Решение № 31 от 11.12.2023, Районен съд - Ивайловград

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Ивайловград, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Красимира Анг. Христова като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело № 20235650100067 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:

Производството е по повод постъпила искова молба от Д. Г. Р. от с.

Ламбух, общ. Ивайловград, Хасковска област, чрез пълномощника му адв. С.

К. от АК - Ямбол, против С. Р. А. – Р. от гр. Ямбол.

Искът е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Като материален интерес (цена на иска) е посочената от ищеца сума от 2254.20 лв.

Делото е подсъдно на съда по правилата на родовата и местната подсъдност.

Ищецът Д. Г. Р. твърди, че с Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот по давностно владение и наследство № 16, Том 3, peг. № 1813, дело № 239 от 2015 г. по описа на СВ – Ивайловград е признат за собственик на основание давностно владение и наследство на недвижим имот, находящ се в с. Ламбух общ.Ивайловград, а именно поземлен имот № 32 от квартал 24 по подробния устройствен план на с.

Ламбух, одобрен през 1962 година и изменен с решение номер 56/11.6.2015 г на общински съвет Ивайловград целия с площ 1613 кв.м., за който имот е отредено УПИ 32 с неуредени сметки в срокове по параграф 6 ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, ведно с построената в същия поземлен имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 67 квадратни метра състояща се от първи етаж- две стаи коридор и складово помещение, втори етаж - три стаи и коридор при граници и съседи на имота улица, улица ПИ 58, ПИ З1 и ПИ 30.

Тъй като нотариалният акт бил издаден на основание давностно владение и наследство, съпругата му по онова време и ответник по настоящото дело С. Р. А. станала собственик на 1/2 идеална част от имота.

1

Ищецът моли да бъде признат за единствен собственик на гореописания имот, като излага съображения в тази насока:

Гореописаният имот бил наследство от баща му Г. Д. Р. , починал на 22.01.1991 г. Приживе, същият не разполагал с акт за собственост, поради което наследниците му подали молба-декларация за признаване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка от 25.09.2014 г.

Останалите наследници на имота направили отказ от наследството, останало след смъртта на Г. Д. Р., като отказите били вписани по надлежния ред към Районен съд – гр. Ивайловград.

Впоследствие на 29.10.2015 г. бил издаден гореописания нотариален акт, с който единствено ищецът бил признат за собственик на имота.

По твърдения на ищеца, ответницата С. Р. А. била напуснала имота през 2002 година, поради което не била упражнявала фактическо владение върху имота през период повече от 10 години преди постановяване на акта.

Ответницата с нищо не била допринесла за придобиване на имота, който бил наследство от баща му и не е упражнявала фактическа власт върху него повече от 10 години преди постановяване на акта за собственост.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае ищеца за единствен собственик на гореописания имот.

За потвърждение на твърдените от него факти и обстоятелства, моли съда да допусне до разпит двама свидетели.

При размяна на книжата на осн. чл. 131 и сл. от ГПК, ответната страна С. Р. А. – Р. е получила лично разпореждането на съда. В законоустановения едномесечен срок не е дала отговор на исковата молба.

Поисканите от ищцовата страна писмени и гласни доказателства са допустими.

В съдебно заседание ищецът Д. В. Д., редовно призован чрез адв. С. К. от АК- Ямбол се представлява от адв. Б. К. от АК – Ямбол, с пълномощно по делото, преупълномощена от адв. К.. Поддържа исковата молба. Претендира разноски в р-р на 1000 лв.

Ответницата С. Р. А. – Р., редовно призована, не се явява , не се представлява.

В съдебно заседание е извършен разпит на свидетелите М. В.А К. и АНА Т. П..

Приобщени доказателства:

Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот по давностно владение и наследство №16, Том 3, peг. № 1813, дело № 239 от 2015 г. по описа на СВ - Ивайловград, Скица № 87 от 11.04.2023 г. на Община Ивайловград, Удостоверение за Данъчна оценка изх.

