Молбата се явявала действие на пълномощника по образуване на изпълнителното дело, а не съставлявала действие за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. С определение № 772/12.03.2025г. по т. д. № 1844/2024г. на ВКС, съдът не е допуснал до касационно обжалване решението на АС – Варна и в тази хипотеза спряното изпълнително производство подлежало на възобновяване ex Lege и, депозираната впоследствие молба за възобновяване на производството не представлявала действие по осъществяване на защита и съдействие на страната по изпълнителното дело, нито извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Доколкото в случая адвокатското възнаграждение многократно надвишава сумата от 200 лева, като същото включвало и такова по водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, без такива в действителност да са били извършвани, счита, че същото следва да се намали до 200 лв. Моли съда да отмени постановлението, като намали разноските за адвокатско възнаграждение до посочения размер. Сочи и съдебна практика този смисъл.

По отношение размера на таксите по ТТРЗЧСИ излага, че с удостоверение № 6146/13.03.2025г. за размера на дълга са уведомени, че общия размер на таксите по ТТРЗЧСИ възлизал на 34 086.77 лева. В отговор на депозирана молба, съдържаща искане за начина на формиране на начислените такси, получили уведомление от 02.04.2025 г. на ЧСИ за размера на разноските, от което било видно, че е начислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 34 086.77 лева, като същата била изчислена върху материален интерес от 1 234 615.22 лева. След направено възражение относно размера на таксите от 08.04.2025 г., с искане за тяхното намаляване, им било връчено постановление от 07.04.2025г., за отказ за намаляване размера на таксите изчислени по ТТРЗЧСИ. Сочи, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно изчислена, тъй като в размера на материалния интерес не следвало да се включват разноските по изпълнението. Твърди, че пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане се начислява само върху сумите – предмет на изпълнението, 2 обективирани в изпълнителния лист, като именно това е материалния интерес по изпълнителното дело. Излага, че в размера на паричното вземане не се включват такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, поради което при определяне на дължимата такса по т. 26 от Тарифата не следвало да се включват разноските за адвокатското възнаграждение. При материален интерес от 1 208 172.40 лева, таксата по т. 26 възлизала на 27 383.45 лева (32 860.14 лева с ДДС), с оглед на което дължимите такси по ТТРЗЧСИ, следвало да бъдат намалени до размера от 33 452.14 лева, поради което моли съда да ги намали до този размер.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК, е постъпило писмено възражение от „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия, чрез пълномощника му адв. Е. Д. при САК, в което взема становище за недопустимост на жалбата, поради просрочие, а по същество за нейната неоснователност.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за недопустимост, респ. неоснователност на жалбата.

По делото били извършвани действия от адвоката с цел събиране на вземанията, поради което и му се дължало възнаграждение по т.2 на чл. 10 от Наредбата, а по отношение на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ сочи, че същата е правилно изчислена, тъй като както в понятието „материален интерес“ по см. на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по см. на т. 26 от ТТРЗЧСИ, адвокатското възнаграждение следвало да се включва в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, доколкото същото се събирало в хода на изпълнението.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК /съобщението за постановленията, с които е отказано намаляване на приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е изпратено до длъжника чрез пълномощника му, по ел. поща и е връчено редовно на 08.04.2025 г., на която дата е извършено и потвърждение на връчването - чл.44, ал.3, т.3 от ГПК/, от надлежна страна, срещу актове, подлежащи на инстанционен контрол, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата и за основателна, поради следното:

Приложеното изп.д. № 20248760400857 по описа на ЧСИ Д. З. с рег. № 876 е образувано на 19.08.2024г. по молба на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия, действащо чрез пълномощника си адв. Е. Д. при САК, с приложен към нея изпълнителен лист № 110/02.08.2024 г., издаден въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение по в.т.д.№ 20233001000493 на АС – Варна, по силата на който „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, представлявано от управителя И. Й. П. е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ /с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ/, регистрирано в ТР раздел Б на районен съд Щендал под № HRB 30960 със седалище и адрес на управление: Ан дер Бренаер Щрасе 1, 06794 Глебицш, Хале (Заале), Германия, представлявано от управителя К. С., сумата от 780 317.40 лв., от които главница в размер на 3

