Решение № 108 от 04.09.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Велико Търново, 04.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20244001000199 по описа за 2024 година С Решение № 83 от 12.07.2024 г., постановено по т. д. № 78/2022 г. по описа на ОС – Русе е отхвърлен предявеният от „Корпоративна търговска банка“ АД гр. София /в несъстоятелност/, представлявана от синдиците А. Н.

Д. и К. Х. М., назначени с Решение № 196 от 13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, иск против „Дунарит“ АД гр. Русе за заплащане на сумата от 751 963.68 лева, от които: сума в размер на 8 305,55 лева - просрочени лихви върху редовна главница за период от 25.11.2014 г. до 26.01.2015 г., сума в размер на 515 733,33 лева - просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 26.01.2015г. до 16.06.2020 г., сума в размер на 227 924.80 лева неустойка върху просрочени лихви за периода от 25.11.2014 г. до 16.06.2020 г., дължими по сключения между страните Договор за банков кредит от 14.12.2006 г. и анекси към него като неоснователен. Осъдено е „Корпоративна търговска банка“ АД гр. София /в несъстоятелност/ да заплати на „Дунарит“ АД гр. Русе, ЕИК 129006931 сумата от 3 850,00 лв. направени разноски на основание чл. 78 ГПК за съдебното производство, от които 350,00 лв. депозит за вещо лице и 3 500,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Осъдено е „Корпоративна търговска банка“ АД гр. София /в несъстоятелност/ да заплати на ОС – Русе сумата от 30 078,55 лв. държавна такса на основание чл. 57, ал.6 от ЗБН за производството по делото. Осъдена е „Корпоративна търговска банка“ АД гр. София /в несъстоятелност/ да заплати на РС – Русе сумата от 15 039,27 лв. държавна такса на основание чл. 57, ал.6 от ЗБН за заповедното производство по ч.гр.д.

1

№ 193/2022 г. по описа на РРС.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, чрез синдиците А. Д. и К. М..

Въззивникът счита изводите на решаващия съд, обусловили отхвърлянето на предявения иск, за неправилни и незаконосъобразни. Принципно вярно е изложеното от решаващия състав, че след поставянето на „КТБ“ АД /н./ под специален надзор част от задълженията по Договор за банков кредит от 14.12.2006 г. са били погасени посредством извършено прихващане, както и че това прихващане е породило действие и е било осчетоводено от страна на банката. Не е отчетено това, че осчетоводяването на задължението се основава не на признанието на обстоятелството, че дългът е валидно погасен, а на съобразяване на поведението на квесторите на банката с отправеното изявление за прихващане, без това да оказва влияние на законосъобразността на същото. Предявените от синдика редица искове с правно основание чл. 59 от ЗБН, включително исковете, уважени в производството по т. д. № 1591/2017 г. по описа на СГГС, свидетелстват ясно и непротиворечиво за това, че банката не счита извършените от „Дунарит“ АД прихващания за законосъобразни.

Обстоятелството, че прихващането, с което е погасено задължението по процесния договор, е извършено незаконосъобразно е признато с влязло в сила съдебно решение.

Въззивникът посочва още, че със сключеното Споразумение от 14.02.2022 г. „КТБ“ АД /н./ и „Дунарит“ АД са постигнали съгласие единствено за това, че длъжникът дължи на банката сумата по главницата, която е била предмет на незаконосъобразното прихващане, ведно с лихвите и неустойките от датата на влизане в сила на отменителното решение на СГС до датата на сключване на споразумението. По въпроса за дължимостта на лихвите и неустойките за периода от датата на извършване на прихващането до датата на влизане в сила на решението, с което то е обявено за относително недействително, между страните е имало и, видно от настоящото производство, продължава да има правен спор. Това било посочено в т. 6.5 и т.

7 от Споразумението. С оглед на това неправилни били изводите на съда, че със Споразумението страните са уредили изцяло отношенията си във връзка с дължимите главница, лихви, неустойки и разноски. Със споразумението са уредени единствено тези отношения между страните, за които те са постигнали съгласие, като за останалите изрично е посочено, че са и ще бъдат предмет на съдебен спор, какъвто е настоящото производство.

Въззивникът счита, че разрешение като даденото от първоинстанционния съд, при което незаконосъобразно действие на длъжник по договор за банков кредит, във връзка с погасяване на задължения по същия, което е било установено като такова с влязло в сила решение, довежда до увреждане на кредитора и обогатяване на извършилия незакносъобразното погашение длъжник, а оттам и до нарушаване на принципа, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

2

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което осъди „Дунарит“ АД да заплати в полза на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ претендираните суми в общ размер от 751 963.68 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея „Дунарит“ АД, чрез гл. юрисконсулт П. К. и адв. К. С., с който се заема становище за неоснователност на жалбата. Изложени са подробни съображения в тази насока.

В съдебно заседание пред въззивния съд „корпоративна търговска банка“ АД /н./, чрез процесуалния си представител адв. Станислава Казакова, поддържа депозираната жалба по подробно изложените в нея съображения.

Претендира присъждането на разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд ответникът по жалбата „Дунарит“ АД, чрез процесуалните си представители адв. К. С. и гл. юрисконсулт П. К., оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на сторените в производството разноски.

