Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1439 от 15.07.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 630/2023
Вид
Решение № 1439
Подписан
15.07.2024
В сила
08.07.2025
Състав
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МУРТЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1439 гр. Бургас, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20232120100630 по описа за 2023 година

Депозирана е искова молба от “МЪНИ ЛИЙЗ” ЕАД /с предишно наименование “EВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД, ЕИК: 131289899/, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н “Витоша”, ул. “Рачо Петков Казаджията” № 4, ет.6, представлявано от изпълнителния директор К.

Д. К., чрез адв. И. И., съдебен адрес гр. С., бул. *** и адвокатско дружество “Г. и П.”, ЕИК:

176733159, представлявано от адв. В. П. Г., против С. И. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Бургас, ул.

***, и Я. С. С., ЕГН: **********, гр. Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. ***.

С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.345 във вр. с чл.342 във вр. с чл.288 от Търговския закон (ТЗ) във вр. с чл.79 ал.1 пр.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество солидарно сумата от 2642.50 лева, представляваща дължими по силата на договор за финансов лизинг от 26.01.2017г. с лизингодател - „Евролийз Ауто” АД, лизингополучател – С. И. С., и солидарен длъжник – Я. С. С., незаплатени лизингови вноски, в това число: лизингова вноска с падеж 20.04.2022г. в размер на 83.74 лв.; лизингова вноска с падеж 20.05.2022г. в размер на 638.64 лв.; лизингова вноска с падеж 20.06.2022г. в размер на 638, 64 лв., лизингова вноска с падеж 20.07.2022г. в размер на 638, 64 лв., лизингова вноска с падеж 20.08.2022г. в размер на 641, 64 лв.; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.02.2023г. до окончателното изплащане; - иск с правно основание чл.288 от ТЗ във вр. с чл.92 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество солидарно сумата от 82.95 лева, представляваща общ размер на дължима договорна неустойка за забавени плащания на дължими лизингови вноски по договор за финансов лизинг от 26.01.2017г., с лизингодател - „Евролийз Ауто” АД, лизингополучател – С. И. С., и солидарен длъжник – Я. С. С., в размер на законната лихва, в това число: 0.01 лева – неустойка за забава на 23 лизингова вноска с падеж 20.12.2018г. за времето от датата на падежа до 28.01.2019г.;

6.49 лева – неустойка за забава на 61 лизингова вноска с падеж 20.02.2022г. за времето от датата на падежа до 31.05.2022г.; 17.83 лева – неустойка за забава на 61 –ва лизингова вноска с падеж 20.02.2022г. за времето от датата на падежа до 29.07.2022г..; 16.47 3 лева – неустойка за забава на 62-ра лизингова вноска с падеж 20.03.2022г. за времето от датата на падежа до 07.09.2022г., 6 лева – неустойка за забава на 63 –та лизингова вноска с падеж 20.04.2022г. за времето от датата на падежа до 07.09.2022г.25.54 лева - неустойка за забава на 63 –та лизингова вноска с падеж 20.04.2022г. за времето от датата на падежа до 05.12.2022г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2023г. до окончателното изплащане; - иск с правно 1 основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.345, ал.2 ТЗ, за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество солидарно следните суми: 915.06 лева, представляващи разноски свързани с ползването на вещта, представляващи сбор от 3 бр. застрахователни премии в размер на 235, 11 лв., 235, 11 лева и 205, 81 лева по договор за застраховка „Каско на МПС” в полза на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД по полица № *** и 1 бр. застрахователна премия в размер на 239, 03 лв. по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” в полза на “ДЗИ – Общо застраховане” по полица № ***, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2023г. до окончателното изплащане; - иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество солидарно сумата от 360 лева, представляваща сбор от дължими такси за последващо администриране на собствеността върху имуществото след изтичане на лизинговия срок, както следва: такса в размер на 90 лв. с падеж 20.10.2022г., такса в размер на 90 лв. с падеж 20.11.2022г., такса в размер на 90 лв. с падеж 20.12.2022г. и такса в размер на 90 лв. с падеж 20.01.2023г. в размер на 90 лв., дължими на основание Тарифата на лизингодателя, както и сумата от 4294, 61 лв. представляваща остатъчна стойност на автомобила, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2023г. до окончателното изплащане; В исковата молба се излага, че на 26.01.2017г. между ответниците и “Eвролийз Ауто” ЕАД клон Бургас бил сключен договор за финансов лизинг, по силата на който дружеството се задължило да предостави на лизинг МПС, марка “Сузуки Витара”, собственост на ищцовото дружество, а ответницата С. С. се задължила да изплаща лизингови вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Съгласно т.5.6 и сл. от подписания договор, лизингополучателят декларирал, че е запознат, получил и приел Общите условия по договора за лизинг на “Евролийз ауто” ЕАД, както и че е получил писмена информация за потребителите на застрахователни услуги, в съответствие с КЗ и Общите условия приложини към застрахователните договора, както и че преди подписването на договора е и получил и приел стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, изготвен в съответствие със законовите разпоредби. Ответницата С. се задължила да заплаща гореописания автомобил на 60 лизингови вноски, съгласно погасителния план, в който били посочени стойността на всяка една от тях и техния падеж. Лизинговата вещ била предадена на лизингополучателя с приемо-предавателен протокол от 31.01.2017г. 4 Лизингополучателят изпълнявал лошо паричните си задължения и на части, поради което на 10.07.2020г. било подписано споразумение към договора с нов погасителен план. Претендира се заплащане на вноски с пореден номер от 63 до 67 по договора за финансов лизинг, дължими за периода от 20.04.2022г. до 20.08.2022г., като се сочи, че същите са в размер на 2642.40 лв.

