Решение № 141 от 17.08.2026, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Сливница, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20251890100401 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Б. В. М. и Т. В. М. против Х. Т. М., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сума в размер на по 1250 лева за всеки, представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 18.01.2021 г. до 18.04.2025 г., на собствените им по 1/12 ид.ч. за всеки от едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 60 кв.м. и стопанска постройка с площ от 20 кв.м., построени в УПИ III-468, кв.26 по плана на гр. Божурище с площ от 950 кв.м. – общинска собственост, с административен адрес: *********************, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.05.2025 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се излагат твърдения, че страните са съсобственици на посочения по –горе имот по наследство, а по отношение на ответника освен по наследство и въз основа на договор за прехвърляне на вещни права, при следните квоти по 1/12 ид.ч. за ищците и 10/12 ид.ч. за ответника. Твърди се, че ищците нямали достъп до описания имот и той се ползвал единствено и само от ответника. Твърди се, че ищците отправили покана до ответника да им осигури достъп до имота, в противен случай да им заплаща обезщетение, съразмерно със средния пазарен наем. Въпреки получените покани ответникът не е осигурил достъп на ищците да ползват имота, нито им е заплащал обезщетение, което поражда интересът им да предявят настоящите искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който макар и да се твърди, че се излагат възражения по допустимостта на исковете, се правят възражения по същество. Оспорва се ищците да са съсобственици. Оспорва се ответникът да е собственик на твърдените от ищците идеални части от имота. Счита, че ищците не са представили доказателства за своите твърдения относно съсобственическите права. Оспорва да е получавал покана за предоставяне на достъп до процесния имот, респективно за заплащане на обезщетение. Прави възражение за придобиване на сградите по давност. Оспорва размера на претенцията. Моли за отхвърляне на исковете.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, 1 доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация по чл.31, ал.2 ЗС.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, наличие на съсобственост между страните по отношение на процесните вещи и квотите в съсобствеността, че ответникът си служи изцяло с процесната вещ, като възпрепятства ищците да я ползва съобразно правата си, че са отправили покана до ответника да им заплати обезщетение преди процесния период, достигнала до неговото знание, размера на обезщетението.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и че е осигурил достъп до имота на ищците.

С молба на ищците от 27.11.2025 г. /л.158/ същите отстраняват нередовност по исковата молба като описват процесните имоти, съгласно действащата за гр. Божурище Кадастрална карта и кадастрални регистри, а именно предмет на делото са сграда с идентификатор № ***, брой етажи 1, предназначение – жилищна сграда, застроена площ от 76 кв.м. и сграда с идентификатор № ***, брой етажи – 1, предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ от 58 кв.м., находящи се в УПИ с идентификатор *** целият с площ от 950 кв.м. на адрес: *********************.

От представения по делото Типов договор за отстъпено право на строеж от 08.03.1963 г.

/л.25/ се установява, че на Т. Х.в М. е отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано място от 950 кв.м., съставляващо парцел VI, кв.1 в гр. Божурище.

От представено по делото удостоверение за законност и степен на завършеност, издадено от община Божурище /л.34/ се установява, че същото е издадено в уверение, че строеж, представляващ „Стопанска сграда“ с площ от 20 кв., находяща се в УПИ III-468, кв.26 по плана на гр. Божурище е изградена в несъществени отклонения от одобрен проект и строително разрешение № 7/31.03.1967 г.

От приложено по делото удостоверение за наследници /л.84/ се установява, че наследници на Т. Х.в М. са В.Н. М.а – съпруга, Х. Т. М. – син и Т. В. М. и Б. В. М. - внуци.

Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 28.08.2015 г. /л.105/ В.Н. М.а прехвърля на Х. Т. М. притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена в североизточната част на УПИ III – 468 от кв.26 по плана на гр. Божурище целият с площ от 950 кв.м., като е учредено право на пожизнено ползване върху прехвърлените идеални части.

В нотариалния акт, като документ, удостоверяващ собствеността е описан посоченият по-горе Типов договор за отстъпено право на строеж от 08.03.1963 г, Разрешение за строеж № 42 от НС гр. Божурище и Протокол от 13.07.1963 г. за дадена строителна линия и ниво, касаещи описаната в НА сграда.

Видно от приложеното към настоящото дело за послужване гр.д. № 668/2016 г. по описа 2 на РС – Сливница предмет на последното е иск по чл.32, ал.2 ЗС, предявен от Б. В. М. и Т. В.

М. срещу В.Н. М.а и Х. Т. М. за разпределяна на ползване на сградите, предмет на настоящото дело, описани по същия начин, както в исковата молба. По това дело безспорно между страните e било, като изрично е признато от ответниците, в това число Х. Т. М. в отговора на исковата молба, подписан от последния, че са съсобственици на двете постройки. Като доказателства за правото на собственост по делото са представени описаните по-горе Типов договор за отстъпено право на строеж от 08.03.1963 г. и удостоверение за законност и степен на завършеност, издадено от община Божурище за стопанската постройка.

