Определение № 3858 от 19.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3858 гр. София, 19.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 5 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Ал. Райчева като разгледа докладваното от Ралица Ал. Райчева Частно наказателно дело № 20261100207220 по описа за 2026 година

За да се произнеса взех предвид следното:

Производството по частно наказателно дело № 7220/2026 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение (СГС - НО), 5-ти състав е по реда на чл. 61, ал. 3 от Наказателно процесуалния кодекс (НПК) и е образувано по Жалба с входящ № 17563/25/02.10.2026 г. на Софийска градска прокуратура (СГП), депозирана от адвокат Й.И.Н. при Адвокатска колегия – София (САК), в качеството й на защитник на А. М. А., с ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 3383 ЗМК 419/2024 г. по описа на 08 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи (08 РУ СДВР) и прокурорска преписка № 17563/2025 г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП) с посочено в Жалбата правно основание чл. 61, ал.

3 от НПК срещу Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, постановено на 01.09.2026 г. и предявено на обвиняемия на 30.09.2026 г. в частта му, с която спрямо обвиняемия А. М. А. е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 500.00 EUR (петстотин евро), вносима в седмодневен срок от предявяване на Постановлението за привличане. В Жалбата, депозирана от страна на адвокат Й.Н. се прави искане съдът да отмени цитираното Постановлението за привличане в обжалваната част, като приеме, че така определената мярка за неотклонение се явявала прекомерно тежка с оглед данните за личността, семейното и имущественото състояние на доверителя й. Защитникът на обвиняемия А. М. А. моли съдът да определи по отношение на него найлеката мярка за неотклонение, а именно: „подписка“, която според защитника също би могла да обезпечи хода на наказателното производство. Адвокат Й.Н. моли в случай, че съдът приеме, че подходяща и адекватна мярка за неотклонение в случая се явява „парична гаранция“, да намали размера на същата, като посочва, че единствено и само тежестта на повдигнатото обвинение не следва да бъде водещ аргумент при определяне на мярката за 1 неотклонение, тъй като всеки български гражданин, включително и А. М. А. се ползвал от презумпцията за невиновност, като целите на мерките за неотклонение, посочени в разпоредбата на чл. 57 от НПК можели да бъдат изпълнени и с най-леката мярка за неотклонение. Навежда довод, че от събраните по делото доказателства не се установявали каквито и да е било данни доверителят й да се е укривал и да е възпрепятствал хода на наказателното производство, същият бил лице с установена самоличност, трайно установен на територията на Република България, като в кориците на делото не се съдържали данни същият да е с висока степен на обществена опасност. Защитникът алтернативно моли съда, ако същият приеме, че подходяща мярка за неотклонение по отношение на нейния подзащитен се явявала „парична гаранция“, да намели размера й, като счита, че гаранция в пари в по-малък размер също би могла да обезпечи хода на наказателното производство, събирането на доказателства и разкриване на обективната истина по досъдебното производство.

Настоящият съдебен състав намира, че Жалбата, поставила началото на производството по частно наказателно дело № 7220/2026 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановения в разпоредбата на чл. 61, ал. 3, изречение първо от НПК срок срещу акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред и от активно легитимирано лице. Разгледана по същество Жалбата е основателна въз основа на следните аргументи, а именно:

Досъдебно производство № 3383 ЗМК – 419/2024 г. по описа на 08 РУ – СДВР и прокурорска преписка № 16305/2024 г. по описа на Софийски районна прокуратура (СРП) е образувано при условията и по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК със съставянето на протокола за първото действие по разследването, а именно: със съставянето на протокола за разпит на свидетел от 29.04.2024 г. и се е водело за това, че за времето от 20:30 ч. до 21:00 ч. на 29.04.2024 г. в гр.

София, ж. к. „Дружба“, на кръстовището между бул. „Асен Йорданов“ и бул.

„Христофор Колумб“, до автокъща AUTOJET, чрез нанасяне на удари с ръце, в частност с юмруци, в областта на долната челюст, е причинена на П.Ц.И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст – престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК).

С Постановление за изпращане на досъдебно производство по компетентност, постановено на 22.07.2025 г. по прокурорска преписка № 16305/2024 г. по описа на СРП и досъдебно производство № 3383 - ЗМК 419/2024 г. по описа на 08 РУ – СДВР предвид наличието на установени по досъдебното производство факти, от които можело да бъде направен обоснован извод за евентуално осъществяване на състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 198, ал. 1 от НК материалите по досъдебното производство са изпратени на СГП, по компетентност.

С Постановление, постановено на 28.07.2025 г. по прокурорска преписка № 17563/2025 г. по описа на СГП, прокурор при СГП е приел по 2 компетентност разследването по горепосоченото досъдебно производство предвид наличието на доказателства за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 198, ал. 1 от НК.

С Постановление за привличане в качеството на обвиняем, постановено на 01.09.2026 г. по досъдебно производство № 3383 – ЗМК – 419/2024 г. по описа на 08 РУ – СДВР и прокурорска преписка № 17563/2025 г. по описа на СГП, предявено му на 30.09.2026 г., А. М. А., с ЕГН ********** е привлечен в процесуалното качество на обвиняем за извършено от него на 29.04.2024 г. за времето от 20:30 ч. до 21:00 ч. в гр. София престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение второ във връзка с чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, като по отношение на него със същото Постановление е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 500.00 EUR (петстотин евро), вносима в седмодневен срок.

