Решение № 406 от 31.07.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Кърджали, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140101076 по описа за 2025 година

Ищецът Я. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес ******************* чрез адв. Е. И. – АК П. е предявил иск срещу „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, за прогласяване на нищожността на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от 10 ЗПК във връзка с чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК на сключения между страните Договор за потребителски кредит № **** от 27.06.2024 г.

Ищцата твърди, че на 27.06.2024 г. е сключил с ответното дружество Договор за кредит № ****/27.06.2024 г. по силата, на който са му предоставени в заем средства в размер на 1000.00 лева при годишен процент на разходите 48,534%. и срок за погасяване на заема 5 месечни вноски. Общо предвидената за заплащане сума по договора е била в размер на 810 лв. включваща главница, лихва и неустойка. От датата на сключването на договора до 17.10.2022 г. ищцата е заплатила на ответника сума в размер на 810 лв. Счита, че процесния договор за кредит е нищожен и на основание чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само главницата по договора. Доколкото ищцата е заплатила сума в размер на 810 лв. на ответника, то твърди, че разликата над 500 лв. до 810 лв. в размер на 310 лв. е платена без основание и подлежи на връщане. Съгласно чл. 6 от договора, договорът за заем следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция, отговарящ на условията на чл. 10 от Общите условия към договора за заем. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.6 от договора, респ. на чл. 10 от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължал неустойка визирана в чл. 8 на кредитора в размер на 550 лева, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка. Твърди, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора щели да настъпят единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай нямало да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на 550 лева била загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била 50 % от заетата сума в 1 размер на 1000 лева, без да зависело от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението.

Заемодателят не бил търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служило за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита.

Твърди, че предвидено било да се кумулира към погасителните вноски като по този начин водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Сочи, че неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и била излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Намира, че Договорът за кредит е нищожен и поради нарушение на разпоредбата па чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Посочените в Договора за кредит стойности на лихвения процент по кредита и годишния процент на разходите не отговаряли на реално прилаганите. Посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 3,330% месечно не отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка по своята същност представлява добавък към договорната лихва. Счита, че визираната в чл. 8 от договора неустойка представлява скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатява. Отделно от това заявява, че поради невключването на неустойката в посоченият в потребителския договор размер на ГПР последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Моли съда прогласи нищожността на Договор за кредит № ****/27.06.2024 г., сключен между ищецът и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД поради нарушаване на добрите нрави и поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК. В съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545 чрез редовно упълномощен адвокат е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Признава, че между ищеца и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, бил сключен Договор за кредит № ****/27.06.2024 г., за сумата от 1000.00 лева за срок от 7 месеца, с месечен лихвен процент 3,330% и ГПР в размер на 48.088%, както и че по така сключения договор за заем, от страна на ищеца са извършени плащания, с които задълженията по договора за заем са изцяло погасени.

Заявява, че преди сключване на договора, на ищеца била предоставена изискуемата по закон преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ), съдържащ всички съществени параметри на кредита. Сочи, че след предоставяне на СЕФ, ищецът подал молба за заем № ****, като с подписването и бил декларирал, че се е запознал, разбира и приема общите условия към договора, предоставени му предварително.

Твърди, че към договора били предоставени погасителен план и общи условия, като ищецът положил подпис на всяка страница, удостоверявайки, че е запознат със съдържанието им. По отношение на възраженията за нарушение на закона, ответникът сочи, че годишният процент на разходите (ГПР) бил ясно посочен както в договора, така и в СЕФ, и бил изчислен съобразно изискванията на закона. Твърди, че при изчисляване на ГПР законосъобразно не била включена неустойката, тъй като същата представлявала разход, дължим само при неизпълнение на договорно задължение, а не елемент от цената на кредита. Сочи, че неустойката по чл. 8 от договора имала санкционен характер и се дължи единствено при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Твърди, че лихвеният процент по договора било ясно определен, фиксиран за целия срок и не подлежи на изменение, поради което не е налице неяснота или нарушение на закона. Сочи, че размерът на ГПР не надхвърлял законово допустимите граници и не противоречал на добрите нрави. Сочи, че договорът бил сключен от небанкова финансова институция, при по-висок риск, което обосновавало изискването за обезпечение и предвиждането на неустойка. Твърди, че неустойката не представлявала скрита лихва или допълнителна печалба, а санкция за неизпълнение. Ответникът сочи, че дружеството било изпълнило всички свои задължения за предоставяне на пълна, ясна и предварителна информация на потребителя и твърди, че не били налице накърняване на добрите нрави, като следвало да се 2 отчете поведението и на двете страни при сключване и изпълнение на договора. В съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Претендира разноски. С молба по хода на делото възразява относно представения списък по чл. 80 от ищеца, като излага подробни съображения.

Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

По делото не се спори, че на 27.06.2024 г. между ищеца Я. Д. Д., в качеството му на кредитополучател, и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за кредит № ****/27.06.2024 г. по силата на който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД предоставило на Я. Д. Д. сумата в размер на 1000 лв., които ищецът се задължила да върне в срок от 7 месеца, с месечен лихвен процент 3,330% и ГПР в размер на 48.088%, при евентуално договорено обезпечение - поръчител или банкова гаранция, както и че по така сключения договор за заем, от страна на ищеца са извършени плащания, с които задълженията по договора за заем са изцяло погасени. Безспорно е, че Я. Д. Д. е усвоил изцяло заемната сума.

От неоспореното и прието заключение на вещото лице по назначената ССчЕ се установи, че задължението по договор за кредит № ****/27.06.2024 г., е в общ размер на 1778.00 лева, като сумата за неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 640,43 лева, е разсрочена към погасителните вноски, като при включване на сумата от 640.43 лева общият размер на ГПР възлиза на 545.241%. В посочения в договора размер на ГПР от 47,854% била включена единствено възнаградителната лихва.

Настоящият състав намира, че предявеният иск за прогласяване на нищожност на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК на сключения договор за кредит № ****/27.06.2024 г., поради невключване в ГПР на стойността на размерът на неустойката от 550,00 лева (281,21 евро) по чл. 8 от договора за непредставяне на посоченото в чл. 6 обезпечение в срок е основателен. Посочената неустойката следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно, ако в ГПР се включи размерът на неустойката по чл. 8 от договора за непредставяне на посоченото в чл. 6 обезпечение в срок, размерът би надхвърлил значително посочения размер на ГПР. В уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит размерът на неустойката по чл. 8 от договора за непредставяне на посоченото в чл. 6 обезпечение в срок, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който факт се установи безспорно, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, за да може да направи 3 информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този смисъл, като не е включил посочената неустойка, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.

В случая годишният процент на разходите, записан в процесния договор за кредит, не е действителният, тъй като при добавянето на неустойката по чл. 8 от договора за непредставяне на посоченото в чл. 6 обезпечение в срок, би се променил годишния процент на разходите, а това означава съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело **/22 П. К. Б., че в договора въобще не е посочен правилен такъв, което означава, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е нищожен.