Присъда № 18 от 04.07.2022, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към Присъда № 18 от 04.07.2022г., постановена по НОХД № 146 по описа за 2022г. на РС-Харманли

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли е внесла в съда обвинителен акт срещу А. В. Б. за това, че на 21.11.2021г. около 14:55 часа в гр.

Симеоновград по ул. „Бачо Киро“ в посока към ул. „Иван Вазов“ управлявал лек автомобил „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ***** без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние с Наказателно постановление № 20-0271-002016/28.12.2020г. издадено от Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, упълномощен с МЗ № 8121з5156/14.05.2018г., допълнена със заповед рег. № 8121з-825/19.07.2019г. – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на РП-Хасково, ТО-Харманли поддържа повдигнатото обвинение, като счита същото за доказано. Намира, че направените от подсъдимия самопризнания напълно кореспондират със събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал. Счита обвинението за доказано и от правна страна.

Налице били всички елементи от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинението. Представителят на държавното обвинение посочва, че основният спорен въпрос по делото е не относно извършването на деянието и неговото авторство, а относно съдебното минало на подсъдимия. Застъпва становището, че при така установената доказателствена съвкупност не може да се направи извод за настъпването на абсолютна реабилитация по отношение на подсъдимия, поради което счита, че не е приложим института на чл. 78а от НК и подсъдимият не може да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като предлага наказание между 6 и 8 месеца «Лишаване от свобода».

Защитникът на подсъдимия се придържа към становището на прокуратурата относно извършването на престъплението и неговото авторство. Но излага подробни мотиви защо счита, че са настъпили предпоставките по чл. 88а от НК по отношение на подсъдимия и същият следва да се счита за неосъждан. Реабилитацията на лицето водела и до възможността да се приложи чл. 78а от НК, тъй като били налице всички предпоставки. По отношение размерът на наказанието се набляга на семейното и имущественото състояние на подсъдимия.

Подсъдимият А. Б.. поддържа становището на защитника си и изразява разкаяние за стореното. В последната си дума моли за налагане на справедливо наказание, което да не е «Лишаване от свобода», тъй като само той издържал семейството си, състоящо се от 4 деца и съпруга.

Съдът като прецени самопризнанието на подсъдимия, в съвкупност със събраните доказателства и при условията на чл.373, ал. 3 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А. В. Б. е роден на ***** в гр. Хасково, ЕГН **********, живущ в гр.

Симеоновград, кв. *****, ром, български гражданин, неграмотен, работи на частно, неженен, живее на семейни начала, неосъждан /реабилитиран/.

Подсъдимият Б. живеел постоянно в гр. Симеоновград. Същият бил неправоспособен водач на моторно превозно средство, като не притежавал свидетелство за управление на МПС, издадено от компетентните органи в Република България или в друга страна- членка на Европейския съюз.

На 28.12.2020 година против подсъдимият Б. било издадено Наказателно постановление № 20-0271-002016/28.12.2020г, издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, упълномощен с M3 №8121з- 515/14.05.2018г., допълнена със Заповед рег.№ 8121з-825/19,07.2019г. с което подсъдимият Б. бил санкциониран по административен ред, за извършено от него нарушение по чл. 150 от ЗДвП, а именно за това, 1 че на 20.12.2020г. в гр. Симеоновград като неправоспособен водач на моторно превозно средство управлявал лек автомобил марка „ Ауди 80“ в гр. Симеоновград, в кв.“ Лагера“.

Издаденото против подсъдимият Б. Наказателно постановление № 20-0271002016/28.12.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ-Харманли, упълномощен с M3 №8121з-515/14.05.2018г., допълнена със Заповед рег. № 8121з825/19.07.2019г. му било връчено на 26.01.2021г., като подсъдимият Б. удостоверил лично с подписа си връчването му.

Издаденото против подсъдимият Наказателно постановление № № 20- ***/28.12.2020г., влязло в сила на 03.02.2021г., като необжалвано пред компетентен съд.

На 21.11.2021г., около 14,30 часа подсъдимият Б. въпреки нормативно предвидената забрана по чл. 150 от Закона за движение по пътищата - „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач“ управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка “Рено” модел ” Клио“ с peг. **** в гр. Симеоновград, по улиците на квартал „Злати дол“ в същото населено място. В автомобила, управляван от подсъдимия като пътници се возили свидетеля С. Я., който седял на предна дясна седалка, свидетелите С.А. и свидетелката Б.А., които седели на задната седалка на автомобила.

На 21.11.2021г. свидетелят Н. и свидетелят К. - двамата служители в РУ-Харманли, Участък Симеоновград, били на работа, като изпълнявали служебните си задължения като автопатрул АП-681. На същата дата около 14,35 часа свидетелят Н. и свидетелят К. получили информация, предадена на ЕЕН 112, че лице в нетрезво състояние и непритежаващо свидетелство за управление на моторно превозно средство управлява в град Симеоновград, лек автомобил марка “Рено“, модел „Клио“ с p e г. № ****. След като получили тази информация свидетелите Н. и К., със служебен автомобил извършили обход на района с цел установяване на автомобила и на водача му.

