Решение № 429 от 21.08.2026, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Дупница, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20261510101826 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявен от Г. Й. В., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Община Сапарева баня, с ЕИК 000261616 установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване правото му на собственост върху ПИ с идентификатор ***, по КККР на с. Овчарци, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, утвърдени със Заповед № РД-18-382/05.06.2019г. на ИД на АГКК, с площ от 860 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 020077, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***,

*** и ***", на основание давностно владение. При условията на евентуалност е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на процесния имот.

Релевират се съображения, че процесният имот е бил собственост на прадядото на ищеца С. М. П., бивш жител на с. Овчарци, починал на 28.12.1950г. След неговата смърт неговите наследници завели дело за делба на наследственото имущество в Станке Димитровски народен съд, където било образувано гр.д. № 310/1952г. По делото бил съставен разделителен протокол, като всички земеделски земи били разпределени в четири дяла. Наследниците на С. П. изтеглили жребий и всеки от тях 1 получил съответния дял, като било направено и уравнение на дяловете. Процесният имот, доколкото бил неподеляем не бил включен в нито един дял. Ищецът релевира, че видно от Решение 21.06.1954г., постановено по гр.д. № 310/1952г. се установява, че част от процесния имот е взет за улица, а друга част се придава на други парцели. Така от общо 1800 кв.м. останали 860 кв.м. След тази делба процесният имот бил завладян от бабата на ищеца Й. В. К.. Тя го обработвала, като садяла зеленчукова градина. В имота отглеждала и животни – прасе и кокошки. В имота имало и прокаран водопровод като била открита партида за вода. Бабата на ищеца ползвала чешмата в имота, за да си полива градината. Имотът винаги е бил ограден с мрежа и с колове и границите му никога на са променяни. Бабата на ищеца Й. ползвала имота до 2009г., когато починала. След нейната смърт ищецът съборил постройките, в които бабата отглеждала животни и започнала да ползва имота за производство на картофи. От 2010г. до датата на депозиране на ИМ, непрекъснато, повече от 15 години, само ищецът владее този имот, като за засаждането на картофите и събирането им му помагат неговите баща Й. В. Камджилов и сина на Й. К., както и неговото семейство.

През 2026г. ищецът искал да извади от Община Сапарева баня документи, които били необходими за снабдяване с нотариален акт по давност, но разбрал, че имотът му е записан, като частна общинска собственост по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Ищецът твърди, че процесният имот неправилно е записан като общински, при положение, че имотът никога не е бил внасян в ТКЗС и в този смисъл не е подлежал на възстановяване. Процесния имот е владян от неговата баба Й. К. около 50 години, а след нейната смърт ищецът го владее вече повече от 15 години. Изтъква, че никой никога не е оспорвал правото му на собственост.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Община Сапарева баня.

РАЙОНЕН СЪД – Дупница, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

За уважаване на иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване правопораждащите правото му на собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в исковата молба придобивно основание – давностно владение; обстоятелството, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота през определен в закона, период от време /5 г. при добросъвестно владение и 10 г. при недобросъвестно/ като установи началния и крайния момент, което владение е било спокойно, явно, постоянно. Разпоредбата на чл.69 ЗС съдържа презумпция, че владелецът държи вещта за себе си с намерение да я свои, опровергаването на която е 2 в тежест на ответника.

От събраните гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетелите на ищеца В. Й. Г. и Б. Б. В. /л. 47, стр. 2 и сл./, кредитирани от съда като обективно и добросъвестно дадени се установява следното: процесният имот представлява нива с площ около 1 декар като е използван за засаждане на зеленчукови насаждения – домати, краставици, картофи; винаги е би обработван само от ищеца, който се е грижел за него в период по-дълъг от 20 години, а преди това се е обработвал от починалата му баба; имотът е заграден с телена ограда, поставена от ищеца преди повече от 20 години; никой друг не е влизал в имота; никой никога не е оспорвал правото на ищеца на собственост върху имота.

Забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС във всичките й редакции и не се прилага § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006г., в сила от 1.06.2006г., изм., бр. 105 от 2006г., бр.

113 от 2007г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008г., в сила от 31.12.2008г.). В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗС, в периода от 1951 г. до 1990 г. не е можело да се придобива по давност вещ - социалистическа собственост, в периода от 1990г. до 1996г. - вещ, държавна или общинска собственост, а в периода след влизане в сила на ЗДС и ЗОС на 01.06.1996 г. - вещ, публична държавна или общинска собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7 ЗДС.

Имотите – частна държавна или частна общинска собственост могат да се придобиват по давност, считано от 01.06.1996г. Съгласно § 1 ЗС (обн. ДВ бр.46/ 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.), давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече за срок от 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., като съгласно последващите изменения на §1, давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2022г. В тази връзка следва да се посочи, че с Решение от 24.02.2022г. по к. д. № 16/2021г., влязло в сила на 04.03.2022г. Конституционният съд на Република България обяви за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020г. ) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.)., с които бе продължен мораториума върху придобивната давност за държавни и общински имоти, но противоконституционният текст не се прилага занапред, от деня на влизане на решението на КС в сила, по аргумент от нормата на чл. 151, ал. 2, изречение 3 от Конституцията на Република България.

По делото ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че е съставен акт за общинска собственост по отношение на процесния имот.

Неизгубването на владението, респ. непрекъсване на придобивната давност е отрицателен факт, за установяването на който е достатъчно твърдение на ползващата се страна, като насрещната носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го опровергава.

Придобивната давност като фактически състав, съгласно т. 2 от Тълкувателно 3 решение № 4/2012 г. на ОСГК не включва като елемент позоваване, то е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. С предявяването на иска ищецът се позовават на изтеклата в тяхна полза придобивна давност и търсят защита на вече възникналото в правната им сфера вещно право на собственост. За да настъпят обаче последиците на придобивната давност е необходимо да не са налице нормативни ограничения, които да изключват приложимостта на способа по отношение на процесния имот.

Предвид гореизложените съображения следва да се обоснове извода, че в случая не са установени каквито и да било нормативни ограничения за придобиване на правото на собственост върху процесния имот. От разпитаните по делото свидетели категорично се установи, че от преди повече от 20 години ищецът упражнява фактическа власт върху имота. По делото е безспорно установено обстоятелството, че и към момента на депозиране на исковата молба ищецът продължава да владее имота.

Извършваните от ищеца фактически действия, доказани от събраните по делото гласни доказателства са достатъчни да обосноват извод за явна, спокойна и непрекъсната фактическа власт, упражнявана върху имота в продължение на повече от 20 години.

Упражняването на владението се извежда от показанията на свидетелите, които възпроизвеждат осъществявани въздействия върху имота от страна на ищеца – процесната градина винаги се е обработвала от ищеца, в градината свидетелите са възприели непосредствено засаждането й от ищеца със зеленчукови насаждения – домати, краставици, картофи като съответно пред третите лица ищецът е манифестирал качеството си на негов собственик. Същевременно ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, с които владението на ищеца да е било отнето по някакъв начин.

Неизгубването на владението, респ. непрекъсване на придобивната давност е отрицателен факт, за установяването на който е достатъчно твърдение на ползващата се страна, като насрещната носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го опровергава. В настоящия случай ответникът не ангажира доказателства за прекъсване владението на ищеца.

Придобивната давност като фактически състав, съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК не включва като елемент позоваване, то е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. С предявяването на иска ищецът се позовава на изтеклата в негова полза придобивна давност и търси защита на вече възникналото в правната му сфера вещно право на собственост. За да настъпят обаче последиците на придобивната давност е необходимо да не са налице нормативни ограничения, които да изключват приложимостта на способа по отношение на процесния имот. А такива ограничения в случая не са налице, предвид гореизложените доводи.

С оглед гореизложеното, предявеният иск е основателен.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца, като съобразно представените доказателства за реално заплатени разноски на същите следва да бъде присъдена сума в общ размер на 662.72 евро /сумата от 50.36 евро – ДТ; сумата от 12.36 евро-такси за СУ; сумата от 600 евро – адвокатско възнаграждение/.

4

Мотивиран от изложеното, РС – Дупница

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.1 ГПК, по иск, предявен от Г. Й. В., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Община Сапарева баня, с ЕИК 000261616, с адрес: гр. Сапарева баня, ***, че Г. Й. В., ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ***, по КККР на с. Овчарци, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, утвърдени със Заповед № РД-18-382/05.06.2019г. на ИД на АГКК, с площ от 860 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 020077, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***,

*** и ***", на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

ОСЪЖДА Община Сапарева баня, с ЕИК 000261616, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № да заплати на Г. Й. В., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 662.72 евро – разноски за производството пред РС – Дупница.