Решение № 111 от 02.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Цанкова

Членове:

Екатерина Роглекова

Теофана Спасова при участието на секретаря Христина Борисова като разгледа докладваното от Силвия Цанкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265300600011 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 213 от 10.11.2025г. по НЧХД № 1040/2025г., Районен съд-Пловдив, 26 н.с. е признал подсъдимия И. А. Ж. за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. ПРС е уважил частично гражданския иск, присъждайки на пострадалия сумата в размер на 1000 лева, представляваща материална обезвреда на причинените в резултат от процесното престъпление неимуществени вреди, както и законната лихва върху тази сума от датата на деликта до окончателното й изплащане, като в останалата част за разликата до 3000 е отхвърлил предявената претенция.

Произнесъл се е и по разноските по делото, присъждайки ги в тежест на подсъдимия.

Срещу присъдата е депозирана жалба и мотивирана такава от адв.С.Я..защитник на подсъдимия, в която е обективирано становище относно неправилност на присъдата, поради незаконосъобразност и необоснованост на същата, като се извежда претенция за постановяването на нова, изцяло оправдателна присъда. Формулирани са няколко предложения при условията на алтернативност, а именно: приемане недоказаност на обвинението, или, че деецът е действал при неизбежна отбрана, или прилагане на чл.9, ал.2 от НК, както и прилагане института на реторсията.

1

В съдебно заседание подсъдимият се представлява от упълномощения си защитник адв.Я., който поддържа искането за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, изцяло оправдателна, поддържайки доводите, изложени в жалбата. Акцентира върху съждението, че семейството на пострадалия е „нахлуло“ в чужд имот-този на подсъдимия, което обстоятелство само по себе си според американската правна система, би довело до липса на „последици за собствениците на имота“, дори при разстрел на „нахлулите“. Подсъдимият И. Ж., редовно призован, не се явява и не е изразил писмено собствената си позиция, отделно от упълномощения си защитник.

Повереникът на частния тъжител и граждански ищец Я. Д.-адв.И. в съдебно заседание поддържа становището за неоснователност на депозираната жалба, като намира атакувания съдебен акт за законосъобразен и обоснован.

Частният тъжител Д.-не се явява, редовно призован.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените от страна на защитата оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество – е НЕОСНОВАТЕЛНА, доколкото се формулира единствено претенция за отмяна на първостепенната присъда.

За да постанови атакуваната присъда, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. А. Ж. е роден на *** в ****. Живее в ***. Той е б.,б.г. е, има средно образование, женен е, работещ, не е осъждан. Има ЕГН:

**********.

Частният тъжител Я. Д. живеел заедно със *** си - свидетелката Й.Д. и *** си - свидетелят А. Д. и Б. Д. в ***.

В съседство до тях, на отстрещната страна на улицата, живеел подсъдимият И. Ж., заедно със *** си Ц. Ж.а и *** си А. Ж. и М.Ж..

Работата на семейство Д. била свързана с чести пътувания до гр. София в ранните часове на денонощието, което пък предполагало ранни събуждания и необходимост от пълноценна почивка.

На 11-ти срещу 12-ти август 2024 г., от къщата на семейство Ж., находяща се в ****, се чувала силна музика, която пречела на семейството на частния тъжител да заспят. Силната музика провокирала свидетеля А. Д. да хвърли пиратка в двора на къщата на съседите си-Ж.. На следващия ден последвал разговор между свидетелката Й.Д. и семейство Ж. по повод пускането на силна музика, при който била постигната уговорка последните 2 да проявяват разбиране и да се съобразяват със своите съседи.

На 21.08.2024 г., свидетелят А. Д. се прибирал от гр. Пловдив в дома си в с. *** и спрял автомобила пред гаражната врата на двора. В този момент към него се приближил подсъдимият И. Ж., инициирайки разговор с Д., при който през сваления прозорец на автомобила го ударил с ръка в областта на лицето.

Стореното от И. Ж. било забелязани от Б. Д.-*** на А. Д., който отишъл да каже за това на *** си - Я. Д. и Й.Д.. За тези действия на И. Ж. било образувано АНД № 156/2025 г. по описа на РС гр. Пловдив, по което му било наложено административно наказание глоба по реда на УБДХ.

Междувременно, непосредствено след описаното по-горе, случило се на 21.08.2024 г., подсъдимият И. Ж. влязъл през входната врата на гаража си, а скоро след това бил последван от А. Д. и неговите родители Я. и Й.Д., които му потърсили сметка за проявеното малко по-рано физическо съприкосновение. От дома им излезли и родителите на подсъдимия - А. и М.

Ж., при което между двете семейства започнал словесен конфликт. Същият ескалирал до физически, при който подсъдимият И. Ж. стиснал с едната си ръка Я. Д. за врата, а с другата за дясната мишница, при което му причинил кръвонасядане в областта на дясната мишница.

На мястото на конфликта първоначално дошъл свидетелят С. А., който започнал да разделя двете страни, а впоследствие на място дошъл и свидетелят Я. М. Д. и така двете страни били разделени, при което семейство Д. се прибрали в дома си.

На 22.08.2024 г., частният тъжител Я. Д. посетил съдебна медицина към УМБАЛ ,,Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, където за нанесеното му телесно увреждане му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 1093/2024 г.

В хода на съдебното следствие е назначена съдебномедицинска експертиза, според чието заключението на Я. Д. е било причинено кръвонасядане в областта на дясна мишница, което му е причинило болка и страдание без разстройство на здравето. Според вещото лице, обичайният възстановителен период при такъв вид травматично увреждане трае около 1015 дни, при благоприятен ход на същия и липсата на усложнения в неговото протичане, за каквито липсват писмени и гласни доказателства. Описаното травматично увреждане е причинено по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да бъде причинено, по начина който се посочва от свидетелите по делото, а именно при стискане с ръка по предно-вътрешната повърхност на дясната мишница в горната трета.

Правилно районният съд е възприел заключението на назначената по делото експертиза, като изготвено с необходимите знания и опит в съответната научна област, професионално обосновано и почиващо на събраните по делото доказателствени материали, както и документираното във въпросното съдебномедицинско удостоверение № 1093/2024 г. обективни находки.

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена на базата на събраните в хода на проведеното съдебно 3 следствие кредитируеми доказателства, приобщени, проверени, анализирани и оценени правилно, поради което се споделя и от въззивната инстанция.

При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание и връщане на делото в предходната му съдебна фаза. Първостепенният съд се е придържал към изискването за спазване принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК. В депозираната жалба и в пледоариите пред този състав не са наведени конкретни оплаквания за допуснати в хода на съдебното следствие процесуални нарушения и служебно не се откриват процесуални пороци от категорията на абсолютните, такива, които да са съществени и неотстраними от въззивния съд. Мотивите към атакуваната присъда покриват изискванията на чл.305 ал.3 от НПК и дават възможност на страните да реализират пълноценно правото си на обжалване, а на въззивния съд - да упражни контрола, дължим по смисъла на закона. Районният съд е обсъдил, анализирал и коментирал събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като на извличащите се от тях факти, релевантни за предмета на доказване, не е придаден смисъл, който да не се открива в доказателствените източници, не се констатира некоректно, превратно или неточно интерпретиране на събраната информация.

Възразява се на първо място от защитника на подсъдимия срещу решението на районния съд да даде пълен кредит на доверие на заявеното от свидетелите Й. и А. Д., съответно съпруга и ** на частния тъжител, неглижирайки протИ.стоящата им теза, обосноваваща се от показанията на А. и М. Ж.-*** и *** на подсъдимия. Изразяват се резерви относно обективността и достоверността на изложените от Д. факти. Тези оплаквания не могат да се споделят и с основание районният съд се е доверил на изложеното от свидетелите Д. по основните факти от предмета на доказване, доколкото заявеното от тях е подробно, логично и последователно, съответстващо на казаното от свидетеля С. Д. и съседът Я. Д., а така също и на документираните в съдебномедицинското удостоверение, издадено на следващия ден, обективни находки. Така, макар свидетелите С. Д. и съседът Я. Д., да имат известна роднинска връзка с пострадалия, относно тяхното безпристрастие съмнения не са наведени от страните. На следващо място, макар присъствието на същите на процесните събития, да е в тяхната финална фаза, т.е. въпросните свидетели да не са възприели пряко самото физическо посегателство над пострадалия от страна на подсъдимия, те са забелязали нараняванията на Я. Д. и ** му-А. Д., непосредствено след конфликта. А заявеното от С. Д. и съседът А. Д. относно местонахождението на въпросните увреди, съвпада, както с изложеното в тъжбата, така и с показанията на свидетелите Й. и А. Д., а така също и с обективираните от СМУ находки. С оглед обективност и изчерпателност, процесуално редно е да се посочи, че въззивната инстанция възприе изложеното от Й.Д. само частично-относно онези фрагменти, съвпадащи със съдържанието на частната тъжба и 4 показанията на ** й А. Д., доколкото в цялостното й изложение се прокрадва известна, емоционално обусловена тенденция към мултиплициране на стореното от съседите й посегателство срещу телесния интегритет на найблизките й сродници /нейния ***-Я. Д. и ** й-А. Д./.

На следващо място, с основание, първата инстанция е ценила с доверие само част от показанията на свидетелите М. и А. Ж., възприемайки като достоверни само онези твърдения, кореспондиращи с показанията на свидетелите Й. и А. Д. и изложеното от появилия се малко по-късно С. Д., както и скоро след него съсед Я. Д. /*** на тъжителя Я. Д./. Прав е бил районният съд да приеме, че в останалата им част, най-вече в тази, в която отричат подсъдимият И. Ж. да е стиснал на инкриминираната дата с едната си ръка Я. Д. за врата, а с другата за дясната мишница, заявеното от тези свидетели се опровергава не само от показанията на сем.Д., но и от тези на свид.С. Д. и съседа Я. Д. /*** на тъжителя Я. Д./, протИ.речи и с обективираните в медицинския документ находки. А последните кореспондират и с възприетото от двамата свидетели, макар и пристигнали впоследствие на междусъседския конфликт, същите обаче са възприели пряко съС.ието на *** и ** Д., независимо от отсъствието им по време на самите физически посегателства, причинили въпросните увреди. Обобщено казано, налице е онази верига от доказателства-преки и косвени, които в своята съвкупност покриват изискването, поставено от закона и изпълнено със съдържание от съдебната практика, за достатъчност по отношение обезпечаването на обвинителната теза. А и от факта, че Й. и А. Д. се явяват ***а и ** на пострадалия от деянието, предмет на предявеното обвинение, не следва автоматично извод за заинтересованост от изхода на делото и че водени от тази заинтересованост, въпросните свидетели са депозирали неверни показания. Изключително близките им отношения с тъжителя Я. Д., наистина задължава съда да подложи на внимателна преценка достоверността на заявеното от тези свидетели и да го съпостави с останалите доказателствени източници, но при липса на съмнение в обективността му и при съзвучие на изложените от тях факти с тези, извличащи се от останалия кредитируем доказателствен материал, показанията на Й. и А. Д. следва да се възприемат, така, както правилно е сторил районният съд. А заявеното от тези свидетели, както бе посочено, кореспондира с медицинската документация, изследвана с назначената по делото СМЕ, чието заключение също затвърждава визираната по-горе фактическа установеност на процесните събития, от гледна точка на начин и обстоятелства, при които е нанесена инкриминираната телесна увреда. Съответства и с изложеното от свид.С. Д. и свид.Я. Д. /*** на тъжителя Я. Д./ относно възприятията им, непосредствено от края на процесния конфликт, поради което основания за съмнения в обективността на заявеното от А. и Й.Д. /с уточнението, направено от въззивния съд по отношение на свид.Й.Д./ липсват. Очевидно осъдителният извод не е базиран единствено на показанията на Д., на които първостепенният съд се е доверил безкритично, каквото виждане се прокрадва в позицията на адв.Я..