Решение № 153 от 25.06.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Монтана, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20251600500187 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

С решение № 441/ 30.12.2024 г., постановено по гр.д. № 38/ 2023 г. Районен съд Лом е осъдил „В. и к.“ ООД – гр. *, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*“ № *, представлявано от В.И. управител, да ЗАПЛАТИ на "Б.С.“ ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. *, обл. *, ул. „*“ № *, представлявано от Н. Б. – гражданин на О.к.В.с ЛНЧ *, 10146,49 лв. (десет хиляди сто четиридесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки) главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи равностойността на причинените увреждания по оградата и масивната жилищна сграда, разположени в имот, собственост на ищеца, находящ се в с. *, обл. *, представляващ Поземлен имот с площ 1400 кв.м., представляващ идеална част от поземлен имот с № *, целият с площ от 1786 кв.м., за който е отреден УПИ *- *, в кв. *по регулационния план на с. *, одобрен с решение № *от 2014 г., за който съгласно скицата уличната регулация не е приложена, при съседи: улици, УПИ *- *, УПИ *– *, УПИ *– *, с адрес: с. *, обл. *, ул. „*“ № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК, „В. и к.“ ООД– гр. *, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*“ № *, представлявано от В.И. – управител, да ЗАПЛАТИ на "Б.С.“ ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. *, обл. *, ул. „*“ № *, представлявано от Н. Б. – гражданин на О.к.В. с ЛНЧ *, направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на общо 3047,76 лв. /три хиляди четиридесет 12 и седем лева и седемдесет и шест стотинки/.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач - ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ 1 с ЕИК *, на страната на ответника.

Така постановеното решение е обжалвано от „В. и к.“ ООД гр. *чрез процесуалния представител . В жалбата се твърди, че решението е необосновано, като правните изводи на съда се основават единствено на доказателствата, представени от ищеца, а не са взети предвид представените от страна на ответника доказателства, още по-малко са обсъдени и наведените от последния аргументи . Развити са подробни доводи в тази насока . Предвид гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковите претенции и му присъди разноските за двете инстанции.В съдебно заседание се поддържа жалбата по изложените съображения.

В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от "Б.С.“ ООД с ЕИК *, която чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения . Искането е да се потвърди атакуваното решение.

Третото лице не взема становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното решение , първоинстанционният съд е приел , че в случая безспорно са установени всички елементи, ангажиращи деликтната отговорност по реда на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД на ответника „В. и к.“ ООД спрямо ищеца "Б.С.“ ООД.

Настоящата инстанция споделя съображенията за това са следните: доводите на първоинстанционния съд,като

Безспорно е установено от доказателствата по делото,че ищцовото дружество е собственик на Поземлен имот с площ 1400 кв.м., представляващ идеална част от поземлен имот с № *, целият с площ от 1786 кв.м., за който е отреден УПИ *- *, в кв. *по регулационния план на с. *, одобрен с решение № *от 2014 г., за който съгласно скицата уличната регулация не е приложена, при съседи: улици, УПИ *- *, УПИ * – *, УПИ * – *, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда с РЗП 74,80 кв.м. и второстепенна сграда с РЗП 40,00 кв.м., с адрес: с. *, обл. *, ул. „*“ № *

Не се спори също така,че е настъпила авария по уличен водопровод за с. *, ул. „*“, пред № *,която на 12.09.2023 г. е била отстранена от ответното дружество .Не се спори също така,че след отстраняване на повредата е останал ров, който не е запълнен/около метър и половина/ .

Безспорно се установява от извършените експертизи и свидетелски показания,че по масивната жилищна сграда на ищеца са установени увреждания, като постройката е разцепена по източната и южна фасада, като се наблюдават значителни по размер пукнатини, косо по цялата височина на сградата, от покрива до основите.

Спорът в случая се концентрира върху въпроса доколко тези вреди са настъпили вследствие действията/съответно бездействията / на служители на ответното дружество, за да може да бъде ангажирана отговорността на същото.

Районният съд е изследвал задълбочено събрания доказателствен материал, като е обсъдил и всички събрани по делото доказателства.Твърдяната тенденциозност от страна на жалбоподателя не е налице, напротив,съдът се е мотивирал кои свидетелски показания 2 кредитира В случая настоящата инстанция напълно споделя доводите и изводите на първоинстанционния съд, поради което и препраща в тази част своите мотиви към тези на РС.

Съдът ще се спре само на конкретните оплаквания в жалбата.

Същите са неоснователни, като съображенията за това са следните:

На първо място в жалбата се поддържа,че съдът неправилно е възприел важен факт от писмените доказателства, а именно ,че от пътният лист серия М № */ /л.18/ се установява, че превозът е извършен на 13.09.2023 г.Действително, на тази дата този пътен лист е проверен,като самият превоз е извършен на 12.09.2023г. Касае се за фактическа грешка, която по никакъв начин не рефлектира върху правилността на решението.Навсякъде в мотивите си съдът е посочил,че отстраняването на повредата е извършено на 12.09.2023г.,което безспорно се установява от приложените писмени доказателства.