722 516.16 лв., представляваща сбор на дължимите за периода 10.01.2017г. – 10.12.2017г. дванадесет месечни вноски, съставляващи част от дължимото възнаграждение от 6 069 135.73 лв. по, сключения между „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, Булстат 176397510 договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013г. и сумата от 57 801.24 лв., представляваща неустойка за забава върху дължимите за периода 10.01.2017г. – 10.12.2017г. дванадесет месечни вноски, ведно със законната лихва за забава върху дължимите за периода 10.01.2017г. – 10.12.2017г. дванадесет месечни вноски от датата на завеждане на исковата молба – 07.01.2020г. до датата на окончателното заплащане на месечните вноски. С молбата си за образуване на изпълнително дело, взискателят е поискал ЧСИ да връчи на длъжника ПДИ, като на осн. чл.18 ал.1 от ЗЧСИ, го е упълномощил, след справка за банковите сметки на длъжника да запорира същите, както и, след справка в НАП относно активи на длъжника и при наличие на такива, да пристъпи към изпълнение и срещу тях, като събере и разноските по изпълнението.

На длъжника „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, е връчена покана за доброволно изпълнение на 21.08.2024г., като на същата дата по делото е постъпила молба от същия, с искане за спиране на изпълнителното дело, тъй като с Определение № 2293/20.08.2024 г. по ч.к.т.д.№ 1800/2024г. на ВКС, на основание чл. 282, ал.2 от ГПК е спряно изпълнението на въззивното осъдително решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист. В определението е посочено, че, дължимото съгласно чл.282, ал.2 т.1 ГПК парично обезпечение, равняващо се на присъдената сума, е внесено по сметката за обезпечения на ВКС на 19.08.2024 г. в размер на 780 317.40 лв..

На 22.082024 г. е постъпила молба за спиране и от самия взискател, поради което на 26.08.2024 г. ЧСИ е постановил спиране на делото, на основание чл.432, ал.1 т.4 от ГПК, като е изпратил съобщение до взискателя и длъжника.

С молба вх. № 06892/24.02.2025г. длъжникът „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД е поискал от ЧСИ изпълнението да бъде насочено към внесената по сметка на ВКС гаранция, която покрива главницата, както и част от начислените лихви, като в случай, че взискателя има необезпечено вземане, не възразява да бъде наложен запор на вземането по банковата сметка на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД открита в „Тексимбанк“ АД.

Постъпила е и молба с вх. № 08326/10.03.2025г. от взискателя по делото, с която е поискал, след възобновяване на производството да бъдат събрани и направените от него разноски по изпълнението за адвокатски хонорар, в размер на 26 442.82 лв., въз основа на приложените към молбата доказателства за заплащането им.

С постановление от 10.03.2025 г. ЧСИ е приел разноските за адвокатско възнаграждение и е уведомил длъжника за заплащането им.

На 13.03.2025г. длъжникът е депозирал молба, с искане за издаване на удостоверение 4 за актуалния размер на дълга към 13.03.2025г.. На същата дата ЧСИ е издал удостоверение, в което е посочен общ размер на дълга от 1 268 701.99 лв., от които: 722 516.16 лв. – главница, 427 855.00 лв. – лихва за периода 07.01.2020г. – 13.03.2025г., 57 801.24 лв. – неолихвяеми вземания, разноски по изпълнителното дело – 26 442.82 лв. и 34 086.77 лв. – такси по ТТРЗЧСИ.

На 24.03.2025г. длъжникът по делото е депозирал възражение срещу постановлението за разноски, с искане размера на адвокатското възнаграждение да бъде намалено до 200 лв..