Определение № 4621 от 16.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4621 гр. София, 16.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20258002101947 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца В. Г. П. срещу решение № 50 от 13.02.2025 г. по гр. д. № 604/2024 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение № 518 от 12.11.2024 г. по гр. д. № 2540/2023 г. на Районен съд – Монтана, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу Ц. М. П. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане от 14.02.2019 г., сключен между П. Г. П., като прехвърлител, и Ц. М. П., като приобретател, обективиран в нотариален акт № .., том .., рег. № ...., дело № ..... от .......... г. на Нотариус Р. П., с рег. № ....... на НК, с предмет следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор .................... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с административен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] вп. ...., ет. ......., ап. ..........

Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и всички доводи на страните, а е обосновал своите изводи само на изслушаните свидетелски показания, като по този начин е нарушил нормата на чл. 12 ГПК. Поддържа, че не е съобразил писмените обяснения на двамата братя (ищецът и прехвърлителят по процесния договор) по прокурорската преписка, от която се установява, че ответникът е сключил договор с общината да бъде личен асистент на прехвърлителя П. П., страдащ от множествена склероза, за което е получавал възнаграждение повече от 12 месеца, макар вече да е бил получил 1 собствеността върху процесния апартамент по силата на процесния алеаторен договор.

Счита, че последното обстоятелство е несъвместимо с нравствения елемент на договора за издръжка и гледане за уважение и внимание, както и че ответникът се е обогатил неоснователно с полученото възнаграждение като личен асистент. Твърди, че немотивирано, решаващият съд е кредитирал показания на заинтересовани свидетели в полза на ответника, а други, които не са заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК не е възприел. Поддържа, че поради горепосочените нарушения на материалния и процесуалния закон, окръжният съд е извел неправилен извод за наличието на пълно изпълнение от страна на ответника по процесния договор. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен с всички произтичащи от това законни последици.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба касаторът навежда основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „При проведено досъдебно производство и извършен разпит на прехвърлителя по договор за издръжка и гледане относно изпълнението на задълженията на приобретателя и извършени от него противоправни действия (присвоени движими вещи, пенсионни възнаграждение и др.) следва ли съдът задължително да ги обсъди заедно с останалите доказателства по делото, вкл. свидетелските показания, и да мотивира подробно защо приема или не приема съответните доказателства?“ и 2. „Ако приобретателят, наред с придобитата вече собственост на имота по силата на договора за издръжка и гледане, получава и възнаграждение като личен асистент, за поетото вече с договора задължение за издръжка и гледане, следва ли това да е основание за разваляне на договора, с оглед нравствения му елемент и дължимото уважение и внимание към прехвърлителя?

Полученото възнаграждение представлява ли неоснователно обогатяване, противоречащо на закона и морала?“. Поддържа, че изясняването на горепосочените въпроси е от значение за точното прилагане на закона. Релевира и очевидна неправилност на обжалвания акт, изразяваща се в това, че процесният имот следва да остане в собственост на законния наследник – ищеца, а не на братовчеда – ответник, който според касатора се е възползвал от болестта на П. П. и отсъствието на брат му, за да сключи процесния договор, а и едновременно с това е получавал възнаграждение като личен асистент.

Ответникът по касационната жалба – Ц. М. П. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно- деловодни разноски пред ВКС.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, т. е. тя е допустима.

Въззивният съд, за да отхвърли като неоснователен предявения иск с правно основание чл.

