Решение № 4 от 09.01.2023, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Шумен, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Азадухи Ов. Карагьозян

Ралица Ив. Хаджииванова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20223600500343 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №181 от 20.06.2022г. по гр.д.№401/2021г., изменено в частта за разноските с Определение №587/25.07.2022г. по с.д., Районен съд - гр.Нови Пазар е признал за установено спрямо ищците С. И. Р. с ЕГН **********, М. И. И. с ЕГН **********, и Р.

И. Ю. с ЕГН **********, че ответникът С. Н. С. с ЕГН ********** е собственик по давностно владение на следния недвижим имот: ИМОТ с площ 2 169 кв.м., който е част от поземлен имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град Каолиново, стар номер 025011, трета категория, местност „Юроклер“, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – НИВА, с площ от 4 180 кв.м., при съседни поземлени имоти:***,***, ***, *** и ***. С решението е отхвърлен предявения от ищците С.

И. Р., М. И. И., и Р. И. Ю., срещу ответниците С. Н. С. и П. Ю. С., ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, за предаване на владението върху горния недвижим имот, както и искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №..../2019г. по описа на ....- Нотариус с рег.№346 на НК.

Решението е постановено при допусната очевидна фактическа грешка, доколкото съдът е формирал воля за неоснователност на ревандикационната претенция и в установителната и част, но е пропуснал да отрази в диспозитива отхвърлянето на иска по чл.108 ЗС в тази му част. Ищците са осъдени да заплатят 600 лева адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна.

Недоволни от така постановеното решение останали ищците, които обжалват 1 решението на районния съд, като сочат доводи за неправилност, и молят съда да го отмени и постанови друго, с което ищцовите претенции да бъдат уважени.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в частта с която съдът е разгледал предявената претенция по чл.108 ЗС, поради което и спора следва да се разгледа по същество в тази част. В частта с която съдът е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск като е признал за установено в диспозитива на решението, че ответника е собственик на процесния имот въз основа на давностно владение, решението е недопустимо и следва да се обезсили в тази му част. С подаване на отговора на исковата молба, ответната страна е въвела в предмета на делото възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, което съдът правилно е разгледал в мотивите на акта си, но при липса на изрично предявена насрещна искова претенция, не е следвало да постановява решение по непредявен иск.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран с искова претенция по чл.108 от ЗС от С.

И. Р., М. И. И., и Р. И. Ю., срещу ответниците С. Н. С. и П. Ю. С.. Ищците излагат , че са наследници на И.Ю.М. (И.Ю.И.) и на Д.А.М. (А.А.И.). По време на брака си наследодателите на ищците придобили по давностно владение недвижим имот, представляващ дворно място със застроена в него къща и плевня, съгл. НА № 42, т. ІІ, дело № 478/12.12.1969 г. на НПРС, намиращо се извън регулационните граници на гр.

Каолиново, с площ от 3000кв.м., и граници – улица и от три страни блок на ТКЗС. В този имот ищците и техните родители живели до 1989 г., когато заминали за Р Турция. През 1990 г. съпругът на първата ищца се върнал в България, в семейното жилище и започнал да се грижи за процесния имот, като 2 години отглеждал овце в него, 1 година след това засял и отглеждал царевица. Имотът не бил обитаван. Този имот бил съседен на имота на бабата и дядото на първия ответник С. С.. Ищците твърдят,че през 2006 г. първият ответник помолил да му разрешат да ползва имота и след като те се съгласили, той засял тютюн и една година засял част от двора с чесън. След това престанал да го ползва. По – късно ответникът С. поискал от третата ищца да закупи имота, но тя отказала. През 2019 г. съпругът на първата ищца Ю.И.Р. разбрал, че първия ответник отсякъл всички дръвчета в имота (овошки и орехи) и когато поискал обяснение за стореното, ответникът заявил, че имота е негов.

Ответникът се легитимирал като собственик на имота с НА № ..../2019 г. на Нотариус .....

Съгласно този НА имотът представлява поземлен имот с идентификатор № *** по КК на гр. Каолиново, стар № 025011, трета категория, м. „...., трайно предназначение на земята – земеделска, начин на ползване – нива с площ от 4180 кв.м. Ищците сочат, че 2 разликата в площта е резултат на придадени площи по регулация. Заявяват, че ответникът съборил всички постройки в имота, както и старата ограда от бетонни стълбчета. Твърдят, че ответниците не са владели процесния имот и не са упражнявали фактическата власт върху него за себе си. В допълнителна молба излагат, че е налице частична идентичност между притежавания от техния наследодател имот, с новообразувания имот с идентификатор *** по КК на гр. Каолиново и с обща площ от 4182 кв.м. Молят съда след като признае спрямо ответниците, че ищците са собственици на част от поземлен имот с идентификатор № *** по КК на гр. Каолиново, при граници на имота: имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № *** и №

***, относно частта от 3000кв.м. /изменен в съдебно заседание на 2169 кв.м., съобразно изготвената експертиза/ от общо 4182 кв.м., да осъди ответниците да им предадат владението върху тази част. Молят на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да се отмени частично издадения нотариален акт за собственост по давностно владение НА № ..../2019 г. на Нотариус .... в полза на ответника С. Н. С. до размера на претендираната площ.

Ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който Сочат,че за град Каолиново няма одобрена кадастрална карта, а посочената в исковата молба и приложенията към нея заповед се отнася до земеделските земи в землището на гр. Каолиново. Твърдят, че от влизане в сила на плана за земеразделяне на гр. Каолиново не съществува дворно място от 3000кв.м., или имот, застроен със сграда с площ от 60кв.м. с пл. № 325, който да е част от земеделски имот с идентификатор № *** по КК на гр. Каолиново. Заявяват,че този имот не попада в обхвата на чл. 10, ал.1 от ЗМДТ и за него няма административен адрес, т.к не е част от урбанизираната зона на гр. Каолиново. Твърдят, че подадената от ищците декларация пред Община Каолиново, на основание чл. 14 от ЗМДТ, през м. 02.2021 г. е с невярно съдържание. Ответниците сочат, че са придобили имот с идентификатор *** по КК на гр. Каолиново по давност, упражнявана в периода от 1996-2019 г. При извършена от ответниците проверка било установено, че имотът е земеделска земя, реституирана на наследниците на Д.Р.М., като през 1995 г. една от неговите наследници е поискала издаването на констативен нотариален акт за имота. След като ответниците разбрали, че наследниците на Д.Р.в са изоставили имота, да го обработва който иска, те от своя страна и от 1996 г. започнали да го ползват. Имотът бил запустял, изоставен, буренясал, като ответниците го окосили и започнали да го поддържат. По – късно закупили и съседния имот и започнали да обработват с насаждения и процесния имот. През годините, в които ответниците владели имота никой от наследниците на Д.Р.М. не бил оспорвал владението им и не му се е противопоставял.Те владели имота явно, необезпокоявано и постоянно, поради което и през 2019 г. се снабдили с констативен нотариален акт. Ответниците твърдят, че ищците не са реститути на процесния имот, но и след изселването им в Република Турция, никога не са имали отношение към имота на ответниците. Заявяват,че в имота никога не е имало къща, която да е била събаряна от тях, както и не е бил семейно жилище на който и да е от ищците. Твърдят, че никой от ищците, както и Ю.И.Р., съпруг на първата ищца, не е полагал грижи за имота, нито го е засявал.

3

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

В приложеното към нотариално дело №955/2019г.по описа на Нотариус ...., удостоверение с изх.№РЗ 12-05-120-1/05.09.2019г., издадено от директора на Областна дирекция „Земеделие „гр.Шумен е посочено, че поземлен имот – нива, съставляващ имот с идентификатор *** на площ 4 180кв.м. по КК на землище град Каолиново, община Каолиново е собственост на Д.Р.М. с решение на ПК по чл.14 , ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ8 чл.18ж ,ал.1 от ППЗСПЗЗ / за възстановяване на право на собственост в стари реални граници №0001/05.09.1994г.,издаден от ОСЗГ гр.Каолиново. В информационните масиви на ОСЗКаолиново няма данни лицето С. Н. С. да е упражнявал владение на имота , няма подадени декларации по чл.69 и чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ. Няма данни имота да е собственост на ДПФ.

