Определение № 273 от 18.02.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 273 гр. Плевен, 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ХРИСТО СТ. ТОМОВ като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500092 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано въз основа на частна жалба от адв. Р. Л.- особен представител на ответника П. Б. П. от гр. Плевен против определение № 390/ 23. 01. 2025 год., постановено по гр. дело № 4108/ 2024 год. по описа на Плевенския районен съд, с което съдът е оставил без уважение молбата на особения представител на ответника за прекратяване на производството по делото поради липса на компетентност на българския съд.

В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на така постановеното определение.

Ответникът по жалбата „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН“ АД гр. Плевен ангажира становище, че същата е неоснователна.

Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Безспорно по делото е, че гр. дело № 4108/ 2024 год. по описа на Плевенския районен съд е образувано въз основа на депозирана искова молба с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯПЛЕВЕН“ АД гр. Плевен против П. Б. П. от гр. Плевен за сумата от общо 586, 90 лв., включваща стойността на консумирана топлинна енергия и мораторна 1 лихва. Видно е, че призовката до ответника се е върнала в цялост с отбелязване, че ответникът живее и работи в Германия по сведения от Виолин Трифонов- домсъвет.

Видно е също така, че първоинстанционният съд е приел за неоснователно релевираното от особения представител на ответника възражение за липса на международна компетентност на българския съд и с процесното определение № 390/ 23. 01. 2025 год. е оставил без уважение молбата за прекратяване на производството по делото.

Така постановеното определение е правилно. Същото е съобразено с обстоятелството, че по делото липсват каквито и да е било доказателства /документ за адресна регистрация, трудов договор, договор за наем, справка за социално осигуряване и т. н./, които да потвърждават факта, че ответникът трайно живее и работи във Федерална Република Германия. Само данните, събрани от длъжностното лице по призоваването, не могат да бъдат основание за друг извод, доколкото в тази й част призовката /която е официален свидетелстващ документ/ не се ползва с доказателствена сила. Тук е мястото да се отбележи, че доколкото предмет на делото са парични задължения на ответника, които произтичат от договор за продажба на топлинна енергия, относима към спорния въпрос е разпоредбата на чл. 7 пар. 1 б. а от Регламент № 1215/ 2012 год. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, според която ако мястото на изпълнение на задълженията е в Република България, компетентен да разгледа и реши спора се явява българският съд. Горното се потвърждава от намиращите субсидиарно приложение в случая разпоредби на чл. 4 и чл. 15 от КМЧП, съгласно които международна компетентност на българския съд е налице в случаите, когато ищецът е юридическо лице, регистрирано в Република България, респ. искът произтича от договорни отношения и мястото на изпълнение на задължението е в Република България.

В заключение може да се обобщи, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед разпоредбата на чл. 28 ал. 3 от КМЧП определението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения Плевенският окръжен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 390/ 23. 01. 2025 год., постановено по гр. дело № 4108/ 2024 год. по описа на Плевенския районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 7- дневен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3