В жалбата се твърди също така,че изводът на съда досежно несвоевременното отстраняване на повредата не се подкрепя от никакви доказателства.Така изложеното твърдение също е неоснователно.

Св. Ц. П. и Р.П. установяват,че повредата не е отстранена същия ден, а на следващия.Един от свидетелите на ответника - И. И., служител на ВиК ООД – *, твърди, че получил обаждане от кмета на с. *за възникналата авария, като се отзовали на другия ден, на 12-ти септември, тъй като били на друга авария в с. * и нямали физическа възможност да се отзоват и на сигнала за аварията в с. *.Тези показания са вътрешно непротиворечиви,кореспондират напълно помежду си,поради което както първата, така и настоящата инстанция кредитира същите изцяло.

В жалбата се твърди,че липсват доказателства в какво състояние е била къщата преди аварията,като се поддържа,че вредите са причинени вследствие безотговорното поведение на собственика, който не е поставил улуци и не е сигнализирал своевременно за настъпилата повреда.

Това твърдение също е неоснователно.

Относно състоянието на къщата са събрани свидетелски показания.Св. Р.П. сочи, че къщата е строена скоро, с бетонни плочи – отгоре, отдолу още една и мазето отдолу, и никога не е имало други аварии, и че била здрава преди да се направи изкопът поради аварията.Съдът не намира основания да се съмнява в достоверността на тези показания, още повече, че същите намират подкрепа и от извършената съдебно-техническа експертиза.Вещото лице С. е категоричен, че само югоизточната страна е поддала към изкопа, т.е. точно срещу изкопа се виждат напукванията, а друга къща, също разположена срещу изкопа, също е поддала, т.е. може да се заключи, че именно огромният изкоп е причинил напукванията .Изолирани остават показанията на св. И . , който сочи, че къщата имала пукнатини отвън към момента на отстраняване на аварията, като направил снимки преди да се започне да се копае-такива снимки не се представят, освен това останалите свидетели не установяват такива да са правени.

Жалбоподателят поддържа също така,че служителите на дружеството са реагирали своевременно и адекватно, като са отстранили повредата.Както бе изложено по-горе, същите са пристигнали на следващия ден.В случая обаче не може да се приеме,че са изпълнили своите задължения предвид факта,че и към момента на извършване на експертизата все още не е бил запълнен рова, изкопан от работниците. Св. Л. А., служител на ВиК ООД - *, разяснява механизма за отстраняване на аварии, а именно: на място се подхожда към аварията, обезопасява се при необходимост терена, извършват се изкопните работи, спира се водата, отстранява се аварията, след това се зарива /изкопът/ обратно. В случая последната 3 дейност от описания механизъм не е изпълнена – зариването на изкопа, като същият небрежно е бил полузарит, което съставлява бездействие на служителите на ответното дружество. Според вещото лице С. пропадъчните свойства на льосовите почви при овлажняване, изоставеният полузаровен изкоп от аварията на водопроводната мрежа до адреса на имота и близостта до него на жилищната сграда на ищеца, са вероятна причина за пропуканите стени на къщата.Нещо повече,установява се,че и съседната къща е пострадала,като е поддала към изкопа.

В жалбата се твърди също така,че липсват категорични доказателства относно наличието на причинно-следствената връзка между евентуалните нарушения на работниците на ВиК и настъпилите повреди върху къщата.

Това твърдение също е неоснователно.Вещото лице в извършената експертиза е категорично,че огромният изкоп по отстраняване на аварията и некачественото му запълване /зариване/ е причинил напукаването на къщата, а не самият теч, който се е появил порано.Същото е изключило възможността тези напуквания да са в резултат на липсата на улуци, като се е мотивирал подробно в тази насока.

Предвид така изложените съображения настоящата инстанция напълно споделя извода на РС относно основателността на предявения иск.От извършената експертиза на вещото лице М.В. се установява размера на нанесените щети, като РС е уважил исковата претенция в този размер.

Поради съвпадане изводите на двете инстанции атакуваното решение следва да бъде потвърдено .

При този изход на делото жалбоподателлят следва да заплати на ответника направените от последния разноски пред настоящата инстанция в размер на 1300 лв.Направеното възражение за прекомерност е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото, извършени от страна на процесуалните представители на въззиваемия фактически действия, проведените съдебни заседания ,поради което и не следва да бъде уважавано.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ГПК Окръжен съд-Монтана РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 441/ 30.12.2024 г., постановено по гр.д. № 38/ 2023 г.

Районен съд Лом .

ОСЪЖДА „В. и к.“ ООД– гр. *, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*“ № *, представлявано от В.И. – управител, да ЗАПЛАТИ на "Б.С.“ ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. *, обл. *, ул. „*“ № *, представлявано от Н. Б. – гражданин на О. к. В. с ЛНЧ *, направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1300 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5