Представено е и Решение №0001/05.09.1994г.на ПК гр.Каолиново, от което е видно, че на основание чл.18ж, ал.4 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Д.Р.М. в съществуващи /стари /реални граници върху имот :НИВА , с площ от 4.179дка, трета категория, местност „...., имот №025011 по картата на землището, при граници /съседи/: имоти с №№025012, №000050, №025010, №025016 и №000077. С НА за собственост върху недвижим имот по давност №..../2019г.по описа на Нотариус с рег.№346 на НК ответникът С. Н. С. е бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в гр.Каолиново, обл.Шумен, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*** по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град Каолиново, стар номер 025011, трета категория, местност „...., трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване –НИВА, с площ от 4 180 кв.м., при съседни поземлени имоти: ***, ***, ***,

*** и ***. С НА за собственост върху обстоятелствена проверка №4....8/1969г. по описа на НПРС, И.Ю.И. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: дворно място със застроена в него къща, плевня, което место е извън регулационния план на село Каолиново, Шуменско, от 3000 кв.м., при граници: улица и от три страни блок на ТКЗС. В разписния лист на с.Каолиново /сега гр.Каолиново,обл.Шуменска/, имотът е записан с партиден №352, двор, изключен от регулацията на селото. Представено е удостоверение за наследници на И.Ю.М., б.ж.на гр.Каолиново, починал на 24.10.2006г., от което е видно, че след смъртта си, той е оставил следните законни наследници: 1/Д.А.М./съпруга/, 2/С. И. Р./дъщеря/ , 3/М. И. И. /дъщеря/ и 4/Р. И. Ю./дъщеря/. Представено е удостоверение за идентичност на имената на И.Ю.М.

/И.Ю.И./с изх.№АР-2092-8/25.02.2021г./ и на Д.А.М. /А.А.И. /с изх.№АР-20929/26.02.2021г., издадени от Община Каолиново/. От представения нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ №82 том II дело №507/1995г. по описа на НПРС, е видно че, Л.Д.Р. С.Х.М. и Г.Д.Р. на основание решение на Поземлената комисия гр.Каолиново, са признати за собственици по наследство от Д.Р.М. на следния недвижим имот, находящ се в землището на гр.Каолиново, обл.Варненска /сега Шуменска/:

Нива в местността „.... с площ от 4.180 дка, трета категория,съставляваща имот №25011 по картата на землището, при граници и съседи: имот 025012,полски път, имот №25010, полски път, имот 077, имот №25012. Във връзка с отправено запитване от ответника до кмета на 4

Община Каолиново, с писмо с изх.№ИО-06-660-1/23.06.2021г., е изготвен отговор, че Общинска данъчна служба не е удостоверила, че към 2019г. имот №*** не е бил деклариран на някого и това е така, защото документите по обстоятелствена проверка за нива не се проверяват от тази служба. Имот с идентификатор *** не попадал в обхвата на чл.10 ал.1 от ЗМДТ. Същият нямал административен адрес. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че от имота, предмет на исковата молба, идентичен с имот пл.№352 с площ 2 169кв.м., част с площ 2002 кв.м., попада в ПИ ***, част с площ 161 кв.м. попада в ПИ *** и част с площ 6 кв.м.попада в ПИ ***. Налице била частична идентичност между имот пл.№352 с имота на ответниците,описан в НА №.....19.09.2019г. по описа на Нотариус ..../. Имотът на ответниците и по стария и по действащия от 1979г. регулационен план не е бил включван в регулация, т.е.няма как да има придавания по регулация. Имотът на ответниците по гореизброените планове и карти бил с непроменено предназначение – като вид на територия е земеделски. ПИ *** по КК, идентичен с имот 25.11 по КВС /включващ в себе си голямата част от имота на ищците/ е бил предмет на реституция по ЗСПЗЗ-възстановен е на наследници на Д.Р.М.. Вещото лице сочи, че имотът описан в НА№.....19.09.2019г. по описа на Нотариус .... е идентичен с имота, описан в констативен НА за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ №.....1995г. на НПРС - нива в м.“.... с площ от 4.180 дка, трета категория, съставляваща имот №25011 по картата на землището на гр.Каолиново, при граници:имоти с №№25012, полски път, 25010, полски път, №77 на Общинска собственост, имот 25012. Според експертизата, по плана от 1932 г., в имота, описан в НА №....1969г. нямало отразени постройки. По плана от 1979г., описан в НА №....1969г., е имало три постройки - жилищна сграда и две стопански постройки, които в момента не съществували на място. Премахнати са след 2004г. В момента в имота, описан в н.а. №....1969г. нямало застрояване. Безспорно е установено, че в процесния имот, до 1989 година са живели родителите на ищците, които след изселването си в Република Турция не са се връщали в България, и както те така и ищците не са ползвали имота по някакъв начин. От събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания се установява, че след 2000 2001г. ответниците са започнали да владеят имота, като са го почистили, обработвали, и започнали да го ограждат.