Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260097 от 07.01.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 7733/2018
Вид
Решение № 260097
Подписан
07.01.2021
В сила
05.02.2021
Състав
ИЛИАНА ВАЛЕНТИНОВА СТАНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш Е Н И

Е

№ … гр. София, 07.01.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: Илиана

Станкова при секретаря Д. Борисова, като разгледа гр.д. № 7733/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищeцът Н.З.С., малолетен действащ чрез своя настойник

Д.К.К. твърди, че при пътно транспортно произшествие, настъпило на 20.02.2017 г. в гр. Русе, е причинена смъртта на майка му З.Д.С.. Твърди, че произшествието е настъпило в следствие противоправното поведение на К.Й.А., като водач на МПС л.а. Фолксваген, с ДК *******, чиято деликтна отговорност към момента на настъпване на произшествието била застрахована при ответника З. „Б.и.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поддържат, че от деликта е претърпял неимуществени вреди от загубата на своя единствен родител и животът му е напълно променен, изпаднал в отчаяние и печал. Счита, че справедливият размер на дължимото му се застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на З.С.възлиза в размер на 100 000 лева /изменение в размера на иска, допуснато в о.с.з., проведено на 17.11.2020 г./ и претендират същите, ведно със законната лихва за забава от 23.04.2018 г. до окончателното плащане.

Ответникът З. „Б.и.“ АД оспорва иска, като твърди, че е изплатил претендираното обезщетение в пълен размер в хода на процеса.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, са претърпели вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост при съобразяване на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимото обезщетение.

На 21.02.2017 г. е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на 20.02.2017 г. около 23,20 ч., в гр. Русе, на бул. „България“, до бензиностанция „Лумакс“ е настъпило ПТП между участник 1 – с рег. *******, управляван от К.Й.А. и пешеходката З.Д.С., като в протокола е посочено, че пешеходката е починала на място.

На 25.10.2019 г. между З. „Б.и.“ АД и Д.К.К., в качеството й на настойник на Н.З.С. е подписано споразумение, според което страните са се съгласили застрахователят да заплати на С. в срок до три месеца от подписване на споразумението застрахователно обезщетение, покриващо всички вреди, в това число и за лихва за забава, претърпени в следствие смъртта на майката на С. – З.Д.С., настъпила при ПТП на 20.02.2017 г.

Видно от извлечение от сметка с титуляр Н.З.С. на 26.02.2020 г. същият е получил превод от З. „Б.и.“ АД с основание сключеното споразумение на сумата в размер на 100 000,00 лева.

Подписаното в хода на процеса споразумение предствалява признание на елементите от фактическия състав на съдебно предявеното вземане, поради което съдът намира за ненужно да обсъжда събраните по делото други доказателства в тази връзка. Същото съдът намира, че напълно съответства на справедливостта и морала, в т.ч. и от гл.т. на посочения в него размер на обезщетението.

Предвид изложеното съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало съдебнопредявеното вземане, което е погасено изцяло в хода на процеса, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

По аргумент от разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят изпада в забава от датата на предявяване на застрахователната претенция, което с в случая е сторено на 19.01.2018 г.

Отговорността за разноски е свързана с неоснователното възбуждане на съдебния процес. С оглед правните изводи за възникване на процесното вземане и погасяването му в хода на процеса – на 26.02.2020 г. ответникът е станал повод за предявяване на иска, поради което следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 4000,00 лева и 415,20 лева – депозит за вещи лица.

Така мотивиран, съдът

Р Е

Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.З.С., ЕГН: **********, малолетен действащ чрез своя настойник Д.К.К., ЕГН: ********** срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК:******, иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 100

000,00 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищеца от смъртта на неговата майка З.Д.С., настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.02.2017 г., в гр. Русе, в резултат на противоправното поведение на К.Й.А., като водач на МПС л.а. Фолксваген, с ДК *******.

ОСЪЖДА З.

„Б.и.” АД, ЕИК:****** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 4000,00лева - държавна такса и 415,20 лева – депозит за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред

Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

СЪДИЯ: