Решение № 1152 от 06.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1152 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20241110200166 по описа за 2024 година установи следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от ***************, представлявано заедно от изпълнителния директор Р.З и прокуриста Б.М, чрез юрк. З.Д против Наказателно постановление № 498 от 11.12.2023 г. на Началника на ГПУ – София към РДГП – АЕРОГАРИ – ГДГП - МВР, с което на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ на основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) в размер на 2000, 00 (две хиляди) лева, за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1, т.1 от ЗЧРБ.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на административно производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че АУАН и НП са издадени в нарушение на изискванията съответно на разпоредбите на чл.42, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото в тях не са описани в пълнота фактите, обосноваващи обективната страна на вмененото на жалбоподателя нарушение, като не са посочени в пълнота и правните норми, които са приети за нарушени, тъй като разпоредбата на чл.

20, ал. 1 от ЗЧРБ имала бланкетно съдържание и не е посочено въз основа на кой нормативен акт е изискуема виза. Оспорва се самото извършване на нарушението.

В съдебно заседание, дружеството, след редовно изпълнена процедура по 1 призоваване – не изпраща представител.

Представителят на въззиваемата страна оспорва доводите на жалбоподателя и с подробни съображения, изложени в представени писмени бележки моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и правилно.

Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 06.11.2023 г. около 19:30 часа в гр. София, на ГКПП – Аерогара София, е извършена гранична проверка на влизане в страната на пътници, пристигнали с полет FB472 от Мадрид за София, при която е установено, че превозвачът Авиокомпания ************* след като е бил длъжен да провери документите за пътуване преди да извърши услугата по превозване на лицето

***************************************, родена на ********* гражданин на Република Д, с паспорт № **************г., притежаваща многократна виза тип С №***********издадена от Франция, валидна от *********** г., превозвачът я превозил до Р. България без наличието на валидна виза или разрешение за пребиваване, като е издал превозни документи – билет и бордна карта.

За изложеното срещу ************** е съставен Акт за установяване на административно нарушение №480 от 14.11.2023 г., за нарушение на чл.20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, в който освен изложеното по-горе като факти е посочено, че визата тип С №************, издадена от Франция, валидна от ************г., не е използвана за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото на Шенген. Посочено е, че лицето не е отговаряло на изискванията на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ и чл.6, ал.1, т.Б от Регламент (ЕС) 2016/399, както и съгласно ПМС №284 от 12.04.2023 г.

Въз основа на този акт е издадено обжалваното НП, при същите фактически констатации и правна квалификация на деянието.

С административно наказателната преписка е представена покана с рег.

№********** г., с която представител на „************се кани да се яви на 14.11.2023 г. в сградата на ГКПП-Аерогара София, адрес: гр. София, бул. „Брюксел“ №1, Терминал 2 за съставяне на АУАН за процесното нарушение. Тази покана е връчена на 14.11.2023 г. на Л.И.Д – деловодител в „**************, като АУАН е съставен на 14.11.2023 г. в присъствието на Л.И.Д – деловодител в **************. За последната в проведеното открито съдебно заседание по делото е представено пълномощно с рег.

№047-9-2343/07.04.2014 г., с което е упълномощена от ************** – изпълнителни директори на ************** към датата на издаване на пълномощното – 07.04.2014 г. /до 01.08.2023 г./ и прокуриста Б.М да представлява ************** пред РД „ГП – Аерогари София“, с право да получава актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления. Считано от 01.08.2023 г.

2 дружеството се представлява заедно от изпълнителния директор ************** и прокуриста **************, а АУАН е съставен на 14.11.2023 г., видно от справка в Търговския регистър.

Установената от съда фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин от административно-наказателната преписка, съдържаща копия на акта за установяване на административно нарушение № 480 от 14.11.2023 г., обжалваното НП №498/11.12.2023 г., докладна записка от Н. Б. – командир на отделение към РД“ГП“ – Аерогари, ГПУ-София; покана за доброволно изпълнение; покана за съставяне на АУАН; съобщение за недопуснат гражданин на трета страна за влизане на територията на Р. България; Отказ за влизане в страната от 06.11.2023 г., пълномощно за упълномощаване на **************; Заповед № 8121к14687/29.11.2023 г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България, справка за актуално състояние на **************, Заповед №8121з-378/06.04.2020 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед за назначаване на актосътсавителя на съответната длъжност и неговата длъжностна характеристика.

