Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 514 от 18.06.2026, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 751/2025
Вид
Решение № 514
Подписан
18.06.2026
В сила
17.07.2026
Състав
Даниела Йорданова Банкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.98а · Закон за енергетиката
  • § 1 · Закон за енергетиката
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. гр. Хасково, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова. като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20255640100751 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул."Христо Г. Данов" № 37 против С. Д. Т., ЕГН **********, адрес: ****************, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за установяване съществуването на вземания, за които е издадена Заповед № 1040 от 28.08.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№ 2256/2024г. по описа на Районен съдХасково, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно чл.98а от ЗЕ продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни ОУ, като относими за процесния период били тези, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008г., без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите /чл.35 ал.1 ОУ/.

На 04.10.2022г. ответникът С. Д. Т. подал заявление-декларация за започване продажба на електрическа енергия, декларация за достъп до мрежата и удостоверение за наследници на предишния титуляр на партидата.

По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и подадените документи ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в гр. *******************, индивидуализиращ се с ИТН: *********, като бил открит клиентски номер *********. От своя страна, ответникът съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването 1 с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.

18, ал. 1 и ал. 2.

В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД доставило на обекта на С. Д. Т. за периода от 23.11.2023 г. до 22.02.24 г. електроенергия на обща стойност общо 239,53 лв., за която били издадени фактури, както следва:

- фактура № 1301930702 за период на доставка 23.11.2023 - 22.12.2023 на стойност 87.58 лв., падеж - 10.01.2024г.;

-фактура № 1303617780 за период на доставка 23.12.2023 - 22.01.2024 на стойност145.10 лв., падеж - 12.02.2024г.;

-фактура № 1305521108 за период на доставка 23.01.2024 - 22.02.2024 на стойност 6.85 лв., падеж - 11.03.2024г.

Твърди, че до този момент стойността на доставената електроенергия 239,53 лева не била заплатена от ответника.

Сочи, че поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва в общ размер от 18,96лв. за периода от 11.01.2024 г. до 26.08.2024 г. Сочи, че законна лихва за забава се дължи за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство, както следва:

-7.66 лв. - обезщетение за забава за периода 11.01.2024 - 26.08.2024г. за главницата по фактура № 1301930702 ,

-10,86 лв.- обезщетение за забава за периода 13.02.2024 - 26.08.2024г. за главницата по фактура № 1303617780,

-0,44 лева - обезщетение за забава за периода 12.03.2024 - 26.08.2024г. по фактура № 1305521108.

Сочи се, че за процесните вземания ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд-Хасково въз основа, на което било образувано ЧГД № 2256/2024г. по описа на Районен съд-Хасково и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение (Заповед № 1040 от 28.08.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№ 2256/2024г. по описа на Районен съд-Хасково).

Последната била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, което обосновавало правния му интерес от предявяване на настоящия иск.

Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата в размер на общо 239,53лв. (122,47 евро), представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 23.11.2023 г. до 22.02.2024 г., сумата 18,96 лева (9,69 евро)- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 11.01.2024 г. до 26.08.2024 г., ведно със законна лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 27.08.2024г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски по настоящото производство и по заповедното производство.

2

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител депозира отговор на исковата молба от ответника. Намира, че искът е допустим, но неоснователен.

Сочи,че липсват доказателства относно отправена от страна на ищеца към ответника покана да заплати дължимите суми преди пристъпване към съдебни действия, вкл. чрез прекъсване на електрозахранването на обекта.

Още повече, че от представените към исковата молба доказателства /жалба/ е видно, че е имало спор между страните относно верността на показанията за отчитаната електроенергия.

На следващо място, настоящият спор имал за предмет правоотношения по повод на сключен договор за доставка на електрическа енергия при ОУ по смисъла на чл.98а от ЗЕ. Предвид разпоредбата на § 1 т.27г, вр. т.276, от ДР на ЗЕ, "краен клиент" е клиснт, който купува електрическа енергия за собствено ползване. Според действащата т.416 (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от § 1 на същите ДР, "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. В аналогичен смисъл са и текстовете от приложимите ОУ на ищцовото дружество. Според чл.1 т.4 от ОУ понятието «клиент» се разбира както в своето значение на «мрежови клиент», така и в значението на «потребител на електрическа енергия», като потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителнатамрежа на дружеството, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Респективно, задължено лице за заплащане цената на доставена електрическа енергия по договор по чл.98а ЗЕ е потребител на енергия, който притежава някое от горните качества по приложимите разпоредби от § 1 от ДР на ЗЕ и ОУ. По делото липсвали доказателства, че ответникът притежава някое от качествата, изброени в горецитираните разпоредби. По този начин липсвало основание да се приеме, че именно ответникът е собственик на процесния недвижим имот и е имал качеството на краен клиент или потребител на ел.енергия за битови нужди или на енергийни услуги. Предвид изложените съображения, ответникът нямал задължението по чл.11 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от ОУ, според което потребителят е длъжен да заплаща на продавача стойността на консумираната в обекта електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Извън изложеното, намира, че заявената претенция, че електроенергията, за която са издадени процесните фактури, действително е консумирана от посочения обект, е недоказана. Сочи, че фактурите сами по себе си не са основание за плащане, като същите не носят и подпис на страната, на която се противопоставят.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

3

По подадено от ищеца заявление е образувано Ч.гр.д.№ 2256/2024. по описа на Районен-съд Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата в общ размер на 239.53 лв. (двеста тридесет и девет лева и 53 ст.), представляваща стойност за електрическа енергия, доставена за периода от 23.11.2023г. до 22.02.2024г., ведно със законната лихва от 26.08.2024г. до окончателното плащане; сумата в размер на 18.96 лв. (осемнадесет лева и 96 ст.)., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 11.01.2024г. до 26.08.2024г.; - сумата в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща направените разноски за държавна такса; - сумата в размер на 50 лв. (петдесет лева), за които суми е издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1040 от 28.08.2024 г.