Претендира се и неустойка в общ размер на 82, 99 лв. на основание т.2.11 от договора за финансов лизинг, предвид настъпилата забава в плащанията на лизинговите вноски. Разходите за незаплатени застраховки на лизинговия автомобил, представляващи премии по договор за задължителна застраховка Каско и Гражданска отговорност се претендират на основание т.13.1 и т.13.2. и сл. от Общите условия по договора, като се сочи, че същите са в общ размер на 915.06 лв.Сочи се, че тези премии са били заплатени изцяло от “Евролийз Ауто”.

С уточнителна молба от 21.02.2032г. ищецът твърди, че ответниците продължават да владеят вещта, като не са направили постъпки за прехвърляне на собствеността, поради което съгласно подписаните от тях общи условия и тарифа за таксите и комисионните, събирани от лизингодателя дължат и такса за последващо администриране на собствеността върху имуществото след изтичане на лизинговия срок на месечна база.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата С. И. С., която оспорва исковете като неоснователни. Ответницата твърди, че автомобилът бил закупен от дружеството “Евролийз”, а цитираното в исковата молба споразумение умишлено не било представено по делото, тъй като било антидатирано и предоставено й за подпис една година след написването му, а подписът на съдлъжника не бил неговия. Твърди, че дължи по договора за лизинг 60 бр. вноски, като всички били изплатени в пълния им размер. Излага доводи за нарушение на разпоредбата на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, тъй като не била уведомена по законния ред за прехвърляне на лизинга към друга фирма. Оспорва легитимацията на ищеца като правоприемник.

Твърди, че във водената от ищеца счетоводни книга има липси. 5 Оспорва като невярно твърдението, че не е подавала молба за прехвърляне на автомобила, като сочи, че такава се е опитвала да подаде неколкократно. В тази връзка заявява, че със съпруга си са ходили лично в С., за да подаде молбата, но въпреки че носили всички платежни, молбата й не била приета. Оспорва като неоснователна претенцията за заплащане на лизингови вноски с номера от 63 до 67, като твърди, че отговорността й се изчерпва с 60 на брой вноски, а паричните средства по вноски 61-ва и 62-ра са незаконно усвоени. Твърди, че средствата по тези вноски били внесени за покриване на остатъчната стойност на автомобила, каквото основание било записано във вноските бележки.

Оспорва като неоснователна претенцията за начисляване на такса за последващо администраране в 2 размер на 90лв., както и на вземания за неустойки с довода, че същата не се намира в забава, тъй като ищеца е отказал да разгледа молбата й за прехвърляне на собствеността. Оспорва претенцията за заплащане на застрахователни премии, като заявява, че същите са заплатени. Оспорва дължимостта на таксите за последващо администриране на имуществото и с довода, че същите не са описани в договора.

В срока по чл.131 от ГПК, не е постъпил отговор от ответника Я. С. С..

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, не изпраща представител.

Ответницата С. И. С., редовно призована се явява лично. Оспорва предявените искове като неоснователни.

Ответникът Я. С. С., редовно призован не се явява и не се представлява.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съда приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото е представено копие на Договор за финансов лизинг № *** от 26.01.2017г., сключен между “ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД (с настоящо наименование “МЪНИ ЛИЙЗ” ЕАД) – лизингодател, С. И. С. – лизингополучател и Я. С. С. – солидарен длъжник, по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие и да предостави на лизингополучателя следното имущество: лек автомобил, марка и модел “SUZIKI VITARA”, шаси № *** и двигател № ***, с доставна цена от 35 788, 32 лева без ДДС, и лизингов срок – 60 месеца, а лизингополучателят се е задължил да заплати първоначална вноска в размер на 5368, 24 лева без ДДС, такса за разглеждане и одобрение на лизинговата сделка в размер на 602.81 лв., както и 60 лизингови вноски, всяка от които в размер на 520.68 лв. без ДДС, описани в изготвен погасителен план към договора, както и остатъчна стойност в размер на 3578.84 лв. без ДДС. В чл.2.10 на договора е предвидено, че не се предвижда лихва върху авансово плащане към доставчика, а съгласно чл.2.12. при предсрочно погасяване се дължи такса в размер на 2 % от предсрочно погасената сума, но не по-малко от 150 лв. Видно от чл.5.6 от договора за лизинг, с подписа си под него лизингополучателят е декларирал, че е запознат, получил и приел Общите условия на “ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД по договори за финансов лизинг, които са били в сила към момента на подписване на договора.

В чл.2.11.1 от договора е предвидено правото на лизингодателя, при просрочие на лизингови вноски да предприеме всички действия, посочени в раздел XVI, във връзка с раздел XV от Общите условия.

По делото са представени Общите условия на “ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД по договори за финансов лизинг (ОУ), които са били приети от ответницата при подписване на процесния договор, като в чл.3.11 от същите е предвидено, че в случай по причини, които могат да се вменят във вина на лизингополучателят, собствеността върху имуществото не бъде прехвърлена по предвидения за това ред от лизингодателя на лизингополучателя в срок до съответното падежно число 2 /два/ месеца след датата на падежа на последната лизингова вноска съгласно погасителния план, лизингополучателят дължи месечна такса за последващо администриране на собствеността върху имуществото след изтичане на срока за погасяване на лизинговите вноски, съгласно Тарифата за таксите и комисионните на “ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД.

По силата на чл.4.1 от Общите условия е предвидено задължението на лизингополучателя да заплаща на лизингополучателя в пълен размер и дължимите суми за застрахователни премии по застраховки “Каско на МПС”, задължителни застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и др. разходи. В чл.4.4. от Общите условия е посочено, че договорът е в сила между страните, докато не бъдат изпълнени всички задължения на лизингополучателя /заплащане на последната месечна лизингова вноска и всички други дължими суми съгласно Договора и Общите условия, вкл. остатъчната стойност в случай, че такава е предвидена съгласно Договора/ и правото на собственост върху имуществото бъде прехвърлено от лизингодателя на лизингополучателя, освен ако договорът не е бил прекратен преди това на друго основание. В чл.6.6. от ОУ е предвидено, че лизингополучателят е длъжен да заплати определената остатъчна стойност до последния ден на месеца, в който е дължима последната лизингова вноска съобразно Погасителния план, неразделна част от договора, еднократно само в случаите, когато лизингополучателят е упражнил опция за придобиване правото на собственост върху имуществото.