Определение № 1745 от 09.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1745 гр. Варна, 05.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500755 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 261093/01.03.2023г. от Е. Е. Х. ЕГН ********** от гр. София, жк „Манастирски ливади-изток“, бл. 12, вх. А, ет. 4, ап. 12, чрез адв. Е. Ф. против определение № 260041/13.02.2023г. по гр.д. № 936/2021г. на 34-ти състав на ВРС, с което е прекратено производството по делото, в частта по предявения от нея срещу С. А. Ш. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че претендираното от ответника С. А. Ш. право на наследяване на Рабие Ф.

Желева, ЕГН **********, починала на 08.07.2012 г., чиято смърт ответникът причинил чрез престъпление, не съществува, намирайки го за недопустим, на осн. чл. 130 от ГПК.

Счита обжалваното в частта определение необосновано, а изводите в него за логически грешни. за неправилно и

Приема, че предмет на гр.д. № 11308/2019г. е въпросът за поредността на настъпване на смъртта на дъщеря й и внучката й, но не и правото на ответника да наследи която и да е от тях. С влязлото в сила решение, съдът е приел, че смъртта на дъщеря й е настъпила преди смъртта на внучката й, поради което прави извода, че тя не наследява дъщеря си и бива изключена от кръга на преките й наследници. Но по това дело съдът е отказ0ал да се 1 произнесе по възражението й за отричане на претендираното от ответника право на наследяване на всяка една от жертвите на извършеното от него престъпление с довода, че „не може да се постигне произнасяне по същество в настоящото производство, за разлика от предявения иск от Е. Х. по друго гр.дело № 936/2021г. на ВРС, спряно до произнасянето на настоящото дело“.

Влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 11308/2019г. не формира сила на пресъдено нещо по въпроса дали ответникът наследява която и да е от жертвите на извършеното от него престъпление. Това, че съдът е приел за установено, че тя не наследява дъщеря си Рабие не рефлектира върху допустимостта и/или основателността на иска й установяване, че ответникът не наследява дъщеря й Рабие. Правният си интерес от търсената защита обосновава с това ,че при отричане на претендираното от ответника право на наследяване на съпругата му, доколкото от това ще зависи делът на внучката й от наследството на майка й, за наследяването на която би била призована тя, ако ответникът бъде изключен от кръга на наследниците на дъщеря си и нейна внучка.

Моли се за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като желае този иск да бъде разгледан като евентуален в зависимост от изхода и уважаването на иска за отричане на претендираното от ответника право на наследяване на внучката й Селин.

В писмен отговор С. А. Ш. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.Варненчик“, бл. 212, вх. 7, ап. 194, чрез адв. Д. А. оспорва частната жалба, като неоснователна. Постановеното определение е правилно, законосъобразно и мотивирано и следва да бъде потвърдено.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

275, ал.1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявен от Е. Е. Х. срещу С. А. Ш. иск за приемане за установено, че претендираното от ответника право на наследяване на съпругата си Рабие Ф. Желева и дъщеря си Селин Желева, чиято смърт той е причинил чрез престъпление, не съществува.

С определение № 265486/13.08.2021г. по образуваното по иска гр.д. № 2

936/2021г. на 11-ти състав на ВРС, съдът е спрял производството, на осн. чл.

229, ал. 1, 4 от ГПК, с оглед приетата преюдициалност на спора по гр.д. № 11308/2019г. на 24-ти състав на ВРС, до приключване на това гр.д. с влязъл в сила акт. Искът по гр.д. № 11308/2019г. на 24-ти състав на ВРС, е бил предявен от С. А. Ш. срещу Е. Е. Х., за приемане за установено между страните, че ответницата не е наследник на дъщеря си Рабие Ф. Желева, като починала на 08.07.2012г. преди детето си Селин Желева, починала на 08.07.2012г. С определение № 3937/05.11.2021г. по гр.д. № 2642/2021г. на ВОС, определението за спиране на производството по гр.д. № 936/2021г. на 11-ти състав на ВРС е потвърдено.

