Решение № 1097 от 26.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1097 гр. София, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яна Вълдобрева

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Николова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000503451 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 286 от 6 юли 2021г. по гр. д. № 1413/2020г., Окръжен съд –Благоевград, 7 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Б. Р. Б. сумата от 10 000 лв. /десет хиляди/ лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.02.2018г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за претърпени неимуществени вреди вследствие образуваното срещу него наказателно производство по ДП № 419/2010г. по описа на РПУ-Сандански и неоснователно повдигнатото обвинение в извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т.2 във вр. с ал.2 НК и по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 378/2013 година по описа на Окръжен съд Благоевград, както и 134 лв. - направени разноски, съобразно уважената част от иска; отхвърлил иска над уважения размер до претендирания от 150 000 лв.

Ищецът Б. Р. Б. е подал въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 1413/2020г. на ОС-Благоевград в неговата отхвърлителна част. С доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения от него иск за заплащане на обезщетение за 1 неимуществени вреди в пълния предявен размер.

Ответникът Прокуратурата на РБ също е подал жалба срещу първоинстанционното решение, но в неговата осъдителна част. С доводи, че липсва основание за ангажиране на отговорността на прокуратурата, евентуално за нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на иска, евентуално иска присъденото обезщетение да се намали. В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на прокуратура сочи, че евентуалният справедлив размер на обезщетението възлиза на 7 000 лв.

За да постанови решението си, с което е присъдил обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в размер на 10 000 лв., първоинстанционният съд е приел, че от образуваното срещу ищеца наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, ищецът е претърпял обичайните при несправедливо обвинение неимуществени вреди, като е посочил, че ищецът е изпаднал в състояние на безпокойство от бъдещо наказателно преследване, на тревожност, нервност, психически дискомфорт, изпитвал е неудобство пред обществото, бил е в изолация, уронено е било доброто му име, поставен е в ситуация да търпи и негативното отношение на родителите и брата на бъдещата си съпруга. Съдът е приел, че обвинението е било за извършване на престъпления, които не са тежки умишлени, но ищецът е търпял тежки мерки за неотклонение, което сочи на висок интензитет на репресия - задържане под стража - 1 м. и 10 дни, домашен арест – 02.09.10 – 19.07.2011г., а след това парична гаранция. Наложените мерки са откъснали ищеца от възможността да упражнява занятието си и да реализира доходи, продължителността на наказателното производство от над 7 години е извън разумния срок; съдът е съобразил и, че ищецът е живеел в малко населено място и наказателното преследване е било известно на всички в селото. Присъдената лихва за забава е от датата, на която съдът е приел, че оправдателната присъда е влязла в сила.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно и допустимо, а като косвен резултат от рещаващата си дейност счита същото за правилно като резултат.

2

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу ПРБ. Ищeцът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда. До постановявянето й се стигнало след първоначално постановена осъдителна присъда и неколкокатно връщане на делото за ново разглеждане както на прокуратурата, така и на въззивния съд, който отменил осъдителната присъда в частта, постановена по отношение на ищеца, а протестът срещу присъдата бил оставен без разглеждане от ВКС.

Ищецът е посочил и по делото се установява, че е бил привлечен в качеството на обвиняем на 25.07.2010г. за извършено от него престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т.2 вр. ал. 2 НК и по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр. 4 НК. Бил задържан за 72 часа и на 27.07.2010г. спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, изменена с определение на съда от 02.09.2010г. в „Домашен арест“, продължил до 19.07.2011г., когато мярката е била изменена в „Парична гаранция“. Въз основа на обвинителния акт за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК и по чл. 354а, ал.1, изр. 1, пр. 4 НК било образувано НОХД № 298/2011г. по описа на ОС гр.Благоевград. ОС - гр.Благоевград е постановил присъда № 84/03.04.2012г., с която признал ищеца за виновен само в извършване на престъплението по чл.354а, ал.1, изр.1, пр. 4 НК – за държане без надлежно разрешително на високо рисково наркотично вещество коноп (марихуана) на обща стойност 4 380 лв., за което му е наложено и наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, изпълнението на което било отложено за срок от 3 години и глоба в размер на 5 000 лв. Посочената присъда била отменена от АС – София изцяло – с решение № 77/25.03.2013г., постановено по ВНОХД № 553/2012г., като делото е върнато за ново разглеждане от стадия - действия на прокурора след завършване на разследването за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на решението указания. САС изрично е посочил, че отменя и оправдателната присъда на ищеца Б. за участие в ПГ, тъй като констатираното нарушение на процесуалните правила касае порок на обвинителния акт и делото следва да бъде върнато на прокурора. На 18.10.2013г. е внесен в ОС – Благоевград нов обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК. Въз основа на този акт е било образувано НОХД № 378/2013 г. по описа на ОС-Благоевград. С присъда от 3

06.04.2015г. ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.1, изр. 1, пр. 4 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца с три години изпитателен срок и глоба в размер на 5 000 лв. Тази присъда е била потвърдена от САС, чието решение по касационна жалба на ищеца е отменено от ВКС по нак. дело № 965/2016г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. С присъда № 14/17.05.2017г., постановена по ВНОХД № 19/2017г., АССофия е отменил осъдителната присъда по отношение на Б.Б. и той е признат за невиновен и оправдан по обвинението срещу него. Срещу оправдателната присъда е подаден протест от АП-София пред ВКС, който с решение № 312/06.02.2018 г. по нд № 978/2017г. го е оставил без разглеждане като нередовен и като оттеглен.