87, ал. 3 от ЗЗД, е приел, че от доказателствата по делото се установява, че ответникът като приобретател по алеаторен договор за издръжка и гледане е изпълнил поетите задължения в пълен обем, като е осигурил на прехвърлителя по договора издръжка и грижи съобразно конкретните му нужди, както лично, така и чрез трети лица. Признал е материалноправна 2 легитимация на ищеца в качеството му на единствен наследник по закон (брат) на починалия прехвърлител по процесния договор – П. П., намирайки за установено, че последният в качеството си на единствен собственик на прехвърления му също чрез договор за издръжка и гледане от майка му процесен апартамент, е упълномощил на 11.01.2019 г. ответника с нотариално заверено пълномощно да прехвърли апартамента чрез издръжка и гледане сам на себе си. В изпълнение на така възложената представителна власт, ответникът я е реализирал чрез процесния алеаторен договор, сключен на 14.02.2019 г.. Решаващият съд е приел също, че с декларация за оттегляне на пълномощно от 29.03.2021 г., с нотариална заверка на подписа, П. П., на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД, е оттеглил пълномощното в полза на ответника, послужило за изповядване на процесната алеаторна сделка, като на същата дата е отправил нотариална покана до същия да не предприема никакви действия спрямо имота. Впоследствие, на 18.11.2021 г., с нотариално заверено пълномощно П. П. е упълномощил своя брат - ищеца да го представлява пред всички институции в РБ с подробно описани действия в пълномощното. Въззъвният съд е посочил като установен правнозначим факт заболяването на П. П. – множествена склероза, както и това, че за периода от 15.02.2019 г. до 12.06.2019 г. той е лекуван в МБАЛ "С. И.“, [населено място] от туберкулоза на белите дробове. Обсъдил е и приетата прокурорска преписка № 2402/2021 г. на РП - М. по ДП № 757/2021 г., образувано по жалба от 19.05.2021 г. на П. П., в която последният е посочил, че е бил посетен от брат си – ищеца, заедно със журналисти от телевизионното предаване „Съдебен спор“, от които разбрал какви неща е вършил ответника. Горепосочената прокурорска преписка съдържа и писмени обяснения от двамата братя относно това какви вещи са изнесени от дома на П. П., съобразявани във въззивното решение само доколкото съответстват на приетите в гражданския процес доказателства.

Окръжен съд – Монтана е посочил, че в преписката е прието за установено, че за момента през който П. П. е бил на болнично лечение, ответникът е извършил ремонт в апартамента, като е изхвърлил голяма част от старата покъщнина и е оборудвал жилището с климатик, специализирано легло за инвалиди, телевизор, пералня, бойлер, освежил е помещението, и е сключил договор с общината да бъде личен асистент на П. П., за което получавал възнаграждение повече от 12 месеца. След изписването на П. П. от болницата, го прибрал и отвел в реновираното жилище, където му осигурил посещения на две медицински лица-една санитарка за ежедневна смяна на облекло, осигуряване на храна и поддръжка на жилището, и медицинска сестра за смяна на катетъра. Счел е, че установеното в горепосочената преписка, приключила с постановление за прекратяване на производството, следва да се приеме за установено и в настоящия исков процес, тъй като се установява от показанията на разпитаните в съдебно заседание от 30.05.2024 г. свидетели. Посочил е, че от показанията на свидетеля С., който живее в жилището под това на П. се установява, че същият лично е виждал как ответникът се грижи за П., тъй като е посещавал дома поради шумното придвижване на инвалидна количка. Свидетелят е заявил, че не е познавал и не е виждал там ищеца до началото на 2021 г., когато последният се е появил с журналисти от "Съдебен спор". От показанията на свидетелката И., която познава всички страни по делото, е намерил за установено, че братята В. и П. не са били в добри отношения; В. е излежавал присъда и 3 когато излязъл от затвора нямало къде да отиде, а ответникът му предоставил да живее в наследствената му къща в [населено място], защото били братовчеди; в селото обаче В. продължил да създава проблеми, бил изгонен и тогава започнал да търси начини да се добере до процесното жилище. Въззивният съд е счел, че тази свидетелка категорично установява всички грижи, които ответникът е полагал за П., посещавал го е два пъти дневно в болницата да му носи храна, готвел, чистел с помощта на две медицински сестри, къпел и бръснел П. до момента, в който В. го изгонил; след това ответникът ангажирал една медицинска сестра да ходи един път седмично срещу заплащане, да почиства и обгрижва П. по време на съвместния му живот с В. и да му носи пари за седмичната издръжка, която сестра ходела с мъжа си, защото се страхувала от В.. Тази медицинска сестра е свидетелката Г., чиито показания според окръжния съд потвърждават заявеното от свидетелката И., последното потвърдено и от свидетеля И., живеещ на съпружески начала с Г. и който я е придружавал при посещенията й при П.. Въззивният съд е счел, че пълнотата и всеобхватността на полаганите грижи от страна на ответника и ангажираните от него трети лица се установява и от показанията на свидетелите А. и К. като непосредствени очевидци на полаганите грижи. Посочил е, че не е установено от нито един разпитан по делото свидетел до окупирането на процесното жилището от ищеца и лишаването на ответника от достъп до същото, приживе П. П. да се е оплаквал от ответника - братовчед си Ц., че не изпълнява поетите процесни задължения. Заключил е, че горепосочените факти приема за осъществени въз основа на показанията на всички разпитани свидетели, които са непротиворечиви по тях и затова ги кредитира изцяло.

