Решение № 68 от 02.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Пловдив, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20265000500034 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. Т. С. чрез процесуалния му представител адвокат А. М. против решение № 273/27.10.2025 г., постановено по гр.д. № 477/2025 г. no описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 61 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.08.2021 г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано, тъй като съдът правилно е преценил фактическата обстановка, но неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението, без да отчете всички установени обстоятелства, в т.ч. обективната продължителност на наказателното производство и негативното му влияние върху личния и професионалния живот на ищеца.

Предвид изложените съображения жалбоподателят моли съда да отмени 1 решението на окръжния съд в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло претенцията му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.08.2021 г. до окончателното й изплащане. Оспорва въззивната жалба на Прокуратурата на Република България като неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.

Постъпила е въззивна жалба и от Прокуратура на Република България против същото решение в частта, в която тя е осъдена да заплати на С. Т. С. 61 000 лв. обезщетение за причинени му от незаконно обвинение по ДП № 241/2015 г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата. Жалбоподателят твърди, че в тази част решението е необосновано и неправилно, тъй като определеният размер на обезщетението е твърде завишен и не отговаря на обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономически условия на живот към момента на проявление на вредите, а съдът не е изложил мотиви за критериите, въз основа на които е определено то, поради което моли съда да отмени решението в обжалваната част или при условията на алтернативност да намали размера на присъденото обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, като съобрази разпоредбата на чл.

52 от ЗЗД, трайната съдебна практика по аналогични случаи, социалноикономическите условия на живот в страната и вида и обема на доказаните вреди. Оспорва подадената от С. Т. С. въззивна жалба.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от С. Т. С. чрез процесуалния му представител адвокат А. М. обективно кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че по ДП № 1/2009 г. на Окръжна прокуратура – Стара Загора, преобразувано след разделяне на материалите в ДП № 241/2015 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Пловдив, му било 2 повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл. 212, ал. 4, пр. 1 от НК във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че от 01.11.2004 г. до 30.11.2009 г. чрез съставяне на документи с невярно съдържание е получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари, собственост на Община Г., като присвоеното имущество е в особен големи размери, и по чл. 311, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че от 01.11.2004 г. до 30.11.2009 г. в гр. Г., Старозагорска област при условията на продължавано престъпление в съучастие като помагач е съставил официални документи с цел да бъдат използвани като доказателство, които са умишлени престъпления, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода от 3 до 15 години“, съответно „Лишаване от свобода“ до 5 години и възможност за наказание „Лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК“. При повдигане на обвинението му била взета мярка за неотклонение „Гаранция” в размер на 4 000 лв., впоследствие намалена на 2 000 лв., по двете обвинения бил предаден на съд, делото било връщано многократно от съда на прокуратурата поради допуснати процесуални нарушения и множество повдигнати спорове за компетентност, а с постановление от 04.08.2021 г. ДП № 241/2015 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Пловдив било прекратено спрямо всички обвиняеми, включително спрямо него. В исковата молба се твърди, че повдигането на обвинение в извършване на две престъпления предизвикало у С. душевен дискомфорт поради несигурността относно бъдещото упражняване на професията му, възможността от постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание „Лишаване от свобода“, той претърпял множество болки и страдания, които продължавали и към момента на предявяване на исковете, а воденото наказателно производство се отразило изключително негативно на семейството и социалните му контакти. Вследствие на силния шок и стрес изпаднал в тежка реактивна депресия и психическото му съС.ие се влошило, заболял от артериална хипертония и диабет, наложило се хоспитализиране за 6 дни за медикаментозно лечение в МБАЛ - Медицински комплекс „Св. Иван Рилски“ ЕООД - клон Стара Загора, които заболявания застрашавали живота му и се отразили на общото му физическо и здравословно съС.ие. От воденото наказателно производство пострадало доброто му име, бил обект на негативни коментари, а кариерата му била съсипана, предвид това, че обвинението било за извършване на умишлено 3 престъпление в сферата на професионалната му реализация, поради което счита, че би било справедливо да му бъде присъдено обезщетение в по-голям размер. Доколкото претърпените от ищеца неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с противоправните действия на прокуратурата, С. моли да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.08.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът Прокуратура на Република България счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че действията на следствените органи и на наблюдаващия прокурор са в съответствие със закона и в рамките на предвиденото в НПК, като на С. била взета най-леката мярка за неотклонение ,,Парична гаранция“, а интензитетът на търпените вреди не бил висок. Оспорва наличието на пряка причинна връзка между евентуалните неимуществени вреди на ищеца и действията на нейни представители, както и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно и несъответстващо на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и обществено-икономическите условия в страната, а продължителността на воденото наказателно производство не била прекомерна поради фактическата и правна сложност на делото.

С обжалваното решение е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на С. Т. С. 61 000 лв., представляващи обезщетение за причинени му от незаконно обвинение по ДП № 241/2015 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Пловдив /образувано след разделяне на производството по ДП № 1/2009 г. на Окръжна прокуратура – Стара Загора/ неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и разноски от 10 лв., представляващи заплатена държавна такса, и 2 144,76 лв. заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС по съразмерност на уважената част от иска, като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 61 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв., а Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Стара Загора 1 4

042,50 лв. направени от бюджета на съда разноски за възнаграждение за вещо лице.

Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлителната част и от ответника в осъдителната част, поради което то е предмет на въззивното производство в своята цялост.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Не се спори между страните и от приетите по делото писмени доказателства се установява твърдяната от ищеца фактическа обстановка, а именно:

С постановление от 14.01.2011 г. по ДП № 1/2009 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Пловдив С. Т. С. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1 от НК във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода 30.04.2009 г. – 30.11.2009 г. в гр. Г., Старозагорска област при условията на продължавано престъпление чрез съставяне на документи /фактури/ с невярно съдържание съзнателно е дал възможност на друго лице да получи без правно основание чуждо движимо имущество в общ размер на 25 575 лв., като присвоеното имущество е в големи размери, той е разпитан в това си качество и му е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 4 000 лв., намалена с определение от 11.02.2011 г., постановено по ч.н.д. № 73/2011 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, на 2 000 лв.

С постановление от 26.05.2011 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив С. С. е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл. 212, ал. 4, пр. 1 от НК във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 311, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и е разпитан като обвиняем.

С обвинителен акт, внесен на 23.12.2011 г., по който е образувано 5 н.о.х.д. № 949/2011 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, С. С., заедно с други лица, е предаден на съд за извършване на престъпленията, в които е бил обвинен, но с разпореждане от 09.01.2012 г. производството по делото е прекратено и то е изпратено по компетентност на Специализираната прокуратура на Република България.

По внесен обвинителен акт на Специализираната прокуратура е образувано н.о.х.д. № 67/2012 г. по описа на Специализирания наказателен съд, като С. е предаден на съд за извършени от него престъпления по чл. 212, ал. 4, пр. 1 от НК и по чл. 311, ал. 1 от НК, но с разпореждане от 17.02.2012 г. производството по делото е прекратено и то е върнато на прокуратурата за допълнително разследване.

Това разпореждане е било отменено с определение № 24/11.05.2012 г., постановено по в.ч.н.д. № 68/2012 г. по описа на Апелативния специализиран наказателелен съд, и делото е върнато на СНС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В периода 28.05.2012 г. - 07.02.2014 г. по н.о.х.д. № 67/2012 г. на Специализирания наказателен съд са проведени 42 открити съдебни заседания, а с присъда от 07.02.2014 г. С. С. е признат за невиновен в извършването на престъпленията, за които е бил предаден на съд, оправдан е по всички повдигнати му обвинения, а взетата му мярка за неотклонение е отменена.