Срещу посоченото Постановление за привличане в качеството на обвиняем, постановено на 01.09.2026 г., предявено на обвиняемия лично на 30.09.2026 г. от страна на адвокат Й.Н., в качеството й на упълномощен защитник на обвиняемия А. М. А. е подадена Жалба с входящ № 17563/25/02.10.2026 г. на СГП, в частта му, с която по отношение на нейния подзащитен е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 500.00 EUR (петстотин евро), вносима в седмодневен срок. Въз основа на посочената Жалба е образувано производството по наказателно частно дело № 7220/2026 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав.

Мерките за неотклонение са вид процесуална принуда и представляват правен инструмент, чиято цел е обезпечаване на ефективен наказателен процес. Доколкото мерките за неотклонение са свързани с накърняване на основни права и свободи на личността, то същите трябва да са пропорционални на преследваната цел и да не налагат повече ограничения на правата и на свободите на гражданите, отколкото това е необходимо. Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от НПК, спрямо обвиняемия по дело от общ характер може да се вземе мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението и е налице основание по чл. 57 от НПК, а именно - да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.

Според настоящия съдебен състав взетата по отношение на обвиняемия А. М. А. с цитираното Постановление мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 500.00 EUR (петстотин евро), вносима в 7-дневен срок е незаконосъобразно определена.

В обжалваното Постановление за привличане в качеството на обвиняем, постановено на 01.09.2026 г. по досъдебно производство № 3383 – ЗМК – 419/2024 г. по описа на 08 РУ – СДВР и прокурорска преписка № 17563/2025 г. по описа на СГП не са изложени никакви мотиви за причините, които според прокурора при СГП обуславят взимането на мярка за неотклонение 3

„гаранция в пари“ и то в посочения размер. При определянето конкретно на тази мярка за процесуална принуда от страна на определящия я орган следва да бъдат съобразени както имущественото положение на обвиняемия, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от НПК, така и общите изисквания за всички мерки за неотклонение, посочени в нормативния текст на чл. 56, ал. 3 от НПК, а именно: степен на обществена опасност на деянието и на самия обвиняем, наличните по делото доказателства, здравословно състояние, семейно положение, възраст, професия и други данни за личността на лицето. В хода на разследването по цитираното досъдебно производство не са събрани каквито и да е доказателства за нито един от визираните и законово определени критерии с изключение на данни за личността на обвиняемия, обективирани в Характеристична справка от 30.09.2026 г., изготвена от полицейски инспектор Х.Х. при 08 РУ – СДВР (лист 201). Така определената и обжалвана от страна на защитника на обвиняемото лице – адвокат Й.Н., мярка за неотклонение не е мотивирана по никакъв начин, не е изложен никакъв довод в насока нейната съобразеност с имущественото положение на обвиняемия А. М. А., неговото здравословно състояние, семейното му положение, възрастта му, професия, като според настоящия съдебен състав такива доводи не биха могли да бъдат изложени от страна на прокурора предвид липсата по досъдебно производство № 3383 – ЗМК – 419/2024 г. по описа на 08 РУ – СДВР и прокурорска преписка № 17563/2025 г. по описа на СГП на събрани доказателства за тези обстоятелства.

Според настоящия съдебен състав, посочването в Постановлението за привличане в качеството на обвиняем, постановено на 01.09.2026 г., че мярката за неотклонение се взема „с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда, като взех предвид степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността му“ представляват повтаряне на разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК и не покриват изискването за мотивиране на постановения акт. Поради така констатираната от настоящия съдебен състав пълна липса на мотиви от страна на представителя на СГП, постановил обжалваното Постановление за привличане в качеството на обвиняем, постановено на 01.09.2026 г. в частта относно определената мярка за неотклонение „гаранция в пари“, настоящият съдебен състав приема същата за незаконосъобразна наложена.

Видно от материалите по досъдебно производство № 3383 – ЗМК – 419/2024 г. по описа на 08 РУ – СДВР и прокурорска преписка № 17563/2025 г. по описа на СГП се установява наличие на обосновано предположение, че именно обвиняемият А. М. А. е извършил престъплението, за което е привлечен в това процесуално качество по силата на обжалваното Постановление за привличане, като е налице и основанието по чл. 57, предложение второ от НПК, а именно: да се попречи на обвиняемия да 4 извърши престъпление.

Обоснованото предположение, че именно обвиняемият А. М. А. е извършил престъплението, за което е привлечен процесуалното качество на обвиняем, се извежда от следните доказателства, доказателствени средства и способи за събиране и проверка на доказателства, приобщени в хода на разследването по цитираното досъдебно производство, а именно: свидетелските показания на пострадалия П.Ц.И. от 29.04.2024 г. ( лист 25 26), от 13.12.2024 г. (лист 30), от 19.12.2024 г. (лист 35) и от 22.07.2026 г. (лист 185), в които същият подробно, последователно и без вътрешни противоречия описва престъплението, от което е пострадал, начина на неговото извършване и неговия извършител, свидетелските показания на Б.А.А. от 20.11.2024 г.

(лист 28), който описва състоянието на пострадалия след престъплението, свидетелските показания на М.Й.В. от 13.12.2024 г. (лист 29), която описва състоянието на пострадалия след престъплението и процеса на неговото възстановяване, разпознаването на обвиняемия от страна на пострадалия, проведено на 13.12.2024 г., обективирано в Протокол за разпознаване на лица и предмети от 13.12.2024 г. (лист 31), ведно с Албум за разпознаване на лице (лист 32 - 34), писмените материали по делото: Съдебно-медицинско удостоверение № 150/2024 г., издадено на 07.05.2024 г. от д-р К.П., в качеството му на съдебен лекар при Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „АЛЕКСАНДРОВСКА“ ЕАД (лист 36), Епикриза от Клиника по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД – СОФИЯ, издадена на 02.05.2024 г. (лист 37 - 38), медицинската документация, приобщена към доказателствената съвкупност при условията и по реда на чл.