Решение № 625 от 11.12.2023, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 2203/2023
- Вид
- Решение № 625
- Подписан
- 11.12.2023
- В сила
- 02.01.2024
- Състав
- Красимир Маринов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.5, предл. последно · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.42, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 16, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 625 гр. Плевен, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20234430202203 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на Й. М. Т., с ЕГН ********** от ***** **** ***** ** против Наказателно постановление № 22-0256-000568 от 05.01.2023 г. на Н. РУ – Долна Митрополия към ОДМВР – гр. Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП; чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложил на Й. М. Т. глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Състав на РС – гр. Плевен, с решение № 207 от 27.04.2023 г. по АНД № 537/2023 г. е потвърдил изцяло Наказателно постановление № 22-0256-000568 от 05.01.2023 г. на Н. РУ – Долна Митрополия, като законосъобразно.
Решение № 207 от 27.04.2023 г. по АНД № 537/2023 г.,,XIV нак. състав по описа на РС – гр. Плевен е обжалвано от страна на жалбоподателя Т..
1
Административен съд – гр. Плевен, с Решение № 405 от 21.09.2023 г. по КАД № 580/2023 г. е отменил Наказателно постановление № 22-0256-000568 от 05.01.2023 г. на Н. РУ – Долна Митрополия в частта му по т. 2, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно, а по отношение на т. 1 за извършено нарушение по чл. 50, ал. 1 от НК е върнал делото на РС – гр. Плевен за ново разглеждане от друг състав.
Жалбоподателят Й. М. Т. – редовно призован, явява се лично в съдебно заседание.
Моли съда да отмени издаденото му наказателно постановление, тъй като не е извършил нарушението, което му е вменено с издаденото наказателно постановление.
За ответната страна по жалбата Н. РУ – гр. Долна Митрополия, редовно и своевременно призована, не се явява представител и не се представлява.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на процесуално основание без да се разглежда спора по същество.
Атакуваното Наказателно постановление № 22-0256-000568 от 05.01.2023 г. на Н. РУ – Долна Митрополия към ОДМВР – гр. Плевен е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA ) 777