Решение № 124 от 29.03.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. гр.Н., 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.Р.М.Б. при участието на секретаря К.Ил.Л. в присъствието на прокурора Г. Б. К. като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150100932 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод исковата молба на П. Х. Т., ЕГН **********, и К. В. Т., ЕГН ********** /негова съпруга/, двамата с постоянен адрес: гр. Н., ул. „......“, № 5, против Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията, КПКОНПИ/, с адрес: гр. София, пл.

„Света Неделя“, № 6. В исковата молба се твърди, че с решение № ..../28.07.2021 г. на КПКОНПИ било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Специализираната прокуратура с вх. № УВККПКОНПИ1330 от 25.10.2019 г., от което се установявало, че с постановление от 22.10.2019 г. същата е привлякла в качеството на обвиняем по досъдебно производство № .../2019 г. по описа на СО при СП, лицето П. Х. Т.. Излага се, че във връзка с образуваното производство от страна на Комисията, чрез председателя на същата, било подадено писмено искане в Окръжен съд- Б. за допускане обезпечение на бъдещите искове против ищците за отнемане в полза на държавата, поради наличие на предпоставките на чл. 141, във вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, 2, 4, във вр. чл. 151 и чл. 152 от ЗПКОНПИ, на имущество на обща стойност 575 496,24 лв., чрез налагане възбрана върху недвижими имоти, както и запори на дружествени дялове в две дружества, МПС и банкови сметки. Сочи се, че по така подадената молба било образувано ч.гр.д. № ..../2021г. по описа на Окръжен съд- Б., който е постановил определение № .../03.08.2021 г., с което е оставил без уважение искането за допускане на обезпечение. Срещу определението била подадена въззивна частна жалба и било 1 образувано ч.гр.д. № .../2021 г., с което БАС отменил определението на първоинстанционния съд и вместо него допуснал обезпечението на бъдещия иск на КПКОНПИ. Издадена била обезпечителна заповед и било образувано изпълнително дело № 73/2021 г. при СИС при РС- Н..

Твърди се, че след като ищците узнали за наложените им обезпечителни мерки подали частна касационна жалба срещу определението на БАС за допускане на обезпечение. Образувано било ч.гр.д. № ..../2021 г. по описа на ВКС, IV г.о., по което било допуснато касационно обжалване на определението на въззивната инстанция, последното било отменено и вместо него бил постановен отказ.

Сочи се, че в хода на производството по делото пред ВКС, КПКОНПИ, с решение № .../19.01.2021 г., прекратила производството за отнемане на незаконно придобито имущество, образувано с решение № ..../28.07.2021 г. на КПКОНПИ срещу П. Х. Т.. Навежда се, че във връзка с образуваните производства ищците използвали услугите на адвокат и били направили разходи за адвокатско възнаграждение в размер на общо 2000 лв. за представителство, която сума подлежала на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Налице била пряка причинна връзка между заплатеното адвокатско възнаграждение и образуваните срещу тях производства.

Наред с това се развиват доводи, че освен претърпените имуществени вреди, в резултат на незаконните действия на длъжностните лица в КПКОНПИ, ищците били претърпели и неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес на Т., неудобство и притеснение, възникнало напрежение в семейния и социалния му кръг. Същият се чувствал изолиран и се затворил в себе си. В резултат на образуваното производство силно се влошили отношенията със съпругата му- ищцата. След като било образувано производството за отнемане на незаконно придобито имущество, отношенията между ищците се променили драстично, влошили се и взаимоотношенията им с техните близки роднини. След налагането на запорите и възбраните върху цялото движимо и недвижимо имущество на ищците, както и на средствата в банковите им сметки, напрежението ескалирало. Ищецът започнал да страни от роднини и приятели, рядко водел разговори с децата си, дистанцирал се от съпругата си, тъй като всеки разговор бил с остър тон и завършвал със скандал. Бил силно уплашен за бъдещето си, за бъдещето на децата и на семейството си. В този период започнал да спи в отделна стая, а не със съпругата си, прекъснал изцяло сексуалните взаимоотношения с нея, станал мрачен, потиснат, изнервен и избухлив, не искал да излиза от вкъщи, да се среща с познати и приятели, а когато някой му се обаждал по телефона или не вдигал, или набързо приключвал разговора. Постоянно си мислел, че всички знаят за наложените запори и възбрани на имуществото на семейството му и се срамувал от това.

Притеснявал се, че някой може да започне да го разпитва защо Комисията е образувала производство срещу тях, а той нямал представа какво да отговори, защото и той самият не знаел какво нередно е направил. В резултат на силния стрес, който преживял, ищеца 2 станал разсеян, не можел да спи нормално, успявал да спи по 2- 3 часа на денонощие, а през останалото време или обикалял от стая в стая в жилището, или стоял неподвижно и гледал през прозореца, започнал да забравя събития от ежедневието си, започнал да плаче без конкретна причина. С това поведение започнал да плаши децата и съпругата си- ищцата Т., която многократно го молела да потърси специалист. Ищецът посетил психиатър, който след преглед му поставил диагноза- „смесено тревожно депресивно разстройство“ и му назначил терапия с медикаменти. Т. приемал медикаментите съгласно предписанията на лекаря, но състоянието му се влошило. Лекуващият му лекар го посъветвал и за периода от 04.03.2022 г. до 16.03.2022 г. ищеца постъпил за лечение в Център за психично здраве ......., където било проведено лечение с комбинация от антидепресанти и невролептик, като в резултат на лечението, състоянието на ищеца значително се подобрило.

