Решение № 223 от 04.04.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Русе, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от И. Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20224520201185 по описа за 2022 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. К. Д., чрез адв. В. В., депозирана против наказателно постановление № 22-1882-000124 от 17.06.2022г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР – Русе, Първо РУ, с което на жалбоподателката са наложени следните административни наказания: по т. 1 от НП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 104А ЗДвП и по т. 2 от НП, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение по чл. 105, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни норми. Ангажират се твърдения, че на посочените в наказателното постановление дата, място и час управлявания от жалбоподателката лек автомобил не е бил с намалена прозрачност на стъклата на предните странични врати вследствие поставено тъмно фолио, а така също и че по време на управление жалбоподателката не е използвала мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му, без участието на ръцете. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощника си, 1 поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения, релевира доводи, че следва да бъде съобразено заключението на техническата експертиза, което установява, че стъклата на предните странични врати са оригинални и така са произведени и монтирани на автомобила, поради и което липсва виновно отношение на жалбоподателката към факта на светлопропускливостта на страничните стъкла, още повече, че автомобилът е регистриран и ежегодно е преминавал технически прегледи, включително е и бил пуснат в движение от контролните органи с тези стъкла и жалбоподателката се е доверила на компетентните технически служби, които извършват проверка по отношение на превозното средство, за да бъде регистрирано и да бъде управлявано на територията на страната без съзнание, че управлява МПС, което не отговаря на техническите изисквания по отношение на този показател. По отношение на второто нарушение се развиват съображения, че не следва да бъдат кредитирани показанията на актосъставителя и същият не е могъл обективно да възприеме факта, дали жалбоподателката е с мобилен телефон или не. По отношение на приложените по делото видеозапис и снимки се твърди, че същите не са приобщени по предвидения в закона процесуален ред и не могат да бъдат ценени като годни доказателства, а отделно от това на тях не се вижда телефон.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на депозираната жалба. В депозирано писмено становище развива съображения, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. По отношение нарушението по т. 1 от НП се излагат доводи, че нарушението е извършено от наказаното лице, както от обективна, така и от субективна страна. По т. 2 от НПК се застъпва тезата, че в случая е безспорно установено, че видимостта на предните странични стъкла в случая е ограничена от поставено фолио, а не фабрично. Развиват се съображения, касаещи неприложимост на ал. 3 на чл.

105 ЗДвП в случая. Претендират се разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на 2 обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

СЪДЪТ‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 22-1882-000124 от 04.05.2022г. (бл. № 095156 от същата дата) против жалбоподателката, за това, че на 26.04.2022г., около 11,50 часа, в град Русе, кръстовище на ул. „Борисова“ и ул. „Неофит Бозвели“, като водач на лек автомобил Ауди А 3, с рег. № Р 97 70 КМ е извършила следните нарушения: 1. По време на управление на автомобила, използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете и 2. Управлява посоченото МПС с намалена прозрачност на стъклата на предните странични врати, като е поставено тъмно фолио.

Въз основа на така приетите за осъществили се факти, актосъставителят е субсумирал същите като нарушения по чл. 104А ЗДвП и нарушение по чл. 105, ал. 1 ЗДвП.

АУАН е подписан от жалбоподателката като същата е отразила в него, че не е съгласна с констатациите.

В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН са били депозирани възражения срещу акта за установяване на административно нарушение.

Във връзка с депозираните възражения срещу АУАН е била извършена проверка от страна на наказващия орган, в хода на която са били разгледани депозираните възражения и събрани доказателства – записи от камери за видеонаблюдение и въз основа на извършеното допълнително разследване, възражения са били приети за неоснователни.

Въз основа на така съставения АУАН е било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно от двете деяния, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателката, са наложени следните административни наказания: по т. 1 от НП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложено административно 3 наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 104А ЗДвП и по т. 2 от НП, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение по чл. 105, ал. 1 ЗДвП.