В срока за отговор на исковата молба о тветникът ПРБ е оспорил иска с правоизключващи спорното право възражения, че действията на прокуратурата са били законово обосновани, както и, че от общата продължителност на производството от около 7 години и 6 месеца по – голямата част от времето делото е било в съдебна фаза; възразил е и, че не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди, а евентуално е оспорил иска по размер с възражения, че търсената като обезщетение сума е завишена с оглед критериите, по които се определя обезщетението, вкл. с оглед характера и интензитета на процесуалната принуда. Тези възражения от защитата по същество ответникът преповтаря и във въззивната си жалба като доводи срещу решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част, което счита за неправилно.

В срока за отговор на исковата молба фактическата обстановка по отношение на хода на наказателното производство, на която е основан предявеният иск, не е оспорена от ответника, с една разлика. Ответникът поддържа освен, че с решение № 77/25.03.2013г., постановено по ВНОХД № 553/2012г. първоинстанционната присъда е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от стадия - действия на прокурора след завършване на разследването за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на решението указания (за изготвяне на нов обвинителен акт, в който след обективна преценка на инкорпорирания по надлежен ред доказателствен материал и с оглед фактическите данни да се прецизира повдигнатото 4 обвинение срещу подсъдимите, в т. ч. и ищецът, по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т.2 вр. ал. 2 НК), така и, че с постановление от 24.09.2013г. ОП–Благоевград частично е прекратила наказателното производство, в това число и срещу Б., за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК. Във въззивната си жалба ПРБ сочи, че съдът е следвало да ограничи произнасянето си само до обвинението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила съда, доколкото ищецът е следвало да претендира обезщетение за вреди по другото обвинение въз основа на постановлението за частично прекратяване на производството в 5 –годишен давностен срок.

Въззивният съд констатира, че действително, както поддържа ответникът, наказателното производство срещу ищеца е било прекратено частично, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 и ал. 3 (редакция към 2013г. ) – поради това, че обвинението не е доказано - и чл. 199 НПК с постановление от 24.09.2013г. на ОП –Благоевград за извършено от други лица и от него престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК. Това постановление е връчено на ищеца на 03.10.2013г. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, приключило с оправдателна присъда през 2018г. Доколкото САС установи частично прекратяване на наказателното производство през 2013г., което е самостоятелно основание за претендиране на обезщетение за вреди (чл. 2, ал.

1, т. 3, пр. 2, алт. 1 ЗОДОВ ), САС намира, по повод доводите на ответника – жалбоподател, че в предмета на производството е само обвинението за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр.1, пр.4 НК.

С оглед установяване на твърдените неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства. От гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. Б. – баща на ищеца, на св. Б.а – съпруга на ищеца и св.Ц. – брат на свидетелката, преценени по правилото на чл. 172 ГПК, е установено по делото, че Б. и баща му се занимавали със земеделие, ползвали и земя под аренда и Б. бил движещата сила и когато го задържали това попречило на работата. След като го освободили от ареста, той се е променил –психически бил зле, изнервил се, ставал и през нощта и обхождал стаите. Приятелите му го избягвали, в селото започнали да говорят, че е задържан, че иска по лесния начин да изкарва парите си. Не искали да сключват договори за аренда с него и баща му, понеже казвали, че Б. е „айдук“ и можел да използва земята за други цели. Той се срамувал да излиза в селото. Живеел на семейни начала 5 със свидетелката Б.а, която родителите й „прибрали“ след като го задържали, а след домашния арест тя се върнала при него и отишли в Кипър при родителите й, за да се разберат и да поработят. Сключили брак на следващата година. След като освободили ищеца той завършил курс за „горски“. Не е доказано обаче, че е кандидатствал за работа след изменение на мярката му за неотклонение и, че не е бил назначен именно заради висящото наказателно производство. Недоказано остава по делото и твърдението, че на ищеца са наложени „глоби“ поради неизготвяне по време на домашния арест на документи по програма за земеделие, в която участвал (както твърди свидетелката). Св. Б.а и св. Ц. са потвърдили, че родителите им, а и самият свидетел, искали тя да се раздели с Б., защото бил обвиняем. С твърденията й, че Б. почнал да вдига високо кръвно налягане и „имал диабет“ не може да се докаже причинна връзка с наказателното производство, за установяване на каквато се изискват специални знания - причинната връзка не може да се установи посредством мнение на свидетел. Показанията на свидетелите за медийна разгласа на наказателното производство, в частност за съпричастността на ищеца към него, при преценката им по реда на ч. 172 ГПК, не могат да се съпоставят с други данни по делото за разпространение на такава информация, поради което съдът приема за недоказани и тези твърдения, което се отнася и до постановен отказ за придобиване на ловно оръжие поради процесното наказателно производство (още повече, че в исковата молба се твърди, че отказът е порази заявителски материал за участие в ОПГ, а САС прие, че това обвинение е извън предмета на делото ).