Решение № 1387 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110215410 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 008148 от 01.09.2025 г., издадено от председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „*****“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП.

Недоволно от НП е останало санкционираното юридическо лице, което го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт, като се твърди, че описаното в НП не съставлявало административно нарушение по чл. 68д ЗЗП, тъй като в случая било приложимо специалното законодателство - Закона за потребителския кредит, Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити и Директива 2005/29 за нелоялните търговски практики. Наведено е, че е налице изрично ограничение в приложението на ЗЗП по отношение на нелоялните търговски практики, уредено със специфични законодателни разпоредби, което произтичало както от правото на ЕС, така и от пар. 1а от ДР на ЗЗП, а това обуславяло и незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че в настоящия случай не е била надлежно изпълнена и процедурата за установяване на нелоялна търговска практика по чл.68л ЗЗП, като липсвал акт на комисията, от който се предпоставяла възможността на председателя на КЗП да санкционира определено поведение като нелоялна практика. Сочи се и че нито представената от страна на дружеството-жалбоподател информация била невярна, нито пък мотивирала средния потребител към вземане на определено решение, поради което и не били налице елементите на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 ЗЗП. В тази връзка се изтъква, че условията, при които се отпускал кредитът, включително в кои случаи се дължи неустойка, са били описани както в самия договор за кредит, така и в СЕФ, а разпоредбите на договора и СЕФ са били известни на потребителя преди подписването му и поради това не можело да се приеме, че търговецът би могъл да промени 1 икономическото поведение на потребителя. Твърди, че от употребения от законодателя израз „задълженията си по договора за потребителски кредит“, употребен в чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, било видно, че се касаело за всяко едно от поетите с договора задължения, без значение от техния характер. По този повод се излагат и съображения за правилното и точно определяне на годишния процент на разходите (ГПР), съобразно изискванията на ЗПК, европейското право и правилата относно елементите, които се включват в същия, респективно обстоятелствата, които не следва да се вземат предвид, каквото се явявало и неизпълнението на договорно задължение за представяне на обезпечение. Навежда и че в обжалваното НП били посочени две различни описания на твърдяното нарушение. Твърди се, че е налице неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Претендира се отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна е редовно уведомена и не изпраща процесуален представител.

В депозирана молба от 10.02.2026 г. юрк. М., надлежно упълномощена, изразява становище за даване ход на делото, като по същество навежда, че жалбата е неоснователна, а НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Моли съда да потвърди обжалваното НП и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 29.02.2025 г. в гр. София, кредиторът „*****“ ЕООД е предоставил на Б. Б. М. потребителски кредит в размер на 2 400 лева, съгласно сключения между тях договор № **********. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 10 договора общата сума за плащане по кредита възлизала на 3 656,92 лева, а ГПР отразен в чл. 3, ал. 2, т. 4 договора се равнявал на 62, 95 %., който включвал договорената лихва от 50 %. Договорът не бил обезпечен с поръчителство.

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 8 от договора кредитополучателят бил задължен да представи на кредитора предвидените в договора обезпечения. В чл.6, ал. 1 от договора, било предвидено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поръчителство.

Съгласно чл. 13, ал. 5 от договора, при неизпълнение на задължението на потребителя за предоставяне на обезпечение, съобразно изискванията на чл. 6 (в 14-дневен срок от сключване на договора за кредит – чл. 6, ал. 1, т. 2.7), същият дължи на кредитора и неустойка в размер на 2 299,08 лева.

Размерът на посочената неустойка не бил включен в отразения в чл. 3, ал. 3 от договора погасителен план. Липсвал и отделен погасителен план, в който да е инкорпорирано погасяването на неустойката. В обективирания в договора погасителен план било посочено още и че през месеците март, април, май, юни и юли погасителната вноска от по 100 лева месечно ще погасява само лихвата, т.е. през тези месеци остатъкът от главницата ще остава 2 400 лв.

В предоставения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ), в част II, т. 9 („Погасителните вноски, които не водят до незабавно погасяване на общия размер на кредита /главница/“), било отразено „неприложимо“, т.е. че в договора нямало погасителни вноски, които да не водят до незабавно погасяване на общия размер на кредита (главницата). В част III, т. 2 („Разходи по 2 кредита“) било посочено, че ГПР е в размер на 62, 95 %.

Във връзка с този договор в КЗП постъпила жалба от заемателя Б. Б. М., като била извършена проверка на дружеството-жалбоподател по спазване изискванията на ЗЗП и ЗПК, в хода на която от проверяващия екип изискали документите, свързани с отпускането на кредита.

