Решение № 6671 от 05.12.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6671 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100505908 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №2339 от 16.02.2023г., постановено по гр.дело №34353/2022г. по описа на СРС, I Г.О., 43-ти състав, е признато за установено по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.411 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от "ЗАД А."АД, с ЕИК * * * * * * * , с р е щ у "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО Д.Б.Ж.И.З." АД, с ЕИК *******, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9848.4 1 лв., представляваща главница за застрахователно обезщетение по регресно вземане по щета №10120030104502, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1362.47 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.11.2020г. до 28.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.де л о №16901/2022г. по описа на СРС, I Г.О., 43-ти състав. С решението е осъдено "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО Д.Б.Ж.И.З." АД, с ЕИК *******, да заплати на "ЗАД А."АД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от общо 534.2 2 лв., представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от общо 274.2 2 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №16901/2022г. по описа на СРС, I Г.О., 43-ти състав.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО Д.Б.Ж.И.З." АД, с ЕИК *******, чрез пълномощник юрисконсулт Б.М., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва 1 изцяло решение №2 3 3 9 от 16.02.2023г., постановено по гр.дело №34353/2022г. по описа на СРС, I Г.О., 43-ти състав, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.411 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, както и в частта на възложените в тежест разноски. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Излага се, че в хода на производството пред първата инстанция не е доказано от ищеца при условията на пълно и главно доказване механизма на настъпилото ПТП, респективно не се установява виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Опел Корса" , с peг.№*******, който е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО

Д.Б.Ж.И.З." АД към датата на настъпване на застрахователното събитие. Оспорват се констатациите на вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза в частта, в която е посочен механизма на настъпилите увреждания по лек автомобил марка "Ауди" , модел "А8" с peг.№*******. Твърди се, че от събраните по делото писмени доказателства се установява наличието на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка "Ауди", модел "А8" с peг.№*******, който е нарушил разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, тъй като не е отчел интензивността на движението, управлявал е с несъобразена с пътните условия скорост и с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат – процесното ПТП. Оспорва се още и причинно-следствената връзка между настъпилото застрахователно събитие и твърдените увреждания по лек автомобил марка "Ауди" , модел "А8" с peг.№*******, по отношение на който не се оспорва факта, че към датата на настъпилото увреждане е имал валидна имуществена застраховка "Каско" в "ЗАД А."АД. В тази връзка се твърди, че не са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.411 от КЗ. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.411 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД или алтернативно да приема наличието на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка "Ауди", модел "А8" с peг.№*******, за настъпилия вредоносен резултат и съответно да намали присъденият размер на застрахователно обезщетение. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представена е молба от 25.10.2024г., в която се съдържа списък по чл.80 от ГПК, както и е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - "ЗАД А."АД, с ЕИК *******, не депозира писмен отговор, в съдебно заседание чрез пълномощник юрисконсулт Р., взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.411 от КЗ и са налице основания в закона за ангажиране на договорната отговорност на ответника, а именно: наличие на валиден застрахователен договор по застраховка "Каско на МПС" към датата на настъпване на процесното ПТП между "ЗАД А."АД и собственика на увредения лек автомобил марка "Ауди" , модел "А8" с peг.№*******; настъпило застрахователно събитие в срока на сключения застрахователен договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди и застрахователно събитие, 2 изплащане на обезщетение по имуществена застраховка "Каско на МПС" от застрахователя. Излага се още, че правилно съдът е преценил с оглед събраните по делото доказателства, че от установения механизъм на ПТП е видно, че същото е причинено в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Опел Корса" , с peг.№*******, който е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А.

ДРУЖЕСТВО Д.Б.Ж.И.З." АД към датата на настъпване на застрахователното събитие, поради което правилно и законосъобразно е присъдено в полза на ищеца претендираното застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявени са от "ЗАД А."АД, с ЕИК *******, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО Д.Б.Ж.И.З." АД, с ЕИК *******, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.411 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.411 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г., ОСГТК на ВКС).

В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, като при постановяването им не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. По същество решението е правилно.

За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважен предявения иск с 3 правно основание чл.411, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество. В случая е доказано, че по време на действието на сключен договор за имуществена застраховка "Каско" е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение. СРС като е извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 05.08.2020г., заключение на САТЕ, както и показанията на разпитаните по делото свидетели – водачите на моторните превозни средства, участници в настъпилото процесно ПТП – К.К.К., водач на лекия автомобил марка "Опел Корса", с peг.№*******, и Д. Б.Д., водач на увредения лек автомобил марка "Ауди" , модел "А8" с peг.№*******, е обосновал извода, че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил марка "Опел Корса" , с peг.№*******, който е нарушил правилата за движение по пътищата при предприемане на маневра "завой наляво", с оглед на което носи вината за настъпилото ПТП - вината на водача в случая се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. В тази връзка СРС е обосновал краен извод, че са налице предвидените в закона основания, за да възникне отговорността на ответника като застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител на вредата за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените от деликвента имуществени щети на увредения автомобил. По отношение на предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, първостепенният съд е приел, че ответникът е изпаднал в забава досежно задължението да заплати претендираното от ищеца регресно вземане след изтичане на срока за доброволно изпълнение в получената от него покана, което е основание да бъде изцяло уважен предявения иск. Крайните изводи на СРС за основателност на предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.411 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД са обосновани при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. При постановяване на обжалваното решение СРС не е допуснато нарушение на процесуални и материалноправни норми, същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон - КЗ и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.