Определение № 1526 от 12.06.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1526 гр. Бургас, 11.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500765 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.275 ГПК и е образувано по частна жалба вх.№ 18388/30.04.2024г., предявена от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1784, район Младост, бул.

„Цариградско шосе" № 111П, представлявано от Никола Христов Бакалов - Главен изпълнителен директор и Светозар Александров Попов - Изпълнителен директор, чрез пълномощника им Мирослав Димов – Юрисконсулт, Съдебен адрес за призоваване и съобщения: чрез клона на “Първа инвестиционна банка“-АД, в гр. Бургас, ул.

„Александровска" № 58, срещу Определение № 2313 от 12.04.2024 г., постановено по гр. д.

№ 20232120107514 / 2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е оставено без уважение искането на ищеца „Първа инвестиционна банка“-АД, за връщане на платената по същото дело държавна такса в размер на 203,61 лв.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.Заявява се,че действително нито една от обсъдените от БРС хипотези не била налице, но тъй като Банката оттеглила исковата си молба преди да бъде изпратена на ответника и преди провеждане на първото по делото заседание,съдът, следвайки духа на закона и като изключение от общо-срещаните хипотези следвало да възстанови платената от Банката държавна такса от 203,61 лева.Моли отмяна на обжалваното определение и постановяване на определение, с което се разпореди на БРС да възстанови на жалбоподателя платената държавна такса от 203,61 лева; претендира присъждане на разноски по настоящето производство, представляващи платена държавна такса за частната жалба и юрисконсултско възнаграждение от 150 лева.

Бургаският Окръжен съд намира частната жалба за допустима, с оглед на което и за да се произнесе по основателността й ,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От гр.д.№ 7514/2023г. по описа на РС-Бургас е видно, че същото е образувано по предявени от „Първа Инвестиционна Банка“ АД искови претенции срещу ответникът П.

Й. М., с които се претендира да бъде осъден да заплати на Банката парични суми в общ размер от 819,27 лева.В обстоятелствената част на исковата молба и от приложените към нея доказателства става ясно, че исково производство е инициирано след развило се заповедно 1 производство по чл.417 ГПК, образувано в ч.гр.д.№ 6346/2023г. по описа на РС-Бургас срещу длъжника М..

С Разпореждане № 12641/13.12.2023г. по гр.д.№ 7514/2023г. районният съд е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да заяви изрично дали поддържа осъдителните претенции при положение, че заповедният съд е указал на заявителя за възможността да предяви осъдителен иск за съответното вземане в 1-месечен срок от влизане в сила на отхвърлителното разпореждане, а не от датата на получаване на разпореждането, както Банката е посочила в исковата молба;районният съд в соченото разпореждане е отбелязъл, че към момента на постановяването му отхвърлителното разпореждане на заповедния съд не е влязло в сила, тъй като е обжалвано от заявителя.На второ място в същото разпореждане съдът е посочил, че ако ищецът поддържа предявените искове, следва да представи доказателства за заплащане на д.т. 203,61 лева по сметка на БРС.

С нарочна молба № 48164/20.12.2023г. Банката е заявила, че поддържа предявените осъдителни искове и представя платежно нареждане за платена д.т. от 203,61 лева по сметка на БРС.

С молба № 48164 от 22.01.2024г. Банката е представила на БРС копия от определение № 41 и определение № 42 от 04.01.2024г., постановени по в.ч.гр.д.№ 1986/2023г. по описа на БОС, от които е видно,че въззивната инстанция в производство по чл.413,ал.2 ГПК е отменила разпореждане на БРС в частта, в която е било отхвърлено заявлението по чл.417 ГПК на Банката за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за парични суми, които се претендират и в исковото производство по гр.д.№ 7514/2024г. по описа на БРС и го е потвърдила в частта за претендирани от Банката разноски от 60 лева за връчване на покана за предсрочна изискуемост и за 45лева годишна такса за поддържане на карта за 2023г.;изменена е заповедта по чл.417 ГПК в частта за разноските на Банката в заповедното производство по ч.417 ГПК, като юрисконсултското възнаграждение е увеличено на 50 лева.С цитираната по-горе молба Банката е заявила оттегляне на осъдителните искови претенции и е поискала връщане на платената по делото държавна такса от 203,61 лева.

БРС е мотивирал отказа си за връщане на платената държавна такса със съображенията,че тъй като Банката не е в кръга на лицата,които могат да бъдат освободени от заплащане на държавна такса, същата не може да иска и възстановяване на платената държавна такса , както и че така платената държавна такса не е била надвнесена, за да се иска възстановяването й.

Обжалваното определение правилно, като на основание чл.272 ГПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на БРС, като по този начин ги прави и свои мотиви.

В допълнение следва да се отбележи следното:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗДТ държавните такси се събират от органите на съдебната власт в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго. Съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 1 от ГПК по водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска, като съгласно нормата на чл. 73, ал. 3 от ГПК държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие и при издаване на документа, за който се плаща такса, съгласно тарифа, прието от Министерския съвет. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ГПК простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по производството, а пропорционалните такси се определят върху интереса. Съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искова молба се събира такса 4 на сто върху цената на иска (но не по-малко от 50 лв.). Съгласно чл. 74 от ГПК при намаление на искането внесената такса не се връща, а при увеличение на искането таксата върху разликата се довнася. Съгласно чл. 4б от ЗДТ недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Това са такси, по които исково или охранително производство не е било образувано, таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвзетите такси, т. е. таксите са платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. "а" от Закона за 2 държавните такси и като недължимо платени следва да бъдат върнати на вносителя. ЗДТ и издадената от МС Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК не предвиждат заплащане на такса за всяко съдопроизводствено действие и то само ако то бъде извършено, а "производство" е образувано не само когато е поставен деловоден номер, а още със сезирането на съда – с искова молба, жалба или друг вид молба, които поставят във висящност съответния спор (в тази насока – определение № 64/21.02.2022 г. по ч. гр. д. № 60/2022 г. на ВКС, ГК, 4 ГО). При тези съображения, след като държавната такса е дължима, защото трябва да бъде внесена при отправянето на искането до съда, тя не подлежи на връщане независимо какво е произнасянето на съда по това искане.Не е законодателно предвидена и възможност да се връща такса, ако съдебното производство бъде прекратено на различните етапи от неговото провеждане и поради различни причини. В нормата на чл.

4а от ЗДТ е уредена възможност за връщане на ДТ само ако тя е била недължимо платена.

Тъй като обаче съгласно законовата уредба държавната такса се плаща предварително, при предявяването на иска,в случая тя е дължимо платена.

По тези съображения БОС намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение на БРС е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2313 от 12.04.2024 г., постановено по гр. д. № 20232120107514 / 2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3