С оглед посоченото, доколкото в нотариалния акт за прехвърляне на собственост със задължение за грижа и издръжка като основание за собствеността на сградата, предмет на договора са посочени описаният по-горе Типов договор за отстъпено право на строеж, както и че в приложеното за послужване гр.д. № 668/2016 г. по описа на РС – Сливница страните са признали, че са съсобственици на процесните имоти, като по делото са представени същите документи, съдът приема, че с Типов договор за отстъпено право на строеж от 08.03.1963 г. /л.25/ на Т. Х.в М. е отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано място от 950 кв.м., съставляващо парцел VI, кв.1 в гр. Божурище, което отговаря на УПИ III – 468 от кв.26 по плана на гр. Божурище целият с площ от 950 кв.м. и на УПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Божурище, въз основа на който е издадено разрешение за строеж № 42 от НС гр. Божурище и Протокол от.13.07.1963 г. за дадена строителна линия и ниво, за изграждането на едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м. или сграда с идентификатор *** с площ от 76 кв. по КККР на гр. Божурище.

Това се установява и от приложено по пр.пр. № 270/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Сливница Удостоверение за търпимост от 05.08.2016 г., с което описаната погоре жилищна сграда е призната за търпим строеж, както и е отразено, че сградата е заснета и нанесена в действащия тогава кадастрален план на гр. Божурище, в сила от 1984 г., което свидетелства за построяването й преди тази дата.

Съдът приема по същите аргументи, че със строително разрешение № 7/31.03.1967 г. на Т. Х.в М. е разрешено и въз основа на него е построена „стопанска постройка“ с площ от 20 кв. в УПИ III – 468 от кв.26 или това е сграда с идентификатор *** с площ от 58 кв.м. по КККР на гр. Божурище.

По делото не е спорно, че Т. Х.в М. е бил в брак с В.Н. М.а най-късно от 1959 г. /когато е роден първият им син Х. Т. М./ до 2005 г., когато е настъпила смъртта му.

Не е спорно между страните, че двете сгради са построени преди 2005 г., което за жилищната сграда се установява и от посоченото по-горе удостоверение за търпимост, поради което съдът приема, че въз основа на учредено право на строеж са изградени и двете сгради по време на брака на Т. М. и В. М.а и по отношение на тях между съпрузите е възникнала съсобственост в режим на СИО при равни права, съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 СК /от 1968 г. отм./.

3

Наред с това от доведените и от двете страни и разпитани пред съда свидетели се установява, че в имота в гр. Божурище на *** и в построените в него сгради – къща и лята кухня са живели В.Н. М.а и покойният съпруг и там са отгледали децата си – Х. М. и В. М., което с оглед възрастта на последните предполага повече от 30 г., с оглед което по отношение на сградите, при липса на учредено право на строеж, е настъпило и придобивното основание давност.

След смъртта на Т. Х.в М. неговата ½ ид.ч. от процесните сгради се наследява от съпругата му В.Н. М.а – 2/4 ид.ч. /която притежава останала ½ ид.ч./, от Х. Т. М. – 2/4 ид.ч. и от Т. В. М. и Б. В. М. – по ¼ - за внуците – по реда на чл.9, ал.1, вр. с чл. 10, ал.1 ЗН.

Последните, като низходящи на В. Т. М. – син на Т. Х.в М., починал преди него, видно от удостоверение за наследници на В. М. /л.81/, го заместват при наследяването на Т. М..

Предвид горното правата в съсобствеността на процесните сгради към момента на смъртта на Т. Х.в М. са, както следват: В. М.а притежава 8/12 ид.ч., Х. М. – 2/12 ид.ч., а Т. и Б. М.и по 1/12 ид.ч. всеки.

По силата на описания по-горе нотариален акт В. М.а прехвърля на Х. М. собствените си 8/12 ид.ч. от едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м. или сграда с идентификатор *** с площ от 76 кв. по КККР на гр. Божурище и същият става собственик на 10/12 ид.ч. от същата.

С оглед изложеното съдът приема, че именно страните по настоящото дело, като съсобственици на процесните сгради са материално - правна легитимирани като такива по настоящото дело, като се доказа първата предпоставка за уважаването на иска.

От показанията на свидетелите, доведени от ищците - П.Д.Г. и А.С.Т. /протокол от о.с.з., проведено на 15.01.2026 г. л.196 - 198/ се установява, че в имота в гр. Божурище на ул.

„Любен Каравелов“ живеят В. М.а и синът Х. М., като последният живее там от около 10 г. и именно те ползват същия и сградите в него, като снаха им – майката на ищците им е споделила, че същите не допускат ищците до имота. Свидетелят Т. установява, че когато ищците идват в гр. Божурище отиват при него или неговия брат, доколкото чичо им и баба им не ги допускат до имота, като не е присъствал на случай, в който ищците да са искали да влязат в имота си, но да не са били допуснати до него.

От показанията на свидетелите, доведени от ответника – Б.С.К., А.И. Т. и Г.И.К. /л.198201/ също се установява, че в имота на ул. „Любен Каравелов“ в гр. Божурище са живели В.

М.а и съпругът и Т. М., а в последствие и синът им Х. М.. Установяват, че до имота няма свободен достъп, доколкото се заключва портата за достъп до двора и входните врати на къщата и лятната кухня, като ключ от същите имат само В. М.а и ответникът Х. М. и без последните да осигурят достъп до тях не може да се влезе.

Съдът кредитира така обсъдените показания и на двете групи свидетели като обективни и безпротиворечиви. Свидетелите дават сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели и които са относими по предмета на доказване, а именно, че процесните сгради се ползват само от ответника и неговата майка през последните 10 г., че 4 достъп до двора и сградите е ограничен, доколкото се заключват и достъп до тях имат само последните, които единствено разполагат с ключ.

С оглед обсъденото, по делото се доказа и втората предпоставка за уважаване на иска, че ответникът, заедно с В. М.а ползват и двете сгради в процесния период от 18.01.2021 г. до 18.04.2025 г.