Определение № 21793 от 13.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21793 гр. София, 13.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Пламен Колев

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100510441 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Неткредит“ ООД срещу Определение № 30871/25.08.2026г., постановено по гр. д. № 7440/2026 г. по описа на СРС, 41 състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на решение № 13838/10.07.2026 г. в частта за разноските, като бъде намалено определеното по реда на чл.38 от ЗА възнаграждение на адв.А.Д., осъществил безплатна правна помощ на ищеца А.Н.Ч..

Жалбоподателят счита определението за неправилно. Счита, че дължимото на адв.Д. възнаграждение възлиза на 230.08 евро при прилагане на Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, но дори и така определено същото следва дасе намали, тъй като делото пред СРС не се отличава с фактическа и правна сложност, същото е приключило в едно заседание и в разумен срок, поради което определеното възнаграждение в размер на 300 евро с ДДС, които следва да се поемат от ответника „Неткредит“ ООД се явява несъответно на извършената работа и в този смисъл несправедливо.

Ответникът не е изразил становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по гр.д. № 7440/2026г. на СРС е било образувано по обективно кумулативно съединени искове от А.Н.Ч. срещу „Неткредит“ ООД по чл. 26, ал.1, пр.1 вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК вр.чл.22 ЗПК и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване на договор за кредит от 16.09.2022г. като нищожне и връщане на надплатена сума по него, а при условията на евентуалност на иска по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД е заявен иск по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

С решение от 10.07.2026г. съдът е уважил изцяло иска по чл.26, а.1, пр.1 ЗЗД, поради което евентуалният иск не е бил разгледан, и частично иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД 1 като от общо търсените 639.11 евро е присъдил на ищцата сумата от 2,51 евро.

С решението са били присъдени разноски на адв.А.Д., осъществил безплатно процесуално представителство на ищеца по делото в размер на 300 евро с ДДС. Размерът е обоснован с преценка за ниска фактическа и правна сложност на делото и приключването му в едно заседание, на което страните неса били представлявани.

В срок е постъпила молба от ответника „Неткредит“ ООД за намаляване на така признатия разход за адвокатско възнаграждение, която молба е била отхвърлена то съда с определение от 25.08.2026г. – предмет на частната жалба.

Определението на СРС по чл.248 ГПК е правилно.

Ищцата е била представлявана от адвокат, поел защитата по реда на чл.38 ЗА, по два иска – за прогласяване нищожност на потребителски договор и за осъждане на ответника да заплати на ищцата надплатена по същия договор парична сума. Ориентир за определяне на дължимото възнаграждение на пълномощника е НВАР, в която са посочени минималните прагове на дължим хонорар (Решение № 20/20.01.2025 г. по т. д. № 721/2024 г., Т. К., І Т. О. на ВКС). При зачитане на обстоятелството, че представителството е осъществено по два иска, които се намират в условията на обуславящ и обусловен, то минималното възнаграждение на адв.Д. надхвърля определеното с решението на съда при съобразяване на обстоятелството, че пълномощникът е регистриран по ЗДДС субект, съгласно справка, л.29 от делото. Така определено възнаграждението на пълномощника, намалено с оглед частичното уважаване на осъдителния иск, на практика възлиза на 293.77 евро, което граничи с минималния праг по Наредбата. Горното обуславя извод, че присъденото с решението на СРС възнаграждение по чл.38 ЗА е в границите на минималното и не се явява прекомерно, поради което не подлежи на редуциране. При определянето му СРС е отчел спецификата на исковете, същността на предоставената защита и правните средства за постигането й, провеждането на едно съдебно заседание, липсата на усложнения в процеса, както и при събирането на доказателства, които има значение при преценката на съда за размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна следва справедливо да поеме - Определение № 4497 от 09.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2886/2024 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, както и Определение № 407 от 30.01.2024 г. по ч. гр. д. № 5049/2023 Г., Г. К., І Г. О. на ВКС).

Предвид изложеното, съдът намира, че искането на жалбоподателя не следва да се уважава.

С оглед обстоятелството, че производството е по чл.248, ал.3 ГПК разноски не се присъждат в него – така и Определение № 60345/11.10.2021г. на ВКС по ч. гр. д. № 3103/2021г., III ГО.

Предвид изложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, срещу Определение № 30871/25.08.2026г., постановено по гр. д. № 7440/2026 г. по описа на СРС, 41 състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на решение № 13838/10.07.2026 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3