Решение № 65 от 22.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Велико Търново, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгений Пачиков

Членове:

Еманоел Вардаров

Силвия Йовчева при участието на секретаря Ирена Д. Илиева като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254100600043 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда № 40/30.10.2024 г., постановена по НЧХД № 82/2024 г., Районен съд – Велико Търново е признал подсъдимата А. Т. С. за невиновна по обвинението в това, че в периода 15.08.2019 г. – 31.12.2019 г., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, въвела и поддържала заблуждение в Н. В. Н., с което му причинила имотна вреда за сумата от 50 000 лева, като причинената вреда е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 НПК я е оправдал по повдигнатото й с тъжбата обвинение за престъпление по чл.

211, вр. с чл. 209, ал. 1 НК. Подсъдимата А. С. е призната за невиновна и по обвинението в това, че на неустановена дата в периода 01.01.2020 г. – 20.01.2020 г., присвоила чужди движими вещи, принадлежащи на Н. В. Н., поверени й да ги пази, а именно златни накити с общо тегло от 160 грама, включващи 3 гривни, 5 пръстена, 3 чифта обеци, два ланеца, буква „Н“, като обсебването е в големи размери, поради което и е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 206, ал. 3, вр. с ал. 1 НК. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от тъжителя Н. Н. граждански иск срещу подсъдимата А. Т. С. за сумата от 59 000 лева, от които 50 000 лева представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, вследствие на извършеното от подсъдимата престъпление по чл. 211, във вр. чл. 209, ал. 1 НК и 9 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, вследствие на извършеното от подсъдимата престъпление чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата 1 на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба, подадена от адв. С. С., в качеството му на повереник на частния тъжител Н. Н..

В подадената въззивна жалба се заема становище за необоснованост и неправилност на обжалваната присъда, като счита, че същата е постановена в противоречие с материалния закон, на процесуалния закон и се явява явно несправедлива по отношение на тъжителя. Счита, че от доказателствата по делото не е установено, че подсъдимата С. и частният тъжител Н. са съжителствали на семейни начала, поради което и делото е следвало да бъде разгледано като такова от общ характер. Посочва, че подсъдимата и тъжителят са живеели заедно, но не съпружески, а като приятели. В тази връзка, счита, че впечатленията на св. К. В. и св. Т. К. са недостатъчни да установят обратното, а св. С. Р. живее в чужбина, поради което и няма преки впечатления относно тези факти. Посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил противоречие в показанията дадени от св. К. В., дадени по НЧХД № 1680/2021 г. на ВТРС и по настоящото дело. Счита, че неправилно съдът не е отчел, че постановление на органите на досъдебното производство не е връчено на тъжителя, а на неговия брат, с което тъжителят е лишен от възможност да обжалва същото.

Посочва, че от представените доказателства се установява, че след като подсъдимата С. се е запознала с Н., е започнала да тегли множество заеми и да погасява такива, като счита, че е следвало да се изиска справка от Централния кредитен регистър в тази връзка. Счита, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен факта, че при даване на пари или други заместими вещи, обикновено не присъстват други свидетели. Моли обжалваната присъда да бъде отменена, като подсъдимата бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатите й обвинения, а алтернативно – делото да бъде прекратено и да бъде образувано като наказателно дело от общ характер. Моли да бъдат обсъдени допуснати нарушения при връчване на актове от органите на досъдебното производство на тъжителя.

По делото е депозирано допълнително становище от адв. С., в което посочва, че правата на частния тъжител са нарушени, тъй като не му е връчено лично постановление от досъдебното производство, а същото е връчено на неговия брат. Поддържа изложените в жалбата доводи относно това, че подсъдимата и тъжителят не са живеели на съпружески начала и делото следва да бъде разгледано като такова от общ характер. Счита, че правата на доверителя му са били нарушени, тъй като е лишен от възможност да дава обяснения. Моли присъдата да бъде отменена, а делото върнато във фаза на досъдебно производство или за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови доказателства.

Пред въззивния съд повереникът адв. С. и тъжителят Н. Н. не се явяват.

Защитникът на подсъдимата адв. К. заема становище за неоснователност 2 на жалбата, като счита, че постановената оправдателна присъда е правилна и законосъобразна. Счита, че възраженията, че делото следва да бъде разгледано като такова от общ характер са неоснователни, тъй като по делото по несъмнен начин е установено, че тъжителят и подсъдимата са живеели заедно, в едно домакинство в процесния период. Посочва, че по делото не е доказано от обективна и субективна страна подсъдимата С. да е извършила престъпление, поради което моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимата С. поддържа казаното от защитника й. В последната си дума, подсъдимата моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

Великотърновският окръжен съд, намира, че въззивната жалба е процесуално допустими като подадена от Л., имащо право и интерес да обжалва процесната присъда и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК. Съдът, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е събрал всички относими доказателства, разпитал е свидетелите и е приобщил писмените доказателства по предвидения процесуален ред. С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са наЛ. основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал, поради което и не се налага нейното преповтаряне. Собственият анализ на доказателствените източници, направен от въззивния съд не доведе до промяна на установените от първата инстанция фактически положения, като се налага известно детайлизиране с оглед направените пред настоящата инстанция възражения, при което настоящият съдебен състав намери следното:

Подсъдимата А. Т. С. е родена на **.**.**** г. в гр. ***, с постоянен адрес гр. ***, кв. ***, българка, български гражданин, със средно образование, разведена, неосъждана, работеща, ЕГН **********.

