Решение № 2995 от 23.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2995 гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20211110217053 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на *** срещу НП № 600721-F608964/17.09.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ - София в ЦУ на НАП, с което на ЕТ-жалбоподател за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП и присъждане на разноски, като се твърдят конкретни нарушения на процесуалния и материалния закон, срещу които доводи възразява административно-наказващият орган (чрез процесуалния си представител) претендира потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, отбелязвайки, че наложената имуществена санкция е в минимален размер и не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

От писмените доказателствени материали (ангажирането и на свидетелски показания по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително, нито е необходимо в случая за разкриване на обективната истина, което съвсем не значи, че на АУАН се придава някаква презумптивна доказателствена сила) се установява (безспорно, като нито един елемент на доказателствената съвкупност, поне що се отнася до тази фактическа обстановка, която е от значение за решаване на делото, не буди логически обосновано съмнение досежно автентичност и достоверност, включително като липсват съответните вътрешни и между отделните доказателствени материали противоречия и включително като се държи сметка за източника на съответната информация досежно всеки един от конкретните доказателствени материали) - освен оправомощаването на наказващия орган да издава НП от процесния вид още описаната в НП фактическа обстановка, към която фактическа обстановка съдът 1 препраща (забрана за каквото препращане като начин на ИЗЛАГАНЕ НА УСТАНОВЕНАТА ОТ СЪДА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА /съобрази изрично, че такава се сочи в настоящото решение макар и посредством препращане към друго съдържание, с което, обаче, страните са запознати!/ липсва в релевантната нормативна уредба).

При това положение следва от правна страна изводът, че действително е налице нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, т. е. касае се за осъществен състав на административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Налице е хипотеза по чл. 83 от ЗАНН. Отговорността по чл. 83 от ЗАНН е обективна, безвиновна. Изчерпателната уредба по чл. 57 от ЗАНН не поставя изискване за мотивиране на НП извън реквизитите по посочената разпоредба, включително във връзка с възраженията срещу АУАН. Следва да бъде отбелязано, че се констатира, че в случая конкретно упоменатото в самото НП (с конкретно посочен входящ номер) възражение срещу АУАН не е изпратено на съда ведно с материалите по преписката, както изисква чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, но жалбоподателят е имал пълната възможност да изложи всички свои доводи срещу атакуваното постановление в жалбата си до съда и същият жалбоподател не е препратил (нито пряко, нито косвено) към визираното писмено възражение срещу акта (нито във фактически, нито в правен аспект), поради което настоящият съдебен състав намира, че няма да ограничи процесуалните права на въззивника, ако реши делото и без прилагане към материалите по същото на съответното възражение, нито пък ще се застраши по този начин разкриването на обективната истина (от решаващо значение в тази насока е това дали осъществената от съда доказателствена дейност в крайна сметка отговаря на изискванията по чл. 13 и чл. 14 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, като в конкретния случай отговорът на този въпрос е положителен и при липса на прилагане на съответното писмено възражение), респективно не се следва възобновяване на съдебното следствие в тази връзка. Процесните АУАН и НП изхождат от надлежни органи съобразно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС. Въпросът за прилагането на съответната ПАМ стои вън от настоящото административно-наказателно производство и следва да бъде обсъждан в съответното специално административно производство в тази връзка, като прилагането на визираната ПАМ няма отношение към тежестта на административното нарушение, с която тежест следва несъмнено да се свърже и преценката относно прилагането или не на чл. 28 от ЗАНН; в продължение на последното, стойността, която не е била отчетена посредством издаване на фискален бон (която действително е много ниска) и това, че административното нарушение е извършено за първи път не обосновават приложението на чл. 28 от ЗАНН (както съобразно действалата до 23.12.2021 г. редакция на разпоредбата, така и съобразно последвалата редакция), отчитайки това, че се касае за контролна покупка, имаща за цел просто да провери дали се спазва (дали е налице изобщо поведение по неспазване на) съответната нормативна уредба, както и значимостта на същата нормативна уредба за фиска, като все пак ниската стойност на неотчетената покупка и извършването на административното нарушение за първи път като смекчаващи обстоятелства са намерили в крайна сметка своето отражение в размера на наложената имуществена санкция, който е минималният по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и който в случая се явява пропорционален на тежестта на административното нарушение.

2

При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за отмяна или за изменение на атакуваното НП (включително не констатира допускане на съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН), респективно съобразно чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл.

58д, т. 1 от ЗАНН същото следва да бъде потвърдено, при който изход на делото правно основание за присъждане на разноски в полза на въззивника изначално липсват, а на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН (с уточнението, че разпоредбата на чл. 63д, ал.

4 от ЗАНН следва да се тълкува корективно, доколкото действителният й смисъл не отговаря напълно на буквалния й текст – очевидно е, че разумът на закона не е свързан с изключване от приложното поле на тълкуваната разпоредба на масовия случай на участие в съдебното производство като страна на органа, издал акта по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН – съобрази и чл. 61, ал. 1 от ЗАНН!) вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение (имайки предвид наличието на действително участвал процесуален представител – юрисконсулт) в размер, съответстващ на минимума по последната посочена разпоредба, отчитайки и конкретната степен на фактическа и правна сложност на делото.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 600721-F608964/17.09.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ - София в ЦУ на НАП.

Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати на НАП сумата от 80 лева – разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение, като отхвърля искането на същия жалбоподател за присъждане на разноски в негова полза.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3