Въззивният съд въз основа на приетите за установени правнорелевантни факти е извел правните си изводи, че процесният договор е действителен и е породил целените от страните правни последици, като не е установено неизпълнение по него от страна на ответника.

Посочил е, че длъжникът по договор за гледане и издръжка поема задължение, което изисква от него трайно поведение – гледането и издръжката трябва непременно да продължат до смъртта на прехвърлителя, като изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично. Съобразил е, че процесният договор е сключен срещу грижа и издръжка както за минало време, така и за в бъдеще време. Заключил е, че ответникът е провел успешно насрещно доказване за пълно изпълнение на задълженията си по договора до смъртта на прехвърлителя - прекарвал почти цялото денонощие с прехвърлителя, с изключение на няколко часа вечер, когато се прибирал до своя дом; осигурявал със свои средства храната му, заплащал сметките и разходите на жилището, осигурявал отоплението на жилището, купувал му лекарства и консумативи; сменял му памперсите ежедневно и му поставял катетър, когато това било наложително, купувал му и му давал лекарствата, които му били предписани, водел го на преглед при лекар; когато имал кризисни периоди, го закарвал в болнично заведение, където го посещавал и му носел всичко необходимо; след продължителното болнично лечение заради туберкулозата на белите дробове го прибрал обратно, осигурявайки му всичко необходимо в болничното заведение, купувал лекарства и консумативи, храна, носел му чисти дрехи; през целия период, през който се грижел за П., поддържал личната му хигиена, къпел го, бръснел го, перял му дрехите и бельото, 4 чаршафите, почиствал ежеседмично цялото жилище, полагал всички необходими грижи, за да се чувства добре; тъй като жилището след смъртта на майката на П. било в много лошо състояние, мебелите били почти неизползваеми, за да може да осигури нормални, хигиенични условия на живот на П., направил ремонт на апартамента през 2019 г. със свои средства, закупил на П. специално медицинско легло, съобразено с неговото състояние, поставил в стаята, където спи климатик, ремонтирал банята, сменил бойлера и плочките, боядисал стените на жилището, поставил годни за употреба мебели; ангажирал на свои разноски и медицинска сестра, която да извършва манипулации с болния и още една жена, която да му помага в ежедневните грижи за него, също на негови разноски; всички горепосочени грижи полагал лично и чрез трети лица от момента на сключване на договора за гледане и издръжка до началото на м. март 2021 г., когато в жилището дошъл ищецът и го изгонил, като сменил и ключовете и той нямал вече достъп до процесния имот, в който П. останал да живее с брат си В., а след това до смъртта на П. ги извършвал чрез трето лице – свидетелката Г., която обгрижвала П. П., неподвижен инвалид на легло заради напредналата множествена склероза, чистела, носела му храна и му предавала предоставената й от ответника парична издръжка за П. за всяка седмица. Последните били единствените възможни действия, тъй като ищецът отказвал достъп на ответника до П. П. и до процесния апартамент. При тези решаващи правни съображения за установено пълно изпълнение на процесния договор от страна на ответника, респективно за неустановено неизпълнение от негова страна под каквато и да било форма и в каквато и да било част, въззивният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД като неоснователен.