№ 7602000434/10.04.2023 г. на Община Ивайловград, Молба-декларация за признаване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка от 25.09.2014 г., до съдия по вписванията пори РС - Ивайловград, Обявление от Общинска администрация Ивайловград, Удостоверение за наследници № 43 от 07.10.2015 г. от кметски наместник на с.Хухла, общ.

2

Ивайловград, 5 бр. Удостоверения за отказ от наследство на РС- Ивайловград, Решение 247/15.09.2021 г. пo гр.д. № 1246/2021 г. по описа на РС-Ямбол, адвокатско пълномощно, генерално пълномощно № 136 от 30.03.2023 г., пълномощно за преупълномощаване на адв. Б. К..

Установена фактическа обстановка:

Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници № 43 от 07.10.2015 г. , ищецът Д. Г. Р. е наследник по закон – син на Г. Д. Р. с ЕГН **********, починал на 22.01.1991 г. От приложеното Решение № 247 от 15.09.2021 г. на РС – Ямбол за прекратяване на брака между ищеца и ответницата, същите са сключили граждански брак на 02.03.1987 г., за което обстоятелство бил съставен Акт № 87 от 02.03.1987 г. Решението за прекратяване на брака е влязло в законна сила на 26.10.2021 г.

С молба – декларация от 25.09.2014 г. за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, наследниците на Г. Д. Р., в т.ч. и ищеца са поискали да бъдат признати за собственици на процесния имот, а именно поземлен имот № 32 от квартал 22, с площ от 1510 кв.м. по действащия ПУП на с. Ламбух от 1962 година, изменен със заповед № 078/2005 г. за дворищна регулация, за който имот са отредени УПИ ХІІІ- 32 и УПИ ХІІ-32 с неуредени сметки в срокове по параграф 6 ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ и който имот попада в зоната на заповед № 287/2014 г. за изменение на ПУП на с. Ламбух, общ. Ивайловград, ведно със застроената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 67 квадратни метра състояща се от първи етаж- коридор, две стаи и складово помещение, втори етаж- три стаи и коридор при граници и съседи на имота път, ПИ 57, ПИ 58, земи по КВС и ПИ 30.

В приложеното удостоверение от Сектор „Общинска собственост“ към молбата – декларация се сочи, че за имота няма акт за общинска собственост, като Община Ивайловград, Дирекция „Финансово – счетоводни дейности, бюджет, данъци и такси“ удостоверява, че имота, посочен в молбата декларация е деклариран /записан/ на името на ищеца Д. Г. Р. в кашон 63, партида 7602Н1480, д.№ 760200239/09.10.2014 г.

От приложените по делото Обявление и скица № 87 на Община Ивайловград е видно, че от квартал 22 се образува нов квартал 24 и се променя уличната и дворищната регулация на урегулирани поземлени имоти, в които попада и процесния имот с площ от 1613 кв.м., за който е отредено УПИ – ІІІ – 32.

Видно от приложените по делото Удостоверения за отказ от наследство останалите наследници са се отказали от наследството, останало след смъртта на Г. Д. Р., с ЕГН **********, починал на 22.01.1991 г. Отказите са вписани в особената книга на РС – Ивайловград, съответно под №№ 2/14.01.2015 г., 3/ 14.01.2015 г., 4/14.01.2015 г., 5/16.01.2015 г. и 6/09.02.2015 г.

Видно от нот. акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот по давностно владение – Акт № 16, т.3, рег. № 1813, дело 239 3 от 2015 г. ищецът Д. Г. Р. е признат за собственик на основание давностно владение и наследство на процесния недвижим имот, находящ се в с. Ламбух, общ. Ивайловград, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 32 /тридесет и две/ от квартал 24 /двадесет и четири/ по подробния устройствен план на с. Ламбух, одобрен през 1962 година и изменен с Решение № 56/11.06.2015 г на Общински съвет Ивайловград целия с площ 1613 кв.м./хиляда шестстотин и тринадесет кв.м./, за който имот е отредено УПИ ІІІ-32 с неуредени сметки в срокове по параграф 6 ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, ведно с построената в същия поземлен имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 67 кв. м./шестдесет и седем квадратни метра/, състояща се от първи етаж- две стаи, коридор и складово помещение, втори етаж - три стаи и коридор, при граници /съседи/ на имота улица, улица, ПИ 58, ПИ З1 и ПИ 30.