Сочи се, че в резултат на образуваното производство и ищцата Т. преживяла огромен стрес, станала много напрегната и изнервена, необщителна, унила и раздразнителна. Срамувала се и се притеснявала от колегите си. Изпаднала в депресия, нямала желание за нищо, не искала да се среща с приятелки, избягвала роднините си.

Посетила психиатър, който й поставил диагноза „смесено тревожно депресивно разстройство“, били й изписани медикаменти, използвани за лечение на пациенти с депресия и/или тревожни разстройства, включително такива, съдържащи наркотични вещества. Изтъква се, че в резултат на воденото срещу съпруга й- ищеца Т., производство и незаконосъобразните действия на длъжностните лица в КПКОНПИ, както и в резултат на наложените запори и възбрани на имуществото й, на ищцата били причинени неимуществени вреди, които се изразявали в сериозно засягане на честта и достойнството й, и били довели до изживяване на интензивни психически страдания, промяна в отношенията в семейството й и приятелския кръг, което довело до емоционално-поведенчески промени в психиката на Т., станали причина за изпадането й в депресия, раздразнителност, тревожност, несигурност, чувство за малоценност, затвореност в себе си, отчужденост, накърнено достойнство.

С тези доводи се моли съда да постанови решение, с което да осъди КПКОНПИ да заплати на ищците сумата в размер на 2000 лв.- обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски хонорари за защита пред КПКОНПИ в производството за отнемане на незаконно придобито имущество, както и пред ВКС по ч.гр.д № ..../2021 г., сумата от 116.11 лв.- представляваща мораторна лихва за периода от 03.02.2022 г. до 30.08.2022 г., както и да се осъди КПКОНПИ да заплати на П. Х. Т. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно засягане на достойнството му и преживените психически страдания в резултат на незаконните действия на длъжностни лица на Комисията, ведно със сумата от 870.84 лв.- мораторна лихва за периода от 03.02.2022 г. до 30.08.2022 г., както и законната лихва върху главниците, считано от 3 датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и сумата от 10 000 лв. като обезщетение за причинените на К. В. Т. неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно засягане на достойнството й и преживените психически страдания в резултат на незаконните действия на длъжностни лица на Комисията, ведно със сумата от 580.55 лв.- мораторна лихва за периода от 03.02.2022 г. до 30.08.2022 г., както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника, с който се изразява становище за недопустимост, неоснователност и необоснованост на исковете, като се оспорват по основание и по размер. Твърди се, че в настоящият случай не е налице незаконосъобразен акт на ответника, от който да са възникнали вреди за ищците, както и че няма акт, респективно действие или бездействие, което да е в нарушение на закона. Процедурата била стриктно спазена и нямало отклонения в нито една фаза на производството. Сочи се, че е била налице законосъобразна проверка по чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ срещу ищеца Т. и свързаните с него лица, въз основа на уведомление от компетентен орган за извършено престъпление, попадащо в обхвата на ЗПКОНПИ. До Комисията било изпратено уведомление от Специализираната прокуратура с вх. № УВКПКОНПИ-1330/25.10.2019 г., от което се установявало, че с постановление от 22.10.2019 г. бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № .../2019 г. по описа на СО при СП, ищеца Т. за престъпление по чл.

321, ал. 3, пр. последно вр. ал. 2 от НК, който състав попадал в обхвата на чл. 108, ал.

1, т. 23 от ЗПКОНПИ. С Протокол № ............./05.11.2019 г. била образувана проверка № ......./2019 г. за установяване на незаконно придобито имущество от ищеца, като след извършената проверка Комисията направила обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, тъй като било установено значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица. На основание чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ Комисията внесла мотивирано искане в Окръжен съд- Б. за налагане на обезпечителни мерки върху установеното имущество, собственост на ищеца и свързаните с него лица. Твърди се, че обезпечителните мерки били допуснати от Апелативен съд- Б. при спазване на законовите разпоредби. Сочи се, че към момента на образуване на производството по ЗПКОНПИ и към момента на внасяне на искането за допускане на обезпечителни мерки, спрямо установеното имущество били налице всички изискуеми от закона предпоставки. Изтъква се, че органите на Комисията нямат право да преценяват дали да образуват проверка или не, когато е налице годно уведомление, изхождащо от компетентен орган. Наред с това се излагат доводи за неоснователност на претенцията на ищците за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 2000 лв., като се обръща внимание, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 2а от ЗОДОВ. Навежда се, че претенциите на ищците за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди също са неоснователни и 4 необосновани. Сочи се, че Комисията няма как да бъде държана отговорна за това, че е изпълнявала вменени й със закон действия, произтичащи от повдигнато срещу ищеца обвинение за участие в организирана престъпна група, като не може да бъде отговорна и за това, че близките и познатите на ищеца евентуално биха проявили загриженост и интерес към случващото се в живота му. Акцентира се върху обстоятелството, че воденото от Комисията гражданско дело не би могло да се сравни с образуваното и водено срещу ищеца наказателно дело и произтичащите от него последици. Развиват се съображения, че визираният в исковата молба период, за който се твърди, че на ищците били причинени имуществени и неимуществени вреди, не е верен. Заявява се, че срещу ищеца било водено наказателно производство, като Т. не го отчел като причина за преживения стрес, влошаване на брачния му живот, влошеното му психическо здраве, преживените неудобства и възникналото напрежение в социалния и семейния му кръг, а твърдял, че всички тези обстоятелства са пряка последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на Комисията, които твърдения били недоказани и необосновани. Предвид гореизложеното се моли съда да прекрати производството като недопустимо, а в условията на евентуалност да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, алтернативно същите да бъдат редуцирани.