Решение № 919 от 20.05.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 919 гр. Варна , 19.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20213100500565 по описа за 2021 година

Производството е образувано възоснова на въззивна жалба подадена от П. и Б. П.и, представлявани от адв. В.А. от ВАК срещу Решение № 261587 от 09.12.2020 г. , постановено по гр.д. № 4913 по опис на ВРС за 2019 г. – 50 – ти състав, с което първоинстанционният съд е приел за установено, по отношение на П. Р. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик" бл. 5, вх. 5, ет. 7, ап. 62 и Б. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик" бл. 5, вх. 5, ет. 7, ап. 62, че Община Варна, с адрес гр. Варна, ***, е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, индивидуализиран по КККР на гр. Варна, административен район Аспарухово, СО „Боровец-север“, одобрени със Заповед № РД-1873/23.06.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № РД-18-7579-27.05.2014г. на Началник на СГКК - Варна, с площ 862 кв.м., при съседи: ПИ *** и ПИ *** и ги е осъдил да предадат владението върху поземлен имот с идентификатор ***, индивидуализиран по КККР на гр. Варна, административен район Аспарухово, СО „Боровец-север“, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № РД-18-7579-27.05.2014г. на Началник на СГКК - Варна, с площ 862 кв.м., при съседи: ПИ *** и ПИ ***, на собственика Община Варна, с адрес гр. Варна, ***, на основание чл. 108 от ЗС и да заплатят на Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ №43, сума от 765,58лв. /седемстотин шестдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща направените пред настоящата инстанция съдебноделоводни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

В съдебно заседание въззивните жалбоподатели, чрез пр. представител поддържат жалбата и направеното в нея искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Ответната страна не е ангажирала съда с писмен отговор на въззивна жалба. В съдебно заседание, чрез пр. представител моли, съдът да потвърди обжалваното решение.

1

Всяка от страните претендира за присъждане на разноски.

С определение № 984 от 17.03.2021 г. съдът е приел жалбата допустима. Разгледана по същество е основателна, предвид следното: за процесуално

Производството пред първоинстанционния съд е образувано възоснова на предявени, положителен установителен и ревандикационен иск за собственост. Ищецът Община Варна е претендирала, че притежава права на собственост върху самостоятелен обект индивидуализиран като имот с идентификатор ***, одобрен със Заповед № РД 18-73 от 23.06.2008 г. на ИД на АГКК.

Посоченото от ищеца придобивно основание е чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ.

В исковата молба са изложени твърдения, за разрешен със СПН спор за собственост относно правата на ищците за същия имот. Посочено е решение № 4336 от 27.10.2017 г. постановено па гр.д. № 2411 по опис на ВРС за 2017 г., влязло в законна сила на 18.11.2019 г.

Ответниците в писмен отговор по реда на чл. 131 са оспорили заявеното от ищеца право на собственост, респективно ревандикирането на имота.

Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е уважил предявените искове, като в установителния диспозитив не е конкретизирано придобивното основание за ищеца, но от мотивите на съдебния акт се установява, че съдът е приел, че ищецът притежава право на собственост, на основание чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Зачитайки СПН, последица от решение № 4336 от 27.10.2017 г. постановено па гр.д. № 2411 по опис на ВРС за 2017 г., влязло в законна сила на 18.11.2019 г. , съдът е уважил осъдителният иск на ищеца с правно основание чл. 108 от ЗС.

Настоящият въззивен състав на ВОС, след като се запозна със събраните по делото доказателства, материално правните норми регламентиращи процесните отношения, зачитайки субективните и обективни предели на СПН на предходните съдебни решения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Обектът на спорни права, представлява недвижим имот, с идентификатор

***, одобрен със Заповед № РД 18-73 от 23.06.2008 г. на ИД на АГКК. Имотът е идентичен с ПИ 840 от ПНИ СО м-ст „Боровец – Юг“ и с този номер е заснет и регистриран в Кадастрален план от 1979 г. В разписния лист към КП от 1979 г. няма вписан собственик. През 1995 г. този имот е с променени граници и освен запис „нива“, в територията му са включени „откоси и оврази“. През 1995 г. в разписният лист към КП, като собственик е вписан П. Р.П., основанието за вписване е ПМС /Постановление на Министерски съвет/. На П. Р. П. е предоставен ПИ – хавра с площ от 800 кв.м. в местност „Самодивска поляна“. За това право е издадено удостоверение № 87 от 23.08.1988 г. на ИК на Об.НС и Решение № 9 /130-4-4 от 26.07.1988 г. на ИК на Об.НС. КП от 1995 г. е одобрен със Заповед № Р-115 от 29.04.1996 г. на Кмета на Община Варна. С решение на Общински съвет № 322 – 4 от 29.05.2000г. е определен Околовръстен полигон, който определя СО “Боровец-север“ в строителни граници. Решението е обнародвано в Дв.бр. 54 от 21.07.2000 г. Според това решение процесният имот се намира в зона за вилно строителство. Според ОУП на гр.Варна, одобрен РД -0 2-14-2200 от 03.09.2012 г. на МРРБ , процесният имот попада в жилищна територия Жм2. Със Заповед № РД-12-7706-313 от 19.10.2012 г. на Областен управител на Област с адм. център Варна, е одобрен План за новообразуваните имоти. За процения имот не е провеждана процедура по реституция. За процесния имот не е провеждана процедура по трансформация на правото на ползване в право на собственост, чрез изкупуване. Според заключението на вещото лице процесния имот не представлява земеделска земя.

