Решение № 483 от 19.12.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. София, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Атанасова

Членове:

Красимира Медарова

Даниел Луков при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора В. Ил. Илиева като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200778 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по жалби от защитника на подсъдимия Т. Т. и от защитника на подсъдимия Г. Г. срещу въззивна присъда № 19 от 22.05.2023г. на Окръжен съд - Хасково, постановена по внохд № 88/2022г. по описа на същия съд.

В жалбата от адв. П. защитник на подсъдимия Т., се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с доводи за демонстрирана предубеденост от въззивния съд, с едностранен и необективен анализ на събраните доказателства. Подсъдимият бил осъден само на база косвени доказателства, налице са пороци в оценъчната дейност на контролираната инстанция, тъй като присъдата почивала на интуитивност, с допусната логическа грешка при формиране на изводите за виновност на Т..

Допуснатите нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК не давали възможност за последяване на процеса на формиране на вътрешното 1 убеждение на съда, като това е довело и до липса на мотиви. Неправилното приложение на закона се аргументира с неприлагането на чл. 216 от НК, тъй като по отношение на престъплението по чл. 325 от НК бил налице ексцес на умисъла, за което подсъдимият Т. не следвало да отговаря.

Настоява се за отмяна на присъдата на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

В жалбата от адв. К. защитник на подсъдимия Г., се претендират всички касационни основания. Оспорва се извършването на престъпление по чл. 325 от НК, тъй като установените факти по делото сочели на липса на такова.

Твърди се, че липсата на престъпление е заради личния мотив, който е ръководел подсъдимия Г. за действията му срещу пострадалия и автомобила му. Безмотивно се претендира явна несправедливост на наложеното наказание, а съображения в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не са изложени. Претендира се за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни.

Подсъдимият Т. не се явява пред ВКС. Защитникът му адв. Н. П. поддържа жалбата с направените искания и заявените съображения.

В съдебното заседание пред ВКС не се явяват подсъдимият Г. и неговият защитник.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 260033 от 25.10.2021г. на Районен съд - Харманли, постановена по н.о.х.д. № 62/2020г., подсъдимият Г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното му наказание е било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като е приложен и чл. 67, ал. 2 от НК. С присъдата подсъдимият Г. е бил оправдан по обвинението деянието да е било извършено в съучастие с подсъдимия Т. като помагач.

2

Подсъдимият Т. със същата присъда е бил оправдан по обвинението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК.

С присъдата подсъдимият Г. е осъден да заплати направените по делото съответни разноски и съдът се е разпоредил с веществените доказателства.

По протест с искане за отмяна на оправдателната част на присъдата и по въззивна жалба от защитника на подсъдимия Г., с въззивна присъда № 19 от 22.05.2023г. на Окръжен съд - Хасково, постановена по внохд № 88/2022г. по описа на същия съд, присъдата на първата инстанция е била отменена в частта за оправдаването на подс. Т., като вместо това е била постановена нова присъда, с която същият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал.2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години. С въззивната присъда е била изменена присъдата на първата инстанция и в частта, в която подсъдимият Г. е бил признат за невинен и оправдан да е извършил престъплението в съучастие с Т., като е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Присъдата е била изменена и в частта относно дължимите от подсъдимите разноски.

В останалата й част присъдата е била потвърдена.

Касационните жалби са подадени в срок, поради което и се явяват допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни.

На първо място следва да се посочи, че в касационната жалба от защитника на подсъдимия Г. липсват заявени доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, поради което и ВКС не дължи отговор по тях. Все пак, доколкото обвинението касае съучастническа дейност и е налице касационна жалба от защитника на другия подсъдим, в която са изложени съображения и доводи в подкрепа на искането за нарушение на процесуалните правила, то ВКС ще даде отговор само на заявените искания в тази насока от адв. П. които имплицитно се отнасят и до правното положение на подсъдимия Г..

Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъде разгледано на първо място, тъй като от правилното 3 установяване на фактическата обстановка зависи и правилното приложение на материалния закон. Приоритетно следва да бъде даден отговор на заявеното оплакване за предубеденост на съдебния състав на въззивния съд, макар и това да не е аргументирано в жалбата и допълнението към нея.

Неоснователно се сочи, че съставът на въззивния съд е проявил предубеденост към изхода на делото. За да се приеме наличие на предубеденост на съдебния състав, следва да са събрани доказателства, въз основа на които да се направи положителен извод, че у съдиите е била формирана предварителна позиция по изхода на делото, която е препятствала възможността им да се произнесат по вътрешно убеждение, основано на събраните доказателства и закона. А видно от материалите по делото, съставът на въззивния съд е проявил процесуална активност, като е провел съдебно следствие с разпит на свидетели, уважил е и искане от защитата на подсъдимите за извършване на експертиза по отношение на свидетелката К.

