Решение № 216 от 15.06.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Гоце Делчев, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Г. К. при участието на секретаря Ю. К. П. като разгледа докладваното от М.Г. К.Гражданско дело № ****по описа за**** година

Производството по делото е по реда на чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс /СК/.

Образувано е по исковата молба на К. В. М. с ЕГН **********, в качеството си на баща и законен представител на малолетната К. К. М., родена на **** год. и ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: град Г. Д., ул. „В.” №**, община Г. Д., област с административен център град Б., срещу С. И. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град К., ул. „Х. К.” №**, община К., област с административен център град П., с която са предявени иск с правно основание чл. 127а от СК за даване на разрешение за заместващо съгласието на майката за пътуване на детето в чужбина и иск по чл. 127а, ал. 2 от СК във вр. с чл. 45 от ЗДБЛ – за даване на заместващо съгласие за издаване на задграничен паспорт на малолетното дете.

Твърди се в исковата молба, че с Решение №*** от **** год., постановено по гр. дело №****/**** год. по описа на Районен съд град Г. Д., сключеният между ищеца и ответницата С. И. М. граждански брак е прекратен, като съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К. К. М., родена на **** год. и ЕГН ********** на ищеца, като негов баща, като е определен и режим на лични отношения между майката С. И. М. с детето. Твърди се, че от дълъг период от време ищеца пребивава в Република Г., където работя, а детето К. М. учи. Сочи се, че детето също живее с ищеца в Република Г., като има определен личен лекар и зъболекар, посещава училище и всякакви извън класни занятия в Г.. Сочи се, че с ответницата не поддържат никакви контакти, като тя не поддържа никакъв контакт и с дъщеря им от началото на месец ноември **** год., поради 1 което обстоятелство ищеца не може да осъществи контакт с ответницата. Излагат се твърдения, че ищеца, не може да влезне с дъщеря си в Република ., съответно след това да я изведе извън пределите на Република Б., съответно да се завърне в Република Г., където дъщеря му учи, тъй като паспорта и изтича. Сочи се, че към момента дъщеря му има издаден Паспорт, с който може да пътува, но срокът на валидност на същият е пет години и този срок ще изтече, след което дъщеря му няма да може да пътува никъде. Сочи се, че причините поради, които дъщеря му следва да има валиден Паспорт и декларация-съгласие от ответницата за излизане и влизане в пределите на Република Б.са, че тя живее и учи в Република Г.; иска да я изведе извън Б. на „Б. м.”; иска дъщеря му да може да пътува свободно и при сестра му на гости, която живее в П.. Отделно от това, дъщеря му учи в училище в Г., като в случай, че от училището им организират екскурзии извън пределите на Г., на които тя поиска да отиде, без валиден задграничен паспорт и подписани декларациисъгласие и от двамата родители, не може. Сочи, че ответника - С. И. М. абсолютно несъзнателно ограничава правото на свободно придвижване на детето си.

Иска се от съда на основание чл.127а от СК да разреши на роденото по време на брака дете - К. К. М., родена на ****год. и ЕГН **********, с постоянен адрес: град Г. Д., ул. „В.” №**, община съща, област с административен център град Б.: 1. Да му бъде издаден нов валиден задграничен паспорт от компетентните органи, по заявление подадено само от ищеца, без да е необходимо за целта съгласието на майката С. И. М., което разрешение замества липсващото съгласие на майката и 2. Да пътува извън пределите на Република Б., до държавите членки на Европейския съюз, придружавано от ищеца и/или от всяко трето лице, определено от него, без да е необходимо съгласието на майката С. И. М., до навършване на пълнолетие /18 години/ от детето.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищеца поддържа предявените искове, и моли съда да ги уважи. Ангажира гласни и писмени доказателства.

Моли за предварително изпълнение на съдебното решение.

В съдебно заседание, ответникът редовно призован не се явява.

Дирекция "Социално подпомагане" гр. П., редовно уведомена за делото на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, не изпраща представител за участие в производството. Представя писмено становище за положението на детето.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Настоящото производство е с характер на спорна съдебна администрация, при което съдът дължи да определи начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права, когато носителите им сами не могат да сторят това. Сезиран от един от родителите, съдът ще реши въпросите по чл. 127а от СК, без значение кой от двамата родители е инициирал производството и дали и какво разрешение на спора за 2 пътуването на децата в чужбина е поискал /предложил/. Съдебната намеса е с цел охрана интересите на децата, поради което съдът не може и не следва да е ограничен от искането на страната, инициирала производството. Администрацията на тези граждански правоотношения се извършва изцяло по преценка на съда, изхождайки изключително от интереса на децата.

Във връзка с искането, в тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 127а, ал. 1, предл. 1 от СК и чл. 127а, ал. 1, предл. 2 от СК вр. чл. 45 от ЗБЛД – липсата на съгласие от страна на ответника за издаване на задграничен паспорт на детето, както и за напускането му на границите на страната за пътуване в чужбина.

Видно от съдебно решение и удостоверение за раждане /л. 4-7 от делото/, страните са родители на малолетното дете К. К. М., родена на ****г. с ЕГН **********, като с оглед развода им упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на бащата-ищец, а на ответника е определен режим на лични отношения с детето и е възложено заплащането на издръжка.

По данни от изготвеното становище за положението на малолетното дете на ДСП – Г.

