Протокол № 401 от 27.10.2025, Районен съд - Девня

ПРОТОКОЛ

№ 401 гр. Девня, 27.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20253120100073 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК.

За ищеца Р. М. А., уведомена чрез адв. Е. И., не се явява, не се представлява.

Съдът докладва постъпила молба от адв. Е. И. с вх. №8136/20.10.2025 г.

За ответника КРЕДИРЕКТ ЕООД, редовно уведомен, представител не се явява.

Съдът докладва постъпила молба от адв. Х. М. с вх. №7899/13.10.2025 г Вещото лице Р. С. не се явява.

Съдът докладва молба на вещото лице Р. С. с вх. №8128/20.10.2025 г.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки и

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като дава възможност на страните, ако желаят да пояснят и допълнят своите фактически твърдения, да вземат становище по проекта за доклад и да предприемат съответните процесуални действия.

Съдът пристъпва към доклад по делото.

Доклада по делото е изготвен с Определение №568 / 29.07.2025г., като съдът се 1 придържа към него

Производството е образувано по предявени от Р. М. А. с ЕГН **********, против КРЕДИРЕКТ ЕООД , ЕИК 207024290, искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.19,ал.4 ЗПК и чл. 55, ал1. ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за паричен заем от 11.10.2024г. , за прогласяване нищожността на договор за паричен заем от 13.06.2024г. и за осъждане на ответника да върен ан ищеца сумата от 50 лева, представляваща платена без основание по договор за паричен заем от 13.06.2024г. сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковота молба до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба се излага, че на 11.10.2024 г. ищцата е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 2200, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50%, годишен процент на разходите - 63,12%, съответно на 13.06.2024 г. ищцата е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1800, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50%, годишен процент на разходите - 62,99% . Съгласно чл.18, ал.1 от договорите заемателят дължи и неустойка в размер на 4227,34 лева по първия договор и в размер на 4374, 00 лева по втория договор, в случай че не осигури обезпечението посочено в чл.6 от договора - банкова гаранция или поръчители.С договорения лихвен процент се нарушават добрите нрави, поради което е налице нищожност на уговорените възнаграждения. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предд.З то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,предл.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Или както е прието в решение № 452/25.06.201 Ог. по гр. д . № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о. „понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност ..." Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява какго със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума, и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен /доколкото цената калкулира и риска на заемодателя от невъзможността да си върне заетата сума/. При заем с кратък срок на ползване /18 месеца/, макар и този заем да е необезпечен, уговарянето на възнаградителна лихва на близо 200 % по-висок от стойността на заема не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Толкова висока възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити /над 15 години/, когато рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси. Размерът на формираната от ответника печалба надвишава близо 2 трикратно размера на предоставения заем. Освен това, съдебната практика приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от два пъти законната такава при обезпечени заеми. При обезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от четири пъти законната лихва. В настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 50,00 % годишно, към която следва да се прибави скритата лихва под формата на неустойка надхвърля с над 10 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надвишава драстично четирикратния размер на законната лихва. Процесната клауза на договора, обективирана в чл.18 от договора, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за доверителя ми.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. на ПМС № 426/14г. В настоящия случай чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва поставяйки на кредитополучателя неизпълними условия, като по този начин кредитора създава предпоставки за начисляване на допълнително възнаграждение за неустойка. При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит и поетите с него права и задължения се формира извод, че последният има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици освен общите правила на ЗЗД, следва при преценка на валидността и последиците му да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода на сключването му редакция /така в определение № 351 от 22.04.2016г. на ВКС по търг. дело № 3026/2015г., 1 г.о./. Също така съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е възможно договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. На плоскостта на процесния казус, нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителни норми на закона. Тъй като договорът за потребителски кредит е възмезден, кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Аргумент за недействителност на договора на това основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т.

7-12и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. От изложеното следва, че законът поставя важен акцент на посочените уговорки. Поради възмездния характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по-пълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвеният процент по кредита /чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК/ и годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита / чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК/, чието изчисляване се извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите 3 задължения в съответствие с първоначално определените срокове. Нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора за потребителски кредит - лихвен процент и ГПР - представляващи част от същественото съдържание на договора прави цялото заемно съглашение нищожно. По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 50 % от предоставената главница, като поставя неизпълними условия на кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клауза За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въведоха практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създадоха предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включиха в договорите за потребителски кредит санкции заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми -гаранти, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на В КС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и гьрговски правоотношения.