След приключване на проверката, органите на КЗП преценили, че дружеството предоставяло, чрез Стандартния европейски формуляр (СЕФ) невярна преддоговорна информация – относно стойността на ГПР по кредита, която била по-ниска от действителната, както и че не било вярно, че не било приложимо към този вид кредит обстоятелството за наличие на погасителни вноски, които не водят до незабавно погасяване на общия размер на кредита (главницата), както и че стойността на ГПР, посочена в кредита, била невярна.

До дружеството-жалбоподател била изпратена покана за съставяне на АУАН., като същата била връчена на представител на дружеството на 21.07.2025 г.

На база извършената проверка свидетелката Е. Г., в присъствието на И. К. и А. К., съставила Акт за установяване на административно нарушение № 008148/24.07.2025г. против „*****“ ЕООД като нарушението било квалифицирано като такова по чл.68в, вр. с чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗП.

АУАН бил съставен в условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя. Същият бил връчен на упълномощено от дружеството-жалбоподател лице на 01.08.2025 г.

Срещу АУАН не били направени възражения нито при връчването му, нито в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, на 01.09.2025 г. било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 008148 от 01.09.2025 г., от председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „*****“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) на основание чл. 210а от ЗЗП за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл.

1-во ЗЗП. Същото било връчено на представител на дружеството-жалбоподател на 17.09.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Е. Г., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Е. Г., тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, не съдържат противоречия и са логични и ясни. От показанията й се установяват обстоятелствата около извършената проверка, установените обстоятелства – че дружеството-жалбоподател било предоставило невярна информация за годишния процент на разходите и невярно било посочил в преддоговорната информация, че нямало вноски, с които да не се погасявала главницата, както и обстоятелствата около връчване на АУАН.

Изложените от свидетелката обстоятелства са в синхрон със събраните в хода на производството писмени доказателства и най-вече с представения договор за обезпечен потребителски кредит № 1254482 от 25.02.2025 г. и представения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

3

От съвкупния анализ на приложеното на л. 19 известие за доставяне и покана за съставяне на АУАН, приложена на л. 24, съдът установи обстоятелствата около надлежното уведомяване на представител на дружеството-жалбоподател за предстоящото съставяне на АУАН против дружеството.

От приложеното на л. 17 от делото известие за доставяне се установява датата на връчване на обжалваното НП на дружеството-жалбоподател.

Необезпечаването на отпуснатия кредит с поръчителство съдът установи от представените непопълнени договор за поръчителство № 1254482 (л. 45-46) и декларация за поръчителство № 1254482 (л. 47-48).

Тъй като доказателствата са еднопосочни, то per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът намира, че по-подробен техен анализ не се налага.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от надлежни органи и в рамките на техните правомощия. АУАН и НП са връчени надлежно на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател.

АУАН е законосъобразно издаден на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – дружествотожалбоподател е било изрично поканено за съставяне на АУАН, но въпреки това негов представител на се е явил на указаните място, дата и час, поради което актът е съставен в отсъствие на представител на нарушителя.

Както АУАН, така и обжалваното НП съдържат всички необходими реквизити по чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН и са издадени при спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Описанието на нарушението е ясно и напълно достатъчно, за да разбере наказания субект повдигнатото му административнонаказателно обвинение, респ. да организира защитата си срещу него, а на съда - да осъществи съдебен контрол за законосъобразност. В тази връзка, неоснователно се явява и наведеното възражение за наличие на две различни описания на твърдяното нарушение.

Неоснователно се явява възражението, че не била надлежно изпълнена процедурата по установяване на нелоялна търговска практика по чл. 68л от ЗЗП, което предпоставяло ангажирането на административнонаказателната му отговорност. Упражняването на правомощията по административно наказване от страна на органите на КЗП не е поставено в зависимост от вземане на решение от страна на състава на КЗП за наличието на нелоялна търговска практика. Съгласно чл. 233, ал. 3 ЗЗП, за установяване и санкциониране на нарушенията, приложение намират правилата на ЗАНН, като настоящият състав намира, че същите не могат да бъдат дерогирани, допълвани, или поставяни в зависимост от други процедури. Отговорността за извършено административно нарушение не зависи от прилагане на правомощията на председателя на КЗП по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, в случаите на нелоялна търговска практика. (в този смисъл Решение № 4365/27.06.2018 г. по адм.д. № 857/2018 г. на АССГ).