Актосъставителят Н. Б., разпитан от настоящия съдебен състав, лаконично потвърждава, че АУАН е съставен от него срещу „**************, за това, че е превозил без валидна виза гражданка на Р. Д. Съдът кредитира показанията на този свидетел като логични и подкрепящи се от акта за установяване на административно нарушение и докладната записка. Същите кореспондират на издадения от свидетеля Отказ за влизане в страната от 06.11.2023 г., касаещ лицето

***************************************, родена на ********* гражданин на Република Д, с паспорт № ***************г.

В този смисъл не са налице противоречия в доказателствената съвкупност, които да налагат по-подробното им обсъждане.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице срещу обжалваемо наказателно постановление в срока за обжалването му и процесуално е допустима, а разгледана по същество, се явява основателна.

Със Заповед №8121з-378/06.04.2020 г. Министърът на вътрешните работи на Р.

България е определил в Раздел II, т. 12 началниците на ГПУ в РДГП – ГДГП като административно-наказващи органи на осн. чл. 53, ал. 2 от ЗЧРБ.

С оглед на изложеното и представената заповед за заеманата длъжност от главен инспектор ***********– началник на ГПУ към РДГП – Аерогари при ГДГП – МВР, обжалваното наказателно постановление е издадено в кръга на компетенциите на административно наказващия орган.

3

Акта за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган на МВР – Н. Б., в качеството му на командир на отделение в ГКПП Аерогара София на ГПУ - София при РД ГП Аерогари, съгласно представената заповед за заеманата от него длъжност и чл. 53, ал. 1 от ЗЧРБ.

Актът за установяване на административно нарушение и НП са издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Съдът обаче служебно констатира, че при съставянето и предявяването на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, прави впечатление, че с административно-наказателната преписка е представена покана за съставяне на АУАН, адресирана до „**************, с която се кани представляващ дружеството да се яви в сградата на ГКПП – Аерогара София на 14.11.2023 г. за времето между 10:00 часа и 12:00 часа, но тази покана е връчена на дружеството на дата 14.11.2023 г., като АУАН е съставен на същата дата. При това положение, представляващите дружеството очевидно са били поставени в ситуация на невъзможност да се явяват за съставяне на АУАН на определената дата и в определения часови диапазон или значително са били затруднени да се явят. Целта на закона е не само формално да се спазят изискванията, предвидени в него, а същите да обезпечат упражняването на правата и да обезпечат законните интереси на лицата, чиято отговорност е ангажирана.

Наред с това, следва да се отбележи, че АУАН, който е съставен на 14.11.2023 г. в отсъствие на представител на нарушителя, но без да са били налице предпоставките на чл.40, ал.2 ЗАНН /т.к. поканата за съставяне на акта е връчена в деня, в който е съставен АУАН/ е предявен на същата дата на лице без представителна власт, доколкото представеното в проведеното на 19.02.2024 г. съдебно заседание пълномощно за упълномощаване на ************** е подписано от изпълнителните директори на „**************, които към ноември 2023 г. нямат това качество, с оглед на което към датата на предявяване на АУАН деловодителят ************** не е упълномощено лице от актуалните представляващи дружеството. Следователно АУАН не е бил предявен на надлежно упълномощен представител, в нарушение на чл.43, ал.4 ЗАНН. С непредявяване на АУАН е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП. В този смисъл са Решение №8107/17.12.2019 г., по дело №10852/2019 г. по описа на АССГ, I V касационен състав и Решение №7868/12.12.2019 г. по описа на АССГ, IV касационен състав.

Съдът намира за основателни и възраженията за допуснати нарушения на чл.42, т.5 от ЗАНН при съставяне на АУАН и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН при издаване на обжалваното НП, изразили се в непълно посочване на съставомерните факти и 4 нарушената нормативна разпоредба, така че да може да се упражнява ефективно правото на защита. Според посочената за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, превозвач, който превозва по суша, въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя.

Видно от изложеното, разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ е бланкетна разпоредба с оглед израза "... визата, когато такава се изисква", тъй като в тази част нарушението следва да бъде обосновано с друг нормативен акт за изискуемостта от представяне на виза за определеното лице.

В тази връзка основателно е възражението на жалбоподател, тъй като са налице групи страни и лица, от които не се изисква наличие на виза, според Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15.03.2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавитечленки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване. Непосочването на съответната разпоредба от Регламента, предвиждаща изискването за виза и дали то е изпълнено и защо не е изпълнено, прави безпредметно обсъждането на възраженията за липса на извършено нарушение, направени от страна на жалбоподателя.

Но за пълнота на изложението, следва да се отбележи следното:

Изискването за виза за граждани на трети страни, които не са членки на ЕС при влизане на територията на Р. България е предвидено в чл.1, §1 от Регламент (ЕО) №539/2001 на Съвета от 15.03.2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавитечленки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване. Според разпоредбата на чл. 1, § 1 от Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15.03.2001 г., гражданите на третите страни, които са изброени в списъка в приложение I, трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите-членки. В този списък фигурира държавата Диминикана.