Решение № 255 от 07.12.2022, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Кърджали, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20225140200886 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1300-001580 от 05.09.2022 г., издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на К. Т. Б. от с.Б. № ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят К. Т. Б. твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалноправните и процесуални норми. АУАН и атакуваното постановление били издадени при грубо нарушаване на административнопроизводствените правила.

Описателната част на акта и наказателното постановление била неясна, неточна и многозначителна. В обстоятелствената част на наказателното постановление и в цифровото изписване на правната квалификация на нарушението не било посочено кое от визираните в чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП нарушения е извършил. Не бил индивидуализиран и акта, с който е установена концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Посочено било само протокол номер 111 за определяне концентрацията на алкохол в проба кръв взета от водача, но без дата, година и по опис на коя институция е документът. Имало и сериозно разминаване между фактическото и юридическо обвинение, което било процесуално неиздържано и напълно недопустимо. Нарушени били императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 пр.1 и пр.4, и т.6 от ЗАНН, досежно минимално изискуемите реквизити на наказателното постановление, в насока ясно, пълно и точно излагане на фактическите обстоятелства, релевиращи състава на нарушението, описанието му и нарушените законови 1 разпоредби. За жалбоподателя оставало неясно за какво нарушение точно е наказан – дали за това, че е управлявал с концентрация на алкохол над разрешените граници, или управлението му е сторено след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Моли съдът да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Депозирал е писмено становище по делото, в което поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна. Представя и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на наказателното постановление.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.08.2022 г. свидетелите С. С. и К. Т. – мл. автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, били на работа и изпълнявали служебните си задължения в района на централната градска част в гр.Кърджали. Около 02.35 часа на 11.08.2022 г. двамата се намирали на бул.„България“ в гр.Кърджали, близо до пицария „Ню Йорк“, където спрели за проверка лек автомобил марка „****“ с рег.№ *******, управляван от жалбоподателя К. Т.

Б.. Свидетелят С. се легитимирал и поискал документите на водача, като по време на разговора усетил силен мирис на алкохол. Затова поканил жалбоподателя до патрулния автомобил, за да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер“. Водачът К. Б. отказал проверка с техническо средство и заявил, че иска да даде кръвна проба за изследване. Тогава му бил издаден Талон за изследване бл.№ ******* с определен срок за явяване в мястото за извършване на изследването. В определения срок жалбоподателят се явил в СПО при МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски” гр.Кърджали, където му била взета кръв за анализ. При извършено на 11.08.2022 г. химическо изследване била установена концентрация на алкохол в кръвта на водача в количество 1.12 на хиляда. За извършеното изследване бил съставен Протокол за химическо или химико-токсикологично изследване № 111 от 11.08.2022 г. По този повод на 13.08.2022 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражения. Въз основа на съставения акт и резултатите получени от изследването на кръвната проба, на 05.09.2022 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП жалбоподателят бил санкциониран с „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца. На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР били отнети 10 контролни точки на водача.

2

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите С. С. и К. Т., както и на писмените доказателства - Акт за установяване на административно нарушение от 13.08.2022 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Протокол за химическо или химикотоксикологично изследване № 111 от 11.08.2022 г; Талон за изследване бл.№ *******; копия от свидетелство за управление на МПС и контролен талон; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 11.08.2022 г.; ЗППАМ № 22-1300-000317 от 13.08.2022 г.;

ЗППАМ № 22-1300-000318 от 13.08.2022 г.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР;

Справка за нарушител/водач на жалбоподателя.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на 11.08.2022 г. в гр.Кърджали, водачът К. Т. Б. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „****“ рег.№ *******, с концентрация на алкохол в кръвта от 1.12 на хиляда, който резултат е установен с химическо изследване. Следователно законосъобразно наказващият орган е преценил, че същият е действал в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който забранява на водачите да управляват пътни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Описаното поведение на жалбоподателя е съставомерно по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждащ да се наказва с „лишаване от право” да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и „глоба” от 1 000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. Наложените две кумулативно предвидени наказания са в единствено възможния по закон размер и срок и съдът няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 10 точки на основание чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена 3 правна норма на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Доказано е и извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта от 1.12 на хиляда.

Установяването на употребата на алкохол е извършено при спазване на надлежния ред на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Наличието на алкохол е установено при извършеното химическо изследване на взетата от жалбоподателя проба кръв, предвид отказът му за извършване на проверка с техническо средство. Неоснователни са критиките на жалбоподателя към съдържанието на акта и издаденото наказателно постановление.

Налице е изчерпателно фактическо посочване на нарушението, а именно управление на моторно превозно средство от водача след употреба на алкохол, с концентрация над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително. Именно това са съставомерните признаци на процесното нарушение и щом те са описани правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено. С посочването на протокола за химическо изследване само като номер /111/, без дата и година, не е допуснат съществен процесуален порок, тъй като това по никакъв начин не засяга правото нарушителя да научи в какво е обвинен. От начина на описание на деянието и обстоятелствата при които е извършено става ясно, че е осъществен именно състава на административното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран. Що се отнася до възражението на Б., че му било неясно за какво нарушение точно е наказан – дали за това, че е управлявал с концентрация на алкохол над разрешените граници, или управлението му е сторено след употреба на наркотични вещества или техни аналози, то следва да се посочи, че оплакването е напълно несъстоятелно. За управление на превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози не се споменава нито в акта, нито в наказателното постановление, съответно не се е стигнало и до неразбиране на жалбоподателя за какво го наказват.

Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1300-001580 от 05.09.2022 г., издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на К. Т. Б. от с.Б. № ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.