Представени са Заявление – Декларация за започване на продажба на електрическа енергия от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД в качеството си на краен снабдител с клиент С. Д. Т с дата 05.10.2022 г. ведно с Декларация за достъп до мрежата до „Електроразпределение Юг“ ЕАД с клиент С. Д. Т; Удостоверение за наследници изх. № ГРАОН1-3114/03.10.2022 г. от Д. П. Т., издадено от Община Хасково; Писмо до С. Д. Т относно възстановяване на снабдяване с електрическа енергия с дата 25.10.2022 г , от които е видно, че през м.октомври 2022г. ответникът е подал заявление до ищеца, с което е поискал достъп до електроразпределителната мрежа на ищеца за обект ИТН *********, находящ се на адрес: гр. ***********, необходим за постоянно захранване. Представил е удостоверение за наследници за удостоверяване на правата си. От представена жалба от С. Д.

Т. с вх. № 98331/09.10.2024 г. е видно, че през м.10.2024г. ответникът е поискал проверка на техническото средство за търговско измерване за посочения обект - ИТН *********, находящ се на адрес: гр. ***********, като видно от и Писмо – отговор с изх. № 98331-1-23/16.10.2026 г. до С. Т. относно проверка на средство за търговско измерване, при извършен оглед не е констатирана нередност по средството за търговско измерване и некоректен отчет на показанията. От така представените документи е видно, че между страните е възникнало твърдяното от ищеца облигационно отношение.

Като доказателства по делото са представени издадените фактури за дължими суми към ищцовото дружество за посочения обект.

За изясняване на обстоятелствата по делото беше назначена съдебнотехническа експертиза, заключението по която съдът възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че за процесния период от 23.11.2023г. - 22.02.2024г. има доставена ел. енергия ( 1118 квтч.) до процесния обект с ИТН *********. СТИ с № ******* в ИТН ********* е отчитан дистанционно в СДО (Система за дистанционен отчет) на 4

„ЕРЮГ` ЕАД за остойностяване. Поставеният електромер с № ******* в ИТН ********* през процесния период 23.11.2023г до 22.02.2024г. е преминал изискуеми проверки, съгласно Закона за измерванията и има необходимия знак за премината последна метрологична проверка М 23 и има необходимия знак за това М23 . Спазена е Заповед № А- 616 на ДАМТН от 11.09.2018г.

Отчетените количества ел. енергия от СТИ ******* в ИТН ********* съвпадат с фактурираните такива.

По делото бе назначена и съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът също възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено.

Вещото лице посочва, че счетоводната дейност на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД гр. Пловдив е осъществявана текущо в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, приложимите счетоводни стандарти, Закона за енергетиката и утвърдени от ръководството на дружеството счетоводна политика и индивидуален сметкоплан. Прилага се двустранна форма на счетоводство, осигурява се синхронизирано, хронологично и систематично /аналитично и синтетично/ отчитане.

Дружеството изготвя и подава справки декларации и дневници по ДДС в съответствие с изискванията на ЗДДС. Прилагат се международните стандарти за финансови отчети и указания, дадени в одиторски доклади. Издадените от ищеца фактури за консумирана от ответника ел.енергия са осчетоводени към дата на издаване на същите, по дебита на сметка 411 Клиенти. Кредитът е по счетоводна сметка 701 Приходи от продажба на продукция и Кредит на счетоводна сметка 453 Разчети за данък върху добавената стойност, подсметка 453002 Начислен данък за продажби. Осчетоводените към дата на издаване фактури намират приложение в Дневник за продажбите, подаван от "Евн България Електроснабдяване" ЕАД към ТД на HAH. Съгласно Решение № Ц14 от 30.06.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) считано от 01.07.2023 г. са утвърдени цени без JЩC, по които „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството му на краен снабдител, продава електрическа енергия на битови и небитови клиенти. В този период попадат процесните фактури, а именно: ф-ра № 1301930702/31.12.2023 Г. с отчетен период 23.11.2023 г. - 22.12.2023 г.; ф-ра № 1303617780/31.01.2024 г. с отчетен период 23.12.2023 г. - 22.01.2024 г.; ф-ра № 1305521108/28.02.2024 г. с отчетен период 23.01.2024 г. - 22.02.2024 г. В посочените фактури правилно е изчислена дължимата цена за консумираната ел. енергия и мрежови услуги съгласно горепосочените решения на КЕВР. Към дата на проверка в счетоводната система на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД 28.04.2026 г. няма извършени плащания по процесните фактури от ответната страна С. Д. Т., клиентски номер *********, ИТН *********, обект на потребление, находящ се на адрес: гр. ***********. Непогасеният остатък по тях възлиза на 239,53 лв., формиран от следните фактури: по ф-ра № 5