Д./л. 27-28 от делото/, същото понастоящем се отглежда изцяло от баща си, като майката е напуснала дома им през ****г. и не се 8интересува от дъщеря си. Детето се отглежда в семейна среда от своя баща, който получава подкрепата на майка си (бабата по бащина линия) М. М.. Към настоящия момент детето живее и учи в Г. (видно от представените от ищеца писмени доказателства на л. 8-15 и л. 35-37 от делото). От свидетелските показания на св. М. се установява, че независимо от многобройните опити на бащата да се снабди с разрешение за заместващо съгласие от институциите в Г., същия не е успял, което е наложило подаване на молбата до българския съд. Установено е, че детето посещава училище в Република Г., както и стоматолог там, както и са му осигурени нужните условия за възпитанието и отглеждането му. По данни на ищеца, майката отказва съдействие във връзка с пътувания на детето извън страната и издаване на лични документи.

Видно от представените писмени доказателства и от показанията на разпитания в хода на производството свидетел, детето има желание да пътува – да се прибере в Б. и в последствие отново да се върне в Г., където учи и са му осигурени по-добри условия за живот и развитие.

Свидетелят М. – баща на ищеца и дядо на малолетното дете, потвърждава констатациите на ДСП – Г. Д. във връзка с начина на отглеждане на малолетната К. К. М., както и споделя личните си впечатления от комуникацията между родителите й по повод въпроса за задграничните му пътувания и издаването на лични документи. Сочи, че детето желае да пътува както до Б., така и до други страни в Европейския съюз. Заявява, че ответницата няма контакт с бащата и детето и не желае такъв, тъй като тя от момента на раздялата по никакъв начин не се е опитала да осъществи контакт или да иска да се види с дъщеря си. Въпреки многобройните опити за осъществяване на контакт с ответницата, от страна на ищеца, нищо не е дало резултат. Липсата на заинтересованост на ответницата се установява и от неподаването на отговор на исковата молба, както липсата на изразяване на 3 каквото и да е било становище по предявените искове, въпреки предоставената й от съда възможност.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира предявените от ищеца искове с правно основание чл. 127а, ал. 1, предл. 1 от СК и чл. 127а, ал. 1, предл. 2 от СК вр. чл. 45 от ЗБЛД за основателни, поради което следва да ги уважи.

От събраните и обсъдени по-горе доказателства безспорно се установява отсъствието на родителско сътрудничество и съгласие във връзка със задграничните пътувания на общото им малолетно дете К. К. М.. Това обстоятелство се потвърждава, както от свидетелските показания, така и от действията на самия ответник, който не изразява никакво становище, въпреки редовното му уведомяване и получаване на съдебните книжа.

Предпоставка за разрешаване на въпросите по чл. 127а, ал. 1 от СК от съда е всеки случай на липса на съгласие между родителите, а не само тесния случай на спор.

Ирелевантно е, дали страните са направили необходимото да постигнат съгласие по тези въпроси без намеса на съда, защото причините за липса на споразумение стоят вън от предмета на спора, а съдебната намеса в посочените отношения е допустима, щом като споразумение по въпросите по чл. 127а, ал. 1 от СК не е постигнато до приключване на устните състезания.

Съгласно приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, при решаване на спора по чл. 127а, ал. 2 от СК съдът съобразява изключително интересите на детето и преценява, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай, наличието на нужда от пътуване в чужбина. Законът не прави разлика между вида на пътуването, като то може да е както краткосрочно напускане на страната, така и с цял промяна на местоживеенето на детето. Във всеки случай, обаче, съдът основава преценката си въз основа на конкретно възникналата нужда, целта на пътуването, данните за мястото и условията, при които детето ще пребивава извън Б. и как промяната ще се отрази на неговата жизнена и социална среда. Съдът не може отнапред да замести /изключи/ съгласието на един от родителите като постанови неограничено по време и територия пътуване, защото по този начин интересът на детето не е защитен в достатъчна степен.

Такова разрешение препятства извършване на предварителна преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в определен момент и отчитането на конкретен и реален риск за детето. В конкретния случй обаче като взе предвид възрастта на детето, мястото на което същото към настоящия момент е започнало да учи, съдът намира, че няма пречка да бъде дадено заместващо съгласие за пътуване в чужбина и за издаване на лични документи до навършване на пълнолетие на детето. Още повече, че след като бъде издаден нов задграничен паспорт на детето (настоящия изтича през ****г.) остават по-малко от две години до навършване на неговото пълнолетие до изтичане на предвидената валидност на новия паспорт. Предвид малкия срок и с оглед процесуална икономия (доколкото съдът е обвързан с определени срокове до окончателното си произнасяне), съдът намира за целесъобразно да даде исканото заместващо съгласие до навършване на 18 годишна възраст на детето. Що се отнася до бъдещото пътуване на детето и защитата на 4 неговия интерес, съдът намира, че същият ще бъде защитен от родителя, който упражнява родителските права и ще извърша преценка на кого да предостави съответното разрешение В конкретния случай, интересите на малолетното дете К. К. М. и, разбирани като необходимостта тя да се отглежда и възпитава по начин, който й осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, чрез осигуряване на условия, съобразени с нуждите й от образование, социална и културна среда, свобода на възгледите, налага детето да има възможност да пътува до посочения от ищеца кръг от държави, където би могла да посещава туристически и културно-исторически забележителности, музеи, да упражнява изучавани от нея чужди езици, да формира представи за други култури, доколкото Република Б. е част от свободното за придвижване европейско пространство, а детето К. К. М. е в етап на динамично личностно развитие и съзряване, което предпоставя разширяване на интересите и потребностите й. Отделно от това детето се е установило да учи в Република Г., където й е осигурена възможността за подобро образование и развитие.