На 21.11.2021г. около 14:45 часа свидетелите Н. и К. установили лекия автомобил марка „Рено“ модел „Клио“ с рег. № ****, управляван от подсъдимия, който се движел по улица “Съединение“ в гр. Симеоновград, като подали светлинен и звуков сигнал за спиране на автомобила. След като видял полицейския автомобил, подсъдимият Б. не се подчинил на подадения звуков и светлинен сигнал, като продължил движението на управлявания от него автомобил в посока към улица „Бачо Киро“ в гр. Симеоновград, в посока към ул. „Иван Вазов“. Това поведение на подсъдимият Б. накарало свидетелите Н. и К. да последват управлявания от подсъдимия Б. автомобил със служебния автомобил, като се движели плътно зад автомобила, управляван от подсъдимия.

На 21.11.2021 година около 14,55 часа, на ул.“ Бачо Киро“ в град Симеоновград, подсъдимият Б. преустановил движението на управлявания от него автомобил, като спрял същия. Непосредствено след спрелия автомобил, управляван от подсъдимия Б., спрял патрулния автомобил, в който били свидетелите Н. и К.. Подсъдимият Б. започнал да вика:

„Не съм карал аз, не съм карал аз“. Свидетелят К. поискал съдействие от служител на сектор „Пътен контрол“ в РУ-Харманли, тъй като усетил миризма на алкохол от подсъдимия Б..

На мястото на инцидента бил изпратен свидетеля З. М. - служител в сектор „Пътен контрол“ в РУ-Харманли. На място свидетелят М. поканил подсъдимият Б. да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта му, като подсъдимият Б. отказал да бъде тестван.

За извършените нарушения - по чл. 150 от ЗДвП и по чл. 174 от ЗДвП, били съставени 2 броя актове за установяване на административни нарушения, които подсъдимият подписал без възражения.

Описаната и приета фактическа обстановка се доказва от самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите Г. Д. Н., З. Т. М., С. Д. А., Б. Б. А., С. Г. Я., И. Г. К., Р. И. Т., прочетените и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства (АУАН № 2

215207 от 21.11.2021г., наказателно постановление № 20-0271-002016 от 28.12.2020г., справка за нарушител/водач, справка за характеристични данни, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост, ведно с бюлетини за съдимост, писма от ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, ведно с препис от изпълнително дело № 26060002110/2006г. и писма от РП-Хасково, ТО-Харманли за изтърпяване на наказание), които съдът кредитира изцяло.

След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК, с което съдът е изразил становище по съответствие на самопризнанието на подсъдимия с доказателствата и доказателствените средства от досъдебното производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт.

Съдът с горепосоченото определение е решил въпроса за липсата на съмнение относно годността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства и е приел същите като конкретни, взаимносвързани и непротиворечиви, кореспондиращи по между си.

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подсъдимият А. Б.. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК.

От обективна страна на 21.11.2021г. около 14:55 часа подсъдимият А. Б.. е управлявал „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ***** гр. Симеоновград по ул. „Бачо Киро“ в посока към ул. „Иван Вазов“, без съответното свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 20-0271-002016/28.12.2020г. издадено от Началник група към ОДМВР-Хасково, РУХарманли, връчено лично и влязло в законна сила на 03.02.2021г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК предвижда, че който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.

На първо място разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК инкриминира поведението на неправоспособен водач на МПС. Необходимо е да се очертае разликата между неправоспособен водач на МПС и такъв, който е правоспособен, но поради някакви други причини не притежава свидетелство за управление на МПС.

Субект на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК е само този, който е управлявал МПС, без да е правоспособен. Наредба № 38 от 16.04.2004г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити регламентира кога едно лице е правоспособно да управлява МПС от съответната категория.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредбата лицата положили изпита по чл. 2, ал. 1, както и тези в случаите на чл. 162, ал. 5 от ЗДвП придобиват правоспособност за управление на МПС за съответната категория. Следователно, за да бъде едно лице правоспособно да управлява МПС, то следва да е положило успешно изпита по чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

В ЗДвП е предвидена хипотеза, в която лице, придобило веднъж правоспособност да управлява МПС, губи това качество при възникването на определен от закона юридически факт, а именно водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерство на вътрешните работи - чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Становището, че водачи, на които са им отнети всички контролни точки са неправоспособни се подкрепя от разпоредбите на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП и чл. 3, ал. 2 от Наредбата, които регламентират повторно явяване на изпит за правоспособност за управление на МПС за такива лица.

Видно от събраните писмени доказателства се установява, че подсъдимият Б. никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС. От снетата по делото самоличност на подсъдимия се установява, че той е неграмотен, а едно от условията за придобиване на 3 свидетелство за управление на МПС е завършено средно образование. Подсъдимият никога не е полагал изпит за водач на МПС. Следователно може да се направи правилно и обосновано заключение, че подсъдимият към момента на извършване на инкриминирането деяние е бил неправоспособен водач.