От съдебните протоколи не може да бъде изведен какъвто и да било белег на предубеденост на който и да е било от членовете на съдебния състав от въззивния съд, като извършваните действия по разглеждането и администрирането на делото са в съответствие с НПК. В случая, доводът за наличие на предубеденост може да бъде изведен, въз основа на направена от защитата интерпретация на мотивите към съдебния акт, в който съдът е изложил съображения в изпълнение на задълженията му за цялостна въззивна проверка на присъдата. Когато съдът, в изпълнение на процесуалните си задължения, изразява становище по въпроси, влизащи в обхвата на въззивната проверка, това не би могло да се приеме за "доказателство" относно неговата заинтересованост или предубеденост от изхода на делото. Ето защо, доводът за наличие на абсолютно процесуално нарушение (незаконен състав), произтичащ от оплакването за предубеденост на съда, е неоснователен и не се споделя от настоящата инстанция, а искането за отмяна на решението на посоченото основание не може да бъде удовлетворено.

Не се констатира твърдяното в жалбата нарушение по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива ( освен в случаите по чл. 354, ал. 5 от НПК, какъвто настоящият не е), 4 както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В съдебните си актове, решаващите съдилища следва да посочат фактическите обстоятелства, които приемат за установени и въз основа на кои доказателствени материали, като последните е необходимо да са надлежно събрани в хода на проведено съдебно следствие.

ВКС не намира подхода на въззивната инстанция по оценка на доказателствата и техните източници за изолиран и фрагментарен, в противоречие с изискванията на процесуалния закон. Налице е комплексен подход в доказателствената дейност на окръжния съд по установените от него факти. В мотивите към обжалваната въззивна присъда е бил направен обективен и пълен анализ на всички доказателства, разгледани в тяхната взаимовръзка и при отчитане на налична кореспонденция между тях. Този анализ е съпроводен от аналитична и логическа дейност на съда като част от тяхната оценка. Това е така, доколкото процеса по установяване на релевантните за обвинението факти включва задълбочено изследване на цялостната доказателствена съвкупност, като не е налице законова забрана възприетата фактическа обстановка да се основава само на косвени доказателства в случаите, в които по несъмнен начин формират еднозначни фактически изводи. Съдът е обсъдил противоречията в показанията на различните свидетели, дал е отговор на въпроса кои от тях кредитира и защо, приложил е по отношение на показанията на част от свидетелите процесуалната техника по чл. 281 от НПК и е дал отговор защо приема за достоверни именно тях. Съдът е обсъдил внимателно доказателствената съвкупност, събрана по отношение на подсъдимия Т. и е приел, че макар и само косвени, по делото са налице достатъчно такива доказателства, които в своята логическа връзка да доведат до единствено възможния извод за авторството на деянието и неговата вина като помагач на извършителя Г..

Обсъдено е било познанството му както с другия подсъдим, така и с пострадалия. Внимание е било отделено на обстоятелството, че на инкриминираната дата подсъдимият Т. е отишъл до магазина на св. Г. и 5 закупил от там кирката и синия спрей, с които е било извършено по-късно вечерта инкриминираното престъпление. От показанията на свидетелите Р. и Я. е било установено присъствието на този подсъдим на инкриминираните дата, място и време, както и обстоятелството, че подсъдимият Г., преди да пристъпи към хулиганските си действия, се е насочил към автомобила именно на подсъдимия Т. и от там е взел кирката и спрея. Не е подминат и факта, че на следващия ден св. Я. намерил кирката отново в колата на подсъдимия Т., а синия спрей бил намерен при огледа на имота му и бил предаден с протокол за доброволно предаване от този подсъдим, заедно с кирката и обяснението, че са негови. Анализът на така събраните косвени доказателства е довел контролирания съд до извод, че подсъдимият е знаел за намеренията на подсъдимия Г. да се саморазправи с пострадалия и да му въздаде “улично правосъдие“, като за тази цел го е улеснил чрез набавянето на необходимите за извършване на намисленото престъпление кирка и син спрей.

Претендираното с жалбата нарушение на материалния закон се заявява с твърдения за наличието на ексцес на умисъла и евентуално извършване на престъпление по чл. 216 от НК. Този довод не може да бъде споделен.

Контролирания съд е приел, че макар и у подсъдимия Г. да е бил налице и личен мотив, свързан с извършена преди това от пострадалия кражба на пари от бензиностанцията, то той не изключва хулиганския характер на неговите действия, надхвърлящи в голяма степен класическите прояви на престъпления от този вид и характеризиращи се с изключителен цинизъм и дързост по своето съдържание. Съдът е обсъдил в мотивите си при анализа на доказателствата знанието на подсъдимия Т. за какво ще бъдат използвани закупените от него кирка и спрей. От анализа на събраната доказателствена съвкупност е видно, че престъплението, за което са били признати за виновни двамата подсъдими, включва в себе си и повреждането на чуждата движима вещ-автомобила на пострадалия Х., което също така е намерило отражение и в диспозитива на обвинителния акт и те са се защитавали по тези факти.