Тъжителят Н. Н. и подсъдимата А. С. се запознали през 2019 г. по интернет. Тъжителят живеел в с. ***, заедно със своята майка – св. И., където отглеждали животни, а подс. С. на квартира в гр. ***. Видно от приложените по делото писмени доказателства – служебна бележки от 14.01.2019 г., от 30.09.2019 г., както и приложените данъчни декларации, от отглеждането на животните и продажбата на млякото, тъжителя получавал доходи, като за периода октомври 2018 г. – септември 2019 г. получил 12 075 лева.

В последствие двамата се сближили и тъжителят започнал ежедневно да пътува до гр. *** и да нощува при подсъдимата С.. През деня се връщал в с.

***, грижел се за животните, след което пак се връщал при С. в гр. ***.

Няколкократно Н. водил подсъдимата С. в дома си в с. ***, където преди 3 живеел с майка си, като през есента на 2019 г., тъжителят представил подсъдимата С., като снаха на своята майка и споделил, че имат планове да си закупят апартамент. Около този период и тъжителят започнал да разпродава животните от стопанството, като продал общо 54 крави.

Междувременно тъжителят направил ремонт на санитарните помещения и кухнята в жилището, наето от подсъдимата С.. Закупил и различни мебели и домашни електроуреди – телевизор, пералня, микровълнова, хладилник.

Освен в жилището тъжителят участвал в ремонта и обзавеждането на заведение, което стопанисвало ***, представлявано от синът на подсъдимата С. – св. Н. К. Заведението се намирало в гараж в близост до жилището на С., като тъжителят участвал в ремонта и обзавеждането на същото. Направил конструкция за поставяне на тента пред заведението и закупил и различни електроуреди.

По това време - от декември 2019 г. до март 2020 г., тъжителят и подсъдимата С. живеели в нейното жилище, което тя ползвала под наем. След този период отношенията между двамата се влошили и тъжителят напуснал жилището на подсъдимата и си наел квартира в същия квартал. С помощта на синът си - св. Н., тъжителят си прибрал от жилището на подсъдимата А. вещите, които бил закупил – диван, телевизор, хладилник, пералня, маса, микровълнова фурна и ги преместил в своята квартира.

Видно от приложения трудов договор от 14.02.2020 г., тъжителят постъпил на работа при ***, на длъжност – шофьор на товарен автомобил за международни превози.

При така установеното, настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че с оглед събраните по делото доказателства, повдигнатите с тъжбата обвинения срещу подсъдимата С. за извършени от нея престъпления по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26 НК, както и по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК, са недоказани, като преди да бъдат изложени конкретните съображения за този извод, следва да бъде отговорено на възражението на жалбоподателя, според което в случая не са наЛ. предпоставките по чл. 218в, т. 2 НК и делото следва да бъде разгледано като такова от общ характер.

На първо място, следва да се посочи, че цитираната разпоредба намира приложение единствено спрямо определени престъпления, между които и обсебване и измама, за които в настоящия случай е повдигнато обвинение на подсъдимата С.. На следващо място, за да се приложи разпоредбата и наказателното преследване да се възбужда по тъжба на пострадалия, а не чрез обвинителен акт, следва да са наЛ. две кумулативни предпоставки – предмет на престъплението да е частно имущество и да е наЛ. определена семейноправна връзка между пострадал и подсъдим, или те да „живеят в едно домакинство“.

В случая предмет на инкриминираната деятелност несъмнено е частно имущество на тъжителя, доколкото повдигнатите на подсъдимата С.

4 обвинения касаят пари, собственост на тъжителя, както и притежавани от него златни накити, оставени от починалата му жена. В случая не е наЛ. семейноправна връзка между тъжителят и подсъдимата, но настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че същите са живеели в едно домакинство в периода от декември 2019 г. до март 2020 г., поради което и правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая наказателното преследване се възбужда по частна тъжба от пострадалия, а не по общия ред. От събраните по делото доказателства /показанията на св. Г. Н., В., К., Т./ несъмнено се установява, че тъжителят и подсъдимата С. са имали връзка. Съдът намира, че от доказателствата се установява, че те са заживели заедно в едно домакинство през м. декември 2019 г., като са обитавали квартирата на С. в кв. ***. Посочените показания се подкрепят и от обясненията на подсъдимата С., които макар да имат двойствена природа средство за защита и доказателствено средство, в тази им част следва да бъдат кредитирани като достоверни, доколкото са подробни, непротиворечиви и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. Правилно първоинстанционният съд е приел, че този извод не се опровергава от факта, че тъжителят си е ходел до село ***, за да се грижи за животните, с които е разполагал към онзи момент и след това се е връщал обратно в гр. ***, където е обитавал квартирата на подсъдимата. Ежедневното пътуване до друго населено място, във връзка със служебни ангажименти, не променя факта, че всяка вечер тъжителят Н. се е връщал в процесната квартира, обитавана от подсъдимата С., където е живял и нощувал. Наличието на интимна връзка между двамата, както и факта, че обитават едно общо жилище към процесния период, означава, че те са живеели в едно домакинство по смисъла на чл. 218в, т. 2 НК.