И това определение на въззивния съд е било обжалвано, като е било образувано ч.гр.д. № 522/2022г. на ВКС. С определение № 91/02.06.2022г. по ч.гр.д. № 522/2022г., ВКС не е допуснал до касация обжалваното определение на ВОС, като в мотивите си е приел, че в случай на постановяване на потвърдително решение на ВКС или на определение за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, с което искът /по който е образувано гр.д. № 11308/2019г. на ВРС/ е уважен, ще отпадне интересът от продължаване на съдопроизводствените действия по спряното дело, свързани с оспорване на правото на ответника да наследи съпругата си. И по-нататък, ВКС прави извод за наличието на преюдициалност на спора по гр.д. № 11308/2019г. на ВРС по отношение на спора по настоящото гр.д. № 936/2021г. на ВРС, като съдът следва да изчака разрешаването му с цел да не се получат различия в преценките на съда по двете дела, пред каквато хипотеза са изправени страните, доколкото допустимостта на настоящото производство е обусловено от решението по другото дело. „Това е така, защото ако искът на С. Ш. срещу Е. Х. бъде уважен, настоящото производство ще се окаже недопустимо, т.к. при отрицателния установителен иск ответникът е длъжен да изчерпи всички основания, на които твърди, че оспорваното право съществува. Възражението ,че С. Ш. е недостоен да наследи съпругата и дъщеря си, също е следвало да бъде въведено, което е и сторено, видно от представеното невлязло в сила решение № 249/10.02.2021г. по гр.д. № 2298/2020г. на ВОС. И ако веднъж бъде отречено правото на жалбоподателката на наследник, т.е. със сила на пресъдено нещо се признае в отношенията й с ответника по спряното дело, че не е наследник по закон на починалата си дъщеря, тя няма правен интерес в последващ процес да отрича правата на С. Ш., като твърди недостойнство на същия по смисъла на чл. 3, б.

„а“ от ЗН, защото това не засяга нейната правна сфера. Ако пък искът бъде отхвърлен, то това би могло да се претендира недостойнство на другото лице, което също твърди, че е наследник на Рабие Желева“.

С решение № 50069/31.10.2022г. по гр.д. № 2642/2022г. на ВКС е оставено в сила решение № 294/10.02.2021г. по гр.д. № 2298/2020г. на ВОС, с което е отменено решение № 2422/17.06.2020г. по гр.д. № 11308/2019г. на ВРС и вместо него е постановено, че приема за установено между страните С.

А. Ш. и Е. Е. Х., че Е. Е. Х. не е наследник по закон на Рабие Ф. Желева, 3 починала на 08.07.2012г., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 5 и чл. 9 от ЗН.

С оглед подробните разяснения, дадени от ВКС в цитираното по-горе определение № 91/02.06.2022г. по ч.гр.д. № 522/2022г. на ВКС, първоинстанционният съд е постановил обжалвания акт в прекратителната му част, приемайки ,че производството по гр.д. № 936/2021г. на ВРС в тази част е недопустимо и който извод се споделя от настоящия състав.

Налице е влязло в сила решение на ВКС, с което наследствените права на Е. Е. Х. след смъртта на дъщеря й Рабие Ф. Желева на 08.07.2012г. са отречени, вярно без произнасяне по същество в това решение по своевременно направеното възражение на ответницата по спора Елеф Е. Х. за това, че С. А. Ш. е недостоен да наследи съпругата си Рабие Ф. Желева, за разлика от произнасянето по възражението й в решение № 294/10.02.2021г. по гр.д. № 2298/2020г. на ВОС, което е оставеното в сила решение от ВКС.

След като с влязло в сила решение по гр.д. № 11308/2019г. на ВРС са отречени правата на Е. Е. Х. като наследник на дъщеря й Рабие Ф. Желева, искът за наследство, предявен от Е. Е. Х. и насочен срещу С. А. Ш., с искане да бъде прието за установено, че е недостоен да наследи съпругата си и дъщеря на ищцата-Рабие Ф. Желева е недопустим, както е указал ВКС в определение № 91/02.06.2022г. по ч.гр.д. № 522/2022г.

Щом искът е недопустим, на осн. чл. 130 от ГПК първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството в частта, както е и постъпил.

Поради съвпадане на изводите на ВОС и тези, в обжалваното определение, същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260041/13.02.2023г. по гр.д. № 936/2021г. на 34-ти състав на ВРС, с което е прекратено производството в частта на предявения от Е. Е. Х. против С. А. Ш. иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че претендираното от ответника С. А. Ш. право на наследяване на Рабие Ф.

Желева, ЕГН **********, починала на 08.07.2012 г., чиято смърт той е причинил чрез престъпление, на осн. чл. 130 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението на страните, на осн. чл. 274, ал. 3, т. 1, при условията на чл.

280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5