В хода на производството по обжалване на наказателното постановление e назначена и изготвена съдебно – техническа експертиза, приета и неоспорена от страните, по която вещото лице е дало заключение, че: по време на видеозаписа, който е приложен по делото, както и към настоящия момент лек автомобил „Ауди А 3“ е с едни и същи странични стъкла; На задните странични стъкла има поставено фолио, а останалите стъкла на автомобила са без допълнително ограничаване на светлопропускливостта, чрез поставяне на фолио; Страничните и задни стъкла са топлинно изолирани като те са в зелен цветови тон и че стъклата, с които фабрично е оборудван автомобилът съответстват на стъклата, монтирани към настоящия момент. Светлопропускливостта на предните странични стъкла на автомобила е 65,8 %.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството по издаване на наказателно постановление гласни, писмени и веществени доказателства и писмени доказателствени средства – показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели актосъставител И. М. И. и свидетелите М. Л. М. и И. К. И., АУАН № 22-1882-000124/04.05.2022г. (бл. № 095156), Възражение срещу АУАН, Становище относно извършена проверка по възражение срещу АУАН, Докладна записка относно проверка по преписка, 2 бр. заявления, Докладна записка относно установено нарушение на правилата за движението по пътищата, експертна справка, справка за нарушител/водач, заявление за промяна в регистрацията, справка за история на МПС, спецификация на МПС, копие на регистрационен талон на МПС, Заповед относно определяне служби за контрол, обслужено ПТП, 4 бр. снимки, Заявление за издаване на протокол за ПТП с peг.No 91 /03.10.2022 г., Протокол за ПТП № 1814585/06.10.2022г. и справка за нарушител/водач, както и предявеният по реда на чл. 284 НПК видеозапис.

От показанията на свидетеля М. Л. М., които по своята доказателствена същност, представляват преки доказателства, тъй като се касае за показания на свидетел-очевидец, който пряко и непосредствено е възприели фактите от обективната действителност, за които свидетелства, 4 съдът намира за безспорно установено и доказано, че на посочената в АУАН и НП дата и час жалбоподателката е говорела по телефона, както и че автомобилът управляван от същата е бил със затъмнени стъкла. Съдът кредитира показанията на свидетеля М., тъй като същите напълно кореспондират и се подкрепят от приобщените по делото писмени и веществени доказателства. Неоснователни са твърденията на защитата, касаещи необективност в показанията на свидетеля. Изнесеното от свидетеля, че автомобилът действително е бил със затъмнени стъкла, напълно кореспондират със заключението на съдебно-техническата експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че светлопропускливостта на предните странични стъкла на автомобила са 65,8 %., а изнесеното от свидетеля, че затъмнението е посредством фолио, представлява извод от страна на свидетеля, а не факт от обективната действителност. Не може да бъде споделена тезата на защитата, че не следва да се дава вяра на показанията на свидетеля М., тъй като същият е посочил, че всички стъкла на автомобила са били еднакво затъмнени, тъй като отново видно от представения видеозапис и заключението на вещото лице, действително визуално може да бъде направен такъв извод, което от своя страна също не дава основание на настоящия съдебен състав да не кредитира показанията на посочения свидетел.

Съдът кредитира и показанията на актосъставител И. М. И. и свидетеля И. К. И., тъй като не са налице данни за възможна заинтересованост в показанията на посочените свидетели, както и не са налице доказателства, които да ги опровергават.

Съдът намира за неоснователна тезата на защитата, че не следва да бъде ценен приобщения по делото видеозапис, тъй като същият не е събран по предвидения в НПК ред. На първо място приложения видеозапис представлява веществено доказателство, а не веществено доказателствено средство, тъй като същият касае запис от камера, за контрол на движението, която заснема място, а не лице и самият запис е случайно създаден, а не е изготвен единствено и само за нуждите и целите на административнонаказателното производство, за да бъде приет, че е веществено доказателствено средство, което не е изготвено по реда на НПК. В този смисъл е Решение № 390/2009 г., II н.о., ВКС, в което изрично е прието, че записите от охранителни камари следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109 НПК, защото имат качеството на 5 предмети, върху които има следи от престъплението.

Същият е изискан от Община Русе, която е собственик на камерите в хода на извършена проверка от страна на наказващия орган, извършена по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, поради и което съдът намира, че същият е приобщен по предвидения в закона ред и представлява годно доказателство.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка се налагат следните правни изводи.

АУАН и НП са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на всяко едно от нарушенията. Както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на съставите на нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателката, а така също и конкретните законови разпоредби, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционните норми, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.