Решение № 10 от 06.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Русе, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20244520102709 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.

Ищецът „АПС България“ ЕООД твърди, че между „Кредисимо“ EАД, в качеството си на кредитодател, и Д. Б. Х., в качеството и на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 1186334/14.12.2018 г. по електронен път, по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и приложимото законодателство. Приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит № 1186334/14.12.2018 г. по безспорен начин установявали задълженията, които ответната страна не е изпълнила в срок. Длъжникът кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит "Кредисимо", като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него.

Пълната преддоговорна информация относно кредита била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен е-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия се считало, че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и 1 подписани от кандидатстващия. След електронното изявление договорът, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. При кандидатстването за кредита ответникът сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на „Ай тръст“, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления. Разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП допускала страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие можел да се направи чрез тълкуване на т.III.11, вр.т.III.9., б."а" от ОУ към договора за потребителски кредит, съгласно които ако кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подавало с въвеждането на команда "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail и приемам ОУ и Договора" на указаното за това място на сайта от кредитополучателя, като с извършване на посочените действия заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът – приети и подписани от същия. С подписването на процесния договор ответникът декларирал, че е получил сумата от 1500 лв., срещу което се съгласил да върне 6 бр. вноски по 280.92 лева в срок до 20.06.2019 г., когато била падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50 %. Задължението по договора се погасявало на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от на чл. 66 ЗЗД. В Раздел Х, чл. 2 от ОУ за предоставяне на кредити на заемодателя страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „Кредисимо“ АД. В Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 oт ОУ страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му, както и да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 oт ОУ, неразделна част от Договора за кредит, страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 oт ОУ било уговорено правомощие на „Кредисимо“ да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

На 14.12.2018 г. ответникът сключил Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“, по силата на който последното се задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „Кредисимо“ и да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с Д. Б. Х. за всички задължения по договора за кредит с „Кредисимо“ така, както те били установени в договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от договора за поръчителство дружеството се задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от 2

„Кредисимо“. На 14.12.2018 г. „Ай Тръст“ и „Кредисимо“ сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ се е задължило спрямо „Кредисимо“ за всички задължения на Д. Х. по договора за кредит.

Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. „Кредисимо“ поканило „Ай Тръст“ да плати всички изискуеми задължения на Д. Б. Х. по договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021 г., в което посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст“. На 23.02.2021 г. последното погасило дължимите от Д. Х. на „Кредисимо“ суми, както следва: 1033.38 лeвa главница; 90.30 лeвa договорна лихва за периода 14.12.2018 г. 20.06.2019 г. и 540.37 лeвa обезщетение за забава. С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане, за встъпването му в правата на кредитора, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за поръчителство в размер на 491.94 лева, ведно със сумата 87.66 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Съгласно представената извадка от Приложение № 1, вземането на „Ай Тръст“ ЕООД към ответника по гореописания договор за кредит било прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като вземането срещу ответника било посочено на ред № 909 от приложението. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща. Същият не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния му срок.

Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато вземането му срещу ответника в общ размер 1664.05 лв., формирано от: главница по договор за потребителски кредит в размер на 1033.38 лв., ведно с лихва за забава от подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 90.30 лв. за периода 14.12.2018 г. -20.06.2019 г. и законна лихва за забава в размер на 540.37 лв. за периода 14.12.2018 г. - 22.03.2024 г. Претендира и направените деловодни разноски в двете производства.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на исковете. Твърди, че ищецът не е представил доказателства, че посочената в договора за кредит от 14.12.2018 г. с „Кредисимо“ ЕАД сума от 1500 лева действително е получена от ответника. Договорът за кредит бил и недействителен, като сключен в нарушение на императивни изисквания на ЗПК. Същият бил сключен при определен ГЛП в размер на 41,24 % и ГПР в размер на 50 %. Посочената договорна лихва надвишавала трикратния размер на законната лихва, която уговорка следвало да бъде 3 определена като нарушаваща добрите нрави. В процесния договор не било посочено и как е формиран определеният ГПР. В договора и в ОУ липсвала конкретизация относно начина, по който бил формиран посоченият ГПР, което водело и до неяснота относно включените в него компоненти. Това представлявало нарушение на изискванията на закона за сключване на договора по ясен и разбираем начин и било самостоятелно основание за недействителност на договора.

Позовава се на чл.22 от 3ПК, според който, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако съдът приеме, че поради изложените причини договорът е недействителен, то следвало да уважи иска до размера на чистата стойност на кредита, а претенциите за лихви да бъдат отхвърлени. Ответникът прави възражение за погасяване по давност на главницата и договорната възнаградителна лихва по кредита. Твърди, че доказателства за плащането на дължимата от ответника сума от „Ай тръст“ ЕООД на „Кредисимо“ ЕАД не са представени с исковата молба, поради което оспорва твърдението на ищеца, че поръчителят е изпълнил вместо ответника. Оспорва и твърденията на ищеца, че ответникът е бил уведомен от връчителя „Ай Тръст“ за предстоящото плащане на задължението, както и за самото плащане. Предвид разпоредбата на чл.147 33Д смята, че към момента на твърдяното от поръчителя плащане задължението на ответника на 23.02.2023 г., същият не е бил вече обвързан от задълженията си по договора за поръчителство. Смята, че направеното плащане е било без основание, че е направено, за да бъде увреден ответникът, поради което договорът за поръчителство следвало да се приеме за недействителен.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1706/2024 г. по описа на Районен съд-Русе, срещу Д.

Б. Х. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 941/27.03.2024 г. в полза на „АПС Бета България“ ЕООД, гр.София, за сумите: 1033.38 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2024 г., 90,03 лева възнаградителна лихва за периода 14.12.2018 г. - 20.06.2019 г., 540,37 лева лихва за забава за периода 14.12.2018 г. – 22.03.2024 г. и 133.28 лв. деловодни разноски. Вземането произтича от неизпълнено парично задължение по договор за кредит № 1186334/14.12.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника.

В законоустановения едномесечен срок длъжникът подал възражение за недължимост на сумите, като посочил, че е изтекла погасителната давност по чл.110 от ЗЗД.

Съдът дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

От представения договор за потребителски кредит № 1186334/14.12.2018 г. е видно, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника е постигнато споразумение за предоставяне на потребителски кредит в размер и при условия, посочени в Приложение № 1 към контракта, а 4 именно: общ размер на кредита: 1500 лв., срок на кредита: 6 месеца; брой и размер на погасителните вноски: 6 бр. по 280.92 лв.; лихвен процент по кредита: 41,24 %, ГПР - 50 % и общ размер на плащанията - 1685,52 лв. Съгласно чл. 4 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В този случай /при предоставяне на предвидените обезпечения/ срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е 24 часа от предоставяне на обезпечението. Ако е заявено предоставяне на обезпечение, а такова не се предостави, ще се счита, че заявлението не е одобрено. Ако е заявен кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му.