От показанията на св. М. В.А К., се установява, че процесният имот в с.

Ламбух бил на бащата на ищеца – Г. Р.. Ищецът се грижел за него. След смъртта на баща му, ищецът и ответницата отишли да живеят в къщата в с.

Ламбух. Ответницата живяла там известно време, но според свидетелката не й харесало и се прибрала в гр. Ямбол и повече не дошла. Ищецът останал сам да живее в къщата в с. Ламбух. Свидетелката не можа да посочи с точност докога ответницата е живяла в имота, като посочва ориентировъчно, че е около 2000 г. и че си е тръгнала преди около 20 години.

От показанията на свидетеля АНА Т. П. – племенница на ищеца, се установи, че къщата в с. Ламбух била построена от дядо й. След като се установило, че няма документи за собственост, всичките наследници на дядо й започнали да уреждат документите. Това било през 2014 – 2015 г. Взели решение да узаконят имота, след което да го прехвърлят на ищеца, за да остане само негова собственост. В имота живял единствено ищеца, който се върнал там след пенсионирането си. Тъй като имотът бил запустял, ищецът прекарал вода в имота, извършил и подобрения. След пенсионирането си в имота дошла и ответницата, която останала няколко години и около 2003 – 2004 г. си тръгнала за гр. Ямбол, а ответникът останал да живее в имота до техният развод, през което време не живеели заедно.

Съдът преценя свидетелските показания като безпристрастни, непротиворечиви и кореспондиращи с представените по делото документи.

Правни изводи

Предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК е допустим – заявен от лице, което твърди, че е придобило право на собственост на основание давностно владение и наследство, пред надлежния съд – по местонахождение на имота.

Ищецът моли съда да го признае за единствен собственик на процесния имот.

Придобивната давност по наследство има свои специфики, различни от придобивната давност при обикновена съсобственост. Според трайно установената съдебна практика, психологическият елемент на владението 4 намерението animus possidendi, за който съществува презумпция, че е наличен, не се предполага при придобивна давност между наследници спрямо наследствения имот. Предполага се, че наследникът – владелец, който сам владее останалите части от имота, принадлежащи на другите наследници, всъщност ги владее за тях, докато не докаже противното. Владелецът следва сам да докаже, че изрично е заявил и е показал чрез действията си на останалите наследници, че владее имота за себе си – напр. недопускане на останалите наследници въпреки техните изрични искания.

В конкретния случай не се установяват такива действия от страна на ищеца по отношение на останалите наследници.

Същевременно по делото се установява, че всички останали сънаследници, освен ищеца са направили към 09.02.2015 г. отказ от наследството, останало след смъртта на Г. Д. Р. - баща на ищеца и съгласно чл. 53 от ЗН са уголемили дела на ищеца, дотолкова, доколкото той да придобие целия процесен имот по наследство.

Съдът приема, че по времето когато ищецът и ответницата като съпрузи са живели съвместно в имота, ищецът като наследник – владелец е владял останалите части от имота, принадлежащи на другите наследници за тях, а не за себе си. Това се доказва и от обстоятелството, че към подаване на молбата – декларация за признаване на правото на собственост на 25.09.2014 г., същата е подадена не само от ищеца, а и от другите сънаследници. Същият е придобил правото на собственост на имота по наследство, едва след отказа на другите наследници, уголемявайки неговия дял, а не по давностно владение и наследство.

При това положение имотът, независимо, че е придобит по време на брака му с ответницата, същият следва да се счита лично имущество на ищеца, придобито по наследство от неговия баща.