Решение № 56 от 17.03.2026, Районен съд - Девня

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Девня, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20253120100571 по описа за 2025 година

Предявени са следните искове:

Искове с правно основание чл. 422 ГПК от ИЗИ ФИНАНС ЕООД, ЕИК 201196810, гр. София, район „ Триадица „ , ЖК „ И. Вазов +, ул. „ Балша „ №1, против И. П.

И.ов, ЕГН **********, относно вземания на ищеца против И. П. И.ов, ЕГН **********, в размер на 800 лв. главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние №********/**.**.20**г., 286,90 лв. законна лихва от 17.02.2022г. до 17.01.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането Претендират се и разноските, сторени в настоящето и производство. в заповедното

Обстоятелствата, от които произтичат претенциите на ищеца, са :

На **.**.20** г., ищцовото дружество сключва, в качеството на кредитодател, с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 290399. Договорът е сключен при условията на 311ФУР. Сключването на самия договор се извършва въз основа па подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите.

След това кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за 1 условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен уникален код. Той получава втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: *** и следният имейл: ivan petrov [email protected]. Активиращият код е 1904. Сключването на договора чрез електронната плат форма е годно доказателство но смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗНФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗНФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 ог ЗЕДЕУУ. Приложим но повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и па Съвет а от 23 юли 2014г.. Съдът следва при преценка на доказването на факта на сключването на договора да се придържа към акта на ЕС. В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, чс предоставените лични данни съвпадат. Тогава е извършена и справка в МВР, откъдето кредитният инспектор, одобрил кредита е стигнал до заключението, че личната карта е валидна и не са налице данни същата да е открадната. Проведен е и телефонен разговор, в който ответникът изрично се съгласява с условията на договора и цитира имената си и ЕГН. Кредитополучателят е изпратил и снимка тип “селфи” с личната си карта за съпоставка на лицето и допълнителна негова идентификация. По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодагелят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин. Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 800.00 лв.

/осемстотин лева/. Съгласно чл. 2, ал. 1 ог Договора кредитодагелят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на 800.00 лв. /осемстотин лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя с преведена а именно: по касово на каса на „Изипей“ АД. Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 800.00 лв. е дължимо на 13 вноски, като първите 12 вноски са в размер на 61.54 лв. за периода 20.04.2020 г. - 16.03.2021 г., а последната - 13-та е в размер на 61.52 лв. и е с падеж 15.04.2021 г. Към датата на депозиране на исковата молба, кредитополучателят не е правил плащания, с които да погаси част или в цялост претендираното вземане за главница.

Кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно: 15.04.2021 г.. Той не е погасен. Поради това па основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата па падежиранс на целия кредит. Съобразявайки 3годишната давност на вземането, законната лихва е претендирана ог 17.02.2022 г. Крайната дата на претендиралата лихва 17.01.2025 г. е произволно избрана, така че да е преди датата па депозиране на заявлението в съда. Ищецът прави опити за уреждане на отношенията 2 между страните по извънсъдебен ред. Същите са безуспешни, като ответникът не погасява задълженията си съгласно договореното. Вследствие ищецът депозира пред Районен съд Девня заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат е образувано ч.гр.д. № 202/2025 г. По същото е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това и на основание чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал да предяви установителен иск, за да докаже вземането си, след като довнесе дължимата държавна такса. Поради това за ищеца се поражда правен интерес да заведем настоящето дело. Към датата на депозиране на настоящата искова молба Кредитополучателят дължи на Кредитодателя сумата от 1086.90 лв., от които: 800.00 лв. главница по предоставения кредит, 286.90 лв. — законна лихва за периода от 17.02.2022 г. до 17.01.2025 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.

С оглед изложеното се моли за уважаване на така предявените искове.

В срокът по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез назначения по реда на чл.47 ГПК процесуален представител адв. В. В.. Зявява, че искът е допустим и вероятно основателен и не е налице необходимост от назначаване на съдебно техническа експертиза

Доказателствата по делото са писмени, изслушано и прието по делото и експертно заключение по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице Я. Л...

Съдът намира установителните искове по чл.422 ГПК за допустими, като предявени от заявителя против длъжника в заповедното производство в указания от съда срок.