Като разгледа направените в жалбата оплаквания, прецени становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, при наличен интерес да обжалва конкретното съдебно решение, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срок.

Във връзка с преценка на нейната основателност въззивният съд приема, че окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба и отговора по чл.131 ГПК, поради което се присъединява към изложеното в първоинстанционното решение в тази му част.

Предмет на делото са осъдителни искови претенции за присъдени на банката с Изпълнителен лист № 106/18.01.2022 г. и Заповед за изпълнение № 90/18.01.2022 г., издадени по ч.гр.д. № 193/2022 г. по описа на РС – Русе, суми, дължими във връзка със сключен между страните по делото Договор за кредит от 14.12.2006 г., в общ размер на 751 963.68 лева, от които: 8 305.55 лв.

– просрочени лихви върху редовна главница за период от 25.11.2014 г. до 26.01.2015 г.; 515 733.33 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 26.01.2015 г. до 16.06.2020 г.; 227 924.80 лв. – неустойка върху просрочени лихви за периода от 25.11.2014 г. до 16.06.2020 г.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативен съд-Велико Търново приема за установено следното:

При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната 3 инстанция е длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е писмено, на ясен и разбираем български език и е подписано от съдията.

След констатацията за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността на същото. При тази проверка ВТАС намира за установено по делото от фактическа страна следното.

Фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд въз основа на всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването , поради което в настоящото решение същата следва да бъде посочена накратко така:

На 14.12.2006 г. между „Корпоративна търговска банка“ АД гр.

София от една страна като кредитодател и „Дунарит“ АД гр. Русе от друга страна като кредитополучател е сключен Договор за банков кредит, по силата на който банката е отпуснала на дружеството банков кредит (кредитна линия) в размер на 1 000 000 лв., изменен и допълнен с 13 бр. анекси и предназначен да послужи на дружеството за задоволяване на нуждата от оборотни средства – за разплащания с доставчици, включително и на дължим ДДС, за заплащане на суровини, материали, транспортни услуги, както и за изплащане на трудови възнаграждения, свързаните с тях данъци, както и всички други разходи, свързани с осъществяване на основната дейност на кредитополучателя. Тези обстоятелства не са спорни между страните по делото.

С Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД, като по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и същата е обявена в несъстоятелност, с последиците от това.

Съгласно извлечение от счетоводните книги на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ към 29.10.2014 г. задълженията на ответника „Дунарит“ АД по Договор за банков кредит от 14.12.2006 г. са възлизали на 19 456 560.56 лв., от които: 19 100 000 лв. – редовна главница; 155 384.47 лв. – просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.07.2014 г. до 27.10.2014 г.; 9 762.22 лв. – текущи лихви върху редовна главница за периода от 27.10.2014 г. до 29.10.2014 г.; 413.87 лв. – неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.07.2014 г. до 29.10.2014 г.; 191 000 лв. – дължими такси по кредита.

Видно от уведомление с вх. № 10182/30.10.2014 г. „ИнтерпредСветовен Търговски център София“ АД, ЕИК 121053911, на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД е съобщило на „КТБ“ АД, че с Договор за цесия от 30.10.2014 г. е прехвърлило на „Дунарит“ АД свои вземания от „КТБ“ АД в общ размер на 500 000 лв., които произтичат от сключен между „Интерпред-Световен 4

Търговски център София“ АД и „КТБ“ АД Договор за индивидуален срочен депозит от 03.06.2014 г., разпределени в две отделни разплащателни сметки съответно в размер от 400 000 лв. и 100 000 лв.

От страна на ответника „Дунарит“ АД е отправено изявление за прихващане с вх. № 10319/31.10.2014 г. до „КТБ“ АД, съобразно което дружеството е уведомило банката за придобитото вземане в размер на 500 000 лв. и е отправило изявление за прихващането му срещу свое ликвидно задължение към банката до този размер, произтичащо от Договор за банков кредит от 14.12.2006 г.

Съобразно отчет № 1/06.11.2014 г. на „КТБ“ АД по левова разплащателна сметка на „Дунарит“, в изпълнение на решение на квесторите от 27.10.2014 г. банката е осчетоводила гореописаното прехвърляне на сумите от двата влога, а чрез допълнителна референция е било осчетоводено погасяване на главница в размер на 500 000 лв. Погасяването на главницата в този размер е видно и от представеното по делото извлечение от 01.12.2014 г.

(с данни към счетоводна дата – 06.11.2014 г.).

С банково удостоверение изх. № 9346/18.12.2014 г. „КТБ“ АД е удостоверило, че към 20.11.2014 г. салдото по кредитната сметка към Договор за банков кредит от 14.12.2006 г. е в размер на 2 491.94 лв. Видно от представеното по делото банково извлечение от „Банка ДСК“ ЕАД от 20.05.2022 г. посоченият по-горе остатък от кредита е платен от „Дунарит“ АД с банков превод от 29.11.2024 г. Съобразно отчет по сметка № 132/29.12.2014 г. на „КТБ“ АД с този превод са погасени 2 491.94 лв. главница, както и всички лихви по Договора за кредит от 14.12.2006 г.