Решение № 188 от 15.08.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Тетевен, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100429 по описа за 2024 година

Предявени са иск за установяване на вземане по заповедно производство/установителен иск/,съединен с осъдителен иск за заплащане на вземане за закупен пакет от допълнителни услуги.

Ищецът твърди,че в законноустановения срок по чл.415 от ГПК предявява исковата молба,след указания на заповедния съд по ч.гр.д. №д по описа на РС-Троян.Вземането представлява неизплатено задължение по договор за потребителски кредит т.,за посочените суми-главница,договорно възнаграждение,лихва за забава и законна лихва.

С исковата молба предявява и осъдителна претенция по отношение на закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 791.83 лева и законна лихва върху същата в размер на 161.05 лева за периода от 03.12.2021г до 30.10.2023г.

Вземането произтича от следните обстоятелства:

На 10.01.2019г е сключен договор за потребителски кредит т между страните,който е сключен при следните параметри:

-сума на кредита 2000 лева.

-срок на кредита 36 месеца

-размер на вноската-94,27 лева.

-годишен процент на разходите /ГПР/ 46,59 %

1

-годишен лихвен процент -39.10%

-лихвен процент на ден-0,11 5

-Общо задължение по кредсита-3393.81 лева.

По поискана и закупена допълнителна услуга-възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 1848.24 лева,размер на вноската по закупени допълнителни услруги51,34 лева.

Общо задължение по кредита и пакета закупени допълнителни услуги-5242.05 лева.

Длъжникът се е възползвал от пакет допълнителни услуги,като е сключил анекси №1 и №2 към договора.

Ответникът не е изпълнил задължението си,което е поела по договора.Преустановила е плащанията на погаситерлните вноски,изпаднала е в забава,направила е плащания по заема,посочени в исковата молба,като общо заплатената сума е в размер на 3387.30 лева.Поради просрочие и плащане на вноските със забава са били начислени лихви за забава в размер на 302.20 лева,към момента се дължат 88.19 лева.

С плащанията си клиентът е заплатил и 220 лева такси по тарифа,както и 11.48 лева лихва,която е дължима от 03.12.2021г ,датата на предсрочната изискуемост до 30.10.2023 година.

На ответника е изпратено писмо,с което и е обявена предсрочната изискуемост на кредита,на адреса уведомителното писмо е получено лично

Поради неизпълнение на задължението,ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,по образуваното ч.гр.д. №д по описа на РС-Троян ответникът е подал възражение срещу издадената от съда заповед,като на ищеца е дадено указание за предявяване на установителен иск за вземането си.Съдът е отхвърлил заявлението в частта,с която се претендира възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Моли да бъде постановено решение,с което бъде признато съществуването на вземане на ответника в общ размер на 1 899.34 лева,от които: главница в размер на 1122.81 лева,договорно възнаграждение в размер на 382.23 лева за периода от 05.12.2020г до 03.12.2021г,лихва за забава в размер на 88,19 лева за периода от 06.02.2019г до 03.12.2021г,закщонна лихва в размер на 306.11 лева за периода от 03.12.2021г до 30.10.2023г,представляващо неизпратено задължение по договор за потребителски кредит т.

Претендира и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 791.83 лева и законна лихва върху същата в размер на 161.05 лева,дължима от 03.12.2021г до 30.10.2023 година,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Позовава се на писмени доказателства.„

2

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговорна исковата молба,в който ответникът счита иска за допустим,но неоснователен.Оспорва иска.Твърди,че по отпуснатия от ищеца кредит,съобразно изложените и в отговора параметри е заплатила общо 3387.00 лева,с които е погасила задължението си.Счита,че договорените ГЛП и ГПР нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца,поради което претенциите за заплащане на лихви следва да бъде отхвърлена.Счита,че пакетът от допълнителни услуги е нищожна клауза от договора за кредит,поради противоречие с морала и добрите нрави и претенцията относно заплащането на такива следва да бъде отхвърлена,като неоснователна.

Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените искове.

Позовава се на писмени доказателства.

От представените по делото писмени доказателства,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

На 11.01.2019г страните е сключен договор за потребителски кредит Стандарт,при следните параметри:

--срок на кредита 36 месеца

-размер на вноската-94,27 лева.

-годишен процент на разходите /ГПР/ 46,59 %

-годишен лихвен процент -39.10%

-лихвен процент на ден-0,11 5

-Общо задължение по кредсита-3393.81 лева.

По поискана и закупена допълнителна услуга-възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 1848.24 лева,размер на вноската по закупени допълнителни услруги51,34 лева.

Общо задължение по кредита и пакета закупени допълнителни услуги-5242.05 лева.

От извлечение от сметка по договора и твърдението на ищеца в исковата молба,ответникът/кредитополучател/ му е заплатил общо сума в размер на 3387.30 лева.Доказателства в тази насока се представят и с отговора на исковата молба.

Приложено е уведомително писмо ,с което на ответника се съобщава че кредитът е обявен за предсрочно изискуем,считано от 03.12.2021 година.

Приложено е уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост,получено на дата 17.06.2022г от ответника,съобразно отбелязването в разписката.

Въз основа на заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. №д по описа на РС-Троян,с разпореждане е издадена Заповед за изпълнение напарично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника/длъжник/ за следното вземане: сумата от 1122.81 лева главница,ведно със законната лихва,считано от 3

30.10.2023г до окончателното и изплащане,за сумата от 228.37 лева лихва за забава за периода от 03.12.2021г до 30.10.2023г,за сумата от 382.23 лева договорно възнаграждение ,за сумата от 77,74 лева лихва за забава за периода 03.12.2021г до 30.10.2023г,за сумата от 88,19 лева лихфва за забава за периода от 06.02.2019г до 03.12.2021г,за сумата от 57.54 лева държавна такса и сумата от 100 лева юристконсултско възнаграждение.

С разпореждането е отхвърляне заявлението в частта за претендирано неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 791.83 лева,както и претендирана законова лихва за забава върху тази сума,в размер на 161.05 лева,поради противоречие със закона и добрите нрави.

Срещу издадената заповед е депозирано възражение,поради което с разпореждане от 06.02.2024 година заповедният съд е указал на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.Разпореждането е връчено на 07.02.2024г.,а исковата молба е изпратена чрез ЕПЕП на 07.03.2024 година.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Съдът намира,че както предявеният иск за установяване на вземането по заповедното производство/установителен иск/,за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,така и осъдителния иск за вземането,за което заявлението е отхвърлено с разпореждане са допустими,а разгледани по същество са неоснователни.

Съображенията на решаващия състав са следните:

Съобразно утвърдената съдебна практика,за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит Стандарт, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

4

За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл.

1 1 о т ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 39.10% %, описани са условията за прилагането му – чл. 4 от Общите условия към договора, посочен е ГПР – 46.59 % и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, а взетите предвид допускания са описани в чл. 5 от Общите условия.