2

Правата на собственост заявени от ищеца: Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Според вида на субекта, който претендира права на собственост, а именно общината, правата на собственост са уредени в ЗОб.С и ЗСПЗЗ. Диспозитивното начало в гражданския процес задължава съда, да изследва само тези права, което ищецът е заявил. Конкретно пред първоинстанционния съд, Община Варна е заявила, право на собственост възоснова на разпоредата на чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ и е представила АЧОб.С № 5948 съставен на 01.12.2009 г. вписан в сл. по вписвания на 06.01.2010 г. Посоченото придобивано основание изисква, спорните права да имат за обект земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата. Собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на Закона за общинската собственост в определените в ал. 3 случаи. Общинският съвет може да определя такса за ползване на общинските мери и пасища, приходите от която се използват за поддържането им.

Фактическият състав на заявеното от ищеца придобивно основание изисква да са налице в кумулативна даденост едно положително и три отрицателни условия.

Положителното условие е земята да е земеделска, а отрицателните да не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата.

В тежест на ищеца е да докаже, че обекта на спорни права е земеделска земя. Това твърдение следва да е било налице към момента на предявяване на иска, а видно от всички придружаващи към исковата молба документи, които са приети като доказателства по делото и са били обект на изследване от вещото лице изготвило заключението към СТЕ, процесния имот не е земеделска земя, считано най-късно от 2000 г. Този факт не се оспорва, а се твърди от ищеца.

Относно правата на ответниците: В случая ищецът в исковата молба, пространно е изложил съображения , че правата на собственост на ответниците са отречени със СПН.

Видно от влязло в закона сила Решение № 4336 от 27.10.2017 г. постановено по гр.д. № 2411 по опис на ВРС за 2017 г. , потвърдено с Решение № 103 от 30.01.2019 г. по опис на в.гр.д.

№ 2757 по опис на ВОС за 2017 г. , а последното недопуснато до касационно обжалване с Определение № 524 от 18.11.2019 г. по гр.д. № 2106 по опис на ВКС за 2019 г. , със сила на присъдено нещо са отречени правата на собственост на ответниците, заявени в това производство, като придобити по силата на давностно владение, осъществявано до

25.11.2009 г. , когато Община – Варна, е разгледала молбата им за снабдяване с констативен нот. акт по обстоятелствена проверка.

Няма спор също, че по време на производството по това дело и към настоящия момент те са и осъществяват фактическа власт върху имота. Нито в предходното съдебно производство, завършило с влязло в закона сила съдебно решение, нито в настоящото ответниците са претендирали права на собственост чрез трансформация на правата им на ползване в права на собственост, затова и настоящия съд, приема обективните предели на СПН на горепосоченото решение само относно възражението направено от ответниците, че са придобили собствеността по давност до 2009 г. В този смисъл е отменен и нот. акт № 195/2010 г. , на основание чл. 537 от ГПК.

В настоящото производство ответниците са обосновали правоизключващо възражение, като са възразили придобивното основание заявено от ищеца с твърдението, че процесния имот, който са продължили да владеят по време на предходния процес и по време на настоящия, не представлява земеделска земя. Не са заявили с възражение придобивно основание, поради което извън предмета на спора е дали те са собственици на друго основание извън отреченото с влязлото в законна сила съдебно решение. За тях остава открита възможността да предявят нов иск, ако преценят, че се нуждаят от такава защита.

3

Настоящият въззивен съд, намира, че обжалваното решение е неправилно, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява, че процесния имот е земеделска земя. Затова и придобивното основание посочено от ищеца, не е доказано /впрочем, този факт не е твръдян и в исковата молба/. Ревандикационният иск е осъдителен и за да бъде уважен трябва или ищецът , пълно и главно да установи правото си на собственост в този процес или да представи доказателства, че спорът за неговите , а не на отвеника права е решен с влязло в законна сила съдебно решение. В конкретният случай, ишецът не е доказалал правата си на собственост, а отречените на ответниците със СПН права на собственост, не могат да обосноват основателността на установителната претенция на ищеца.

Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е доказал фактическият състав на чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ, а и начинът на тълкуване на правната норма противоречи на нейното съдържание. Всички усилия на ищеца са били насочени към установяване на факта, че е отречено правото на собственост на ищците. Това безспорно е така, защото е доказвано е с влязло в законна сила съдебно решение, но е недостатъчно, за установи правото на собственост на общината. Неправилно съдът се е занимавал с въпроса трансформирано ли е правото на ползване в право на собственост, защото такова възражение изобщо не е въвеждано в предмета на спора. Това придобивано основание, вече е било обсъждано в предходните съдебни решения /макар и също незаявено/, поради което е ненужно е да се преписват мотиви от предходни съдебни решения.

В настоящото производство защитата се свежда до това, да отрича земеделския характер на имота. Доказването на този факт, /че имота има земеделски характер/ тежи върху ищеца. Настоящият съд кредитира заключението на вещото лице, като обективно и компетентно дадено. В частта, в която заключението е категорично, че процесния имот няма земеделски характер, то е обосновано от официални документи, обнародвани в ДВ.

Мотивите на първоинстанционният съд са необосновани, защото са в противоречие с тези доказателствата. Имотът не е имал земеделски характер и към момента, в който съставен АЧОС. ПНИ не определя характера на имота като земеделски. ПНИ има за цел да установи, кои земи принадлежат на реституирани собственици и кои ползватели са трансформирали право на ползване в право на собственост, чрез изкупуване. Реституцията по ЗСПЗЗ има предвид имоти, които са били земеделски към минал момент, но основанието по чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ има предвид имота да е със земеделски характер към датата на влизане в сила на ПНИ съответно към датата на предявяване на иска. Процесният имот не е бил земеделски към датата на обнародване на ПНИ, не е земеделска земя и към настоящия момент. Територията, в която попада процесния имот след 21.07.2000 г. е урбанизирана територия, по смисъла на чл.2 (т.1) от ЗСПЗЗ и респективно по смисъла на чл. 7 от ЗУТ.