Решение № 7136 от 18.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7136 гр. С, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110168940 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от И . Б. Т. , с ЕГН:

**********, с постоянен адрес гр. С, ул. „С Г“ № ..., чрез адв.М., със съдебен адрес гр.С, бул.“А С“ № .., ет.5, офис 5.3, против "К" ЕАД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. "В" ... (сграда А), ет. 4, Б Ц "Б", представлявано от С Р Я и против "А Т" ЕООД, ЕИК: ..., гр. С, гр. С, бул, "В" ... (сграда А), ет. 4, Б Ц "Б", представлявано от И М Ш, с искане за обявяване на недействителност по отношение ответниците на договор за потребителски кредит № .../19.06.2023 г., сключен с „К“ ЕАД, евентуално на чл.4, ал.1 от договора, предвиждащ задължение за сключване на договор за поръчителство, като противоречащи на закона, евентуално заобикалящи закона, евентуално противоречащи на добрите нрави, а така също, и че договор за поръчителство от 19.06.2023., сключен с „А Т“ ЕООД е нищожен като противоречащ на добрите нрави, евентуално поради липса на основание.

Предявен е и иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника „А Т“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 70.56 лв. /съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. от 16.04.2024 г./, която е заплатена без основание по нищожен договор.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 19.06.2023г. сключил с „К“ ЕАД договор за потребителски кредит № ... за сума в размер на 300 лева, при лихвен процент от 40,00% и годишен процент на разходите от 49,23%, при период на револвиране от 23 дни.

1

Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора при липса на предоставено обезпечение от кредитополучателя срокът за разглеждане на искането за отпускане на кредит и одобряване на същото е с продължителност от четиринадесет дни, а в случай, че кредитополучателят посочи, че ще предостави обезпечение, то следва да отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 4 от съглашението и да представлява предоставена на кредитора банкова гаранция, съгласно приложимите към договора Общи условия, или сключен договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант-поръчител в срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит.

Поддържа, че на основание чл. 4.1 от процесния договор за кредит и с цел да бъде обезпечен, ищецът сключил договор за поръчителство с дружеството „А Т“ ЕООД, по силата на който следвало да заплати възнаграждение в размер на 70,56 лева.

Сочи, че възнаграждението за поръчителство се изплащало директно на „К" ЕАД, като било разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредитора по договора за заем се изпращал обединен погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер на 378,23 лв. Излага, че „К" ЕАД било упълномощено да събира възнаграждението по договора за поръчителство.

Сочи, че кредиторът и поръчителят са свързани лица, като разходът за потребителя по договора за поръчителство бил сигурен, доколкото предоставянето на поръчителство представлява необходимо условие за усвояване на заемната сума, като условията за другото предвидено в договора за заем обезпечение са невъзможни за осъществяване от длъжника предвид характера на процесния договор като такъв от типа „бърз кредит“.

Поддържа, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство не е включен от кредитора в размера на приложимия към правоотношението ГПР, като с последното се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а представлява и заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП.

Счита, че посоченият като приложим по договора за паричен заем размер на ГПР не отговаря на действителната му стойност, която надвишава определения в закона максимално допустим размер, което води до недействителност на договора поради неспазване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Посочва, че договорът за поръчителство е недействителен поради липса на основание, доколкото с него не се предоставя услуга на потребителя и с оглед недействителността на договора за паричен заем, чието изпълнение се обезпечава, както и поради накърняване на добрите нрави поради наличие на неравноправни клаузи.

Твърди, че едноличен собственик на капитала на „А Т“ ЕООД е „К“ АД, като основна дейност на ответника е гаранционни сделки. Печалбата на „А Т“ ЕООД се разпределяла в полза на „К“ АД. Поради което със сключването на договора за поръчителство се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на „К“ АД. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит, 2 допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

Ето защо предявява настоящите искове, като претендира и разноски по делото.

В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, в които се съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А Т“ ЕООД оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.

Не оспорва сключването на Договор за паричен заем №.../19.06.2023г. и Договор за поръчителство от същата дата, като посочва, че по последния е получил плащане в размер на 5,00 лв. Оспорва договорът за предоставяне на обезпечение да е задължително условие за сключване на процесния договор за паричен заем.

Оспорва твърденията за недействителност на процесните правоотношения на посочените в исковата молба основания. Намира, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка и възнаграждението по него не е разход по кредита.

Сочи, че собствеността на капитала на дружеството не води автоматично до правонарушение.

Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото, ведно с юрисконсулстско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К“ ЕАД, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.

Признава, че между ищеца и „К“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит №.../19.06.2023г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че ищецът е погасил изцяло задълженията си по договора.

Оспорва твърденията за недействителност на процесните правоотношения на посочените в исковата молба основания.

Оспорва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство е задължително условие за получаване на кредит, както и че дружеството не ограничава клиентите си да избират необезпечени кредити, като чл. 4, ал. 3 изрично регламентирал възможността за сключване на необезпечен кредит. Не било задължително за ищеца да избере сключването на договор с дружеството-гарант, което било посочено и в Общите условия към договора за кредит и в самия договор за кредит.

Оспорват, че вземанията на „А Т“ ЕООД следвало да се включат в ГПР съгласно чл.

19 ЗПК.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, като „К“ ЕАД не е страна по договора.

3

Счита, че наличието на свързаност между „К“ ЕАД и „А Т“ ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита“.

Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото, ведно с юрисконсулстско възнаграждение.

В съдебно заседание страните н е се явяват и не се представляват. Вземат писмено становище по съществото на спора.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

За основателността на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже, че оспорените договори са нищожни на заявените в исковата молба основания, а именно противоречие на закона и противоречие на добрите нрави.

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че „К“ ЕАД и ищеца И. Б. Т., са обвързани от облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № ..., сключен на 19.06.2023 г. по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 300.00 лв. Уговореният лихвен процент е 40.00%, а годишния процент на разходите 49.23% . Предоставената сума следва да бъде върната за 23 дни /с посочена падежна датата 11.07.2023 г./, като общия размер на задължението е определен на 307.67 лв.

При тези данни, с оглед твърденията в исковата молба и задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК, следва да се посочи, че процесният договор за кредит попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския кредит (след изм. с ДВ бр. 17 от 26.02.2019 г.), който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. В случая договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В него са означени дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните, посочен е срока на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера н а годишния лихвен, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Посочен е годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит както и останалите изискуеми реквизити. В същото време клаузите на договора са написани ясно и разбираемо.

С клаузата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и 4 общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая в разпоредбата на чл. 8 от Приложение № 1 към договора е посочен годишният процент на разходите по кредита от 49.19 %.

Тук следва да се има предвид, че договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.11, т.10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит- арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл.19, ал.1 ЗПК. В чл.19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.