Решение № 1170 от 27.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1170 гр. Пловдив, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300502495 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.1,т.3 от ГПК.

Образувано е по жалба на взискателя В. П. С., ЕГН:**********, от град В., ул.*** , срещу постановление от 23.06.2023г. на ДСИ при Районен съдгр.Пловдив по изп.д. № 4046/2011г., с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК , поради непоискани от взискателя и неизвършени изпълнителни действия в продължение на две години.

Жалбоподателят поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, тъй като длъжникът не е погасил паричното си задължение, предмет на принудителното изпълнение.

В срока по чл.436, ал.2 ГПК не е подадено писмено възражение от длъжника по изпълнението по изпълнението И. М. П. , ЕГН:7402147321.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител излага доводи за неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице – взискател в изпълнителното производство, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Изпълнително дело № 4046/2011г. по описа на ДСИ при Районен съдгр.Пловдив е образувано за принудителното удовлетворяване на паричното 1 вземане на взискателя В. П. С., ЕГН:********** срещу длъжника И. М. П. , ЕГН:7402147321, в размер на сумата от 1500 лева, дължима по запис на заповед от 08.07.2008г., ведно със законната лихва върху главницата начиная от 08.07.2008г. до окончателното й изплащане и сумата от 30 лева – разноски, за което на 13.07.1911г. е издаден и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№13002/2011г. по описа на ПдРС. Последното валидно изпълнително действие е предприето на 22.06.2023 год., когато е подадена от взискателя молба/уведомление/ до съдебния изпълнител за извършено от длъжника плащане на сумата от 200 лева и е поискано насрочване на опис на недвижимо имущество на длъжника-работилница на ул.“Рогошко шосе“№63.След тази дата и в рамките на 2-годишен срок, не са предприемани валидни изпълнителни действия, които да прекъснат срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което с обжалваното постановление от 23.06.2023г. съдебният изпълнител е прекратил производството по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема жалбата на взискателя за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В настоящия случай се установява посоченото основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК бездействие на взискателя в продължение на две години за периода от 22.06.2021г. до 22.06.2023г. В случая през този период не са налице реално извършени изпълнителни действия, нито е посочен нов изпълнителен способ от взискателя, нито последният е поискал извършването на изпълнителни действия за събиране на паричното вземане, предмет на делото, поради което е налице прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

При така изложените съображения, жалбата срещу постановлението за прекратяване на изпълнителното производство следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя В. П. С.,

ЕГН:**********, от град В., ***, срещу постановление от 23.06.2023г. на ДСИ при Районен съд-гр.Пловдив по изп.д. № 4046/2011г., с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК , поради непоискани от взискателя и неизвършени изпълнителни действия в продължение на две години.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3