За уважаването на исковете ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, спазването си на задълженията по договора, неизпълнение на договора от страна на ответника и размера на вземанията.

С Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 290399/ 21.03.2020г. ищцовото дружество се задължава да предостави на ответника сумата от 800 лв. срещу задължението му за погасяването му в срок от 390 дни, при фиксиран лихвен процент от 40.15% , лихвен процент на ден 0,11 %. За обезпечеване на вземанията си във връзка с предоставения кредит потребителят се задължава в срок до пет дни от датата на сключване на договора да предостави на кредитора обезпечение. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, заемателят се е задължил в срок до пет дни считано от датата на сключване на договора да предостави някое от следните обезпечения: 1./ поръчителство на две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат нетен осигурителен доход над 1 000 лв.; да работят по трудово правоотношение с неопределен срок; да не са потребители или поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, да не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем със Заемодателя; да нямат неплатени осигуровки за 3 последните две години; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ или 2./ предоставяне на банкова гаранция, обезпечаваща задължението, включващо договорената главница и лихва, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане задълженията по договора. На основание чл. 3, ал. 2 от Договора, ако заемателят не изпълни задължението си да предостави някое от предвидените обезпечения, следвало да заплати на заемодателя неустойка в размер на 400,02 лв., която се начислява към договора за кредит. Начислената неустойка се заплаща разсрочено, съгласно включен в договора погасителен план. В Договора се съдържа и погасителния план, изготвен във два варианта – при представено обезпечение или при непредставено такова. Към Договора са приложени и Общите условия на заемодателя.

Представена е и електронна кореспонденция между страните, както и разписка от Изипей с получател ответника за сумата от 800 лв. Съгласно експертното заключение на вещото лице Я. Л. по счетоводни данни от ищеца ответникът не е направил нито едно плащане по вноски по предоставения кредит. Предвид представената разписка от Изипей за получаване от отвентника по делото на сумата от 800 лв следва да се приеме, че договорената да бъде дадена в заем сума е предоставена на кредитополучателя според уговорките в договора и ищецът се явява изправна страна по договора. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. За казуса кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била електронна, като ответната страна не оспорва сключването на договора, като изрично заявява в отговора на исковата молба, че няма нужда да бъде назначавана съдебно техническа експертиза за установяване на това обстояелство. Доколкото договорът за заем е реален договор, който се сключва с предаване на сумата по договора на длъжника, съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит № ******* от **.**.20**г.

Съдът намира, че клаузата за заплащане на неустойка в случай, че кредитополучателят не представи договореното обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство от две физически лица е нищожна. Съгласно чл. 16 ЗПК кредиторът е този, който следва да оцени кредитоспособността на длъжника към момента на сключване на договора. Ако оценката на длъжника е лоша, вместо да сключи договор, кредиторът може да откаже да предостави кредит съгласно чл. 18 ЗПК. Включването на клаузата за обезпечение прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Непредставянето на обезпечение само по себе си не води до някакви вреди за заемодателя. Такива биха възникнали едва при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума и невъзможност за удовлетворяване от имуществото му. Този риск обаче следва да се съобрази 4 от кредитора към момента на сключване на договора за потребителски кредит и да намери отражение при вземането на решение за отпускането му, а не предварително да се постави условия за предоставяне на обезпечение. В случая е налице уговорка, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя. Освен това уговорката за учредяване на обезпечение чрез поръчителството на физически лица, които при това следва да отговаряг на изрично поставени от кредитодателя има завишени изисквания откъм социалния и финансовия им статус, на практика я прави изначално неизпълнима. Възможността за учредяване на банкова гаранция също се явява обременителна, тъй като размера й, следва да е равен на този на всички подлежащи на връщане суми по договора. Ако ищецът е в състояние да осигури за уговорения срок от 30 дни след падежа на плащане по договора банкова гаранция в размер на задълженията по договора, то той изобщо не би кандидатствал за кредит Затова нищожна се явява и уговорената неустойка за неизпълнение на това договорно задължение. При това положение поставя се въпросът дали нищожността на тези клаузи влече нищожност на целия договор и дали неустойката следва да са компонент при формиране на ГПР и посочването му в договора с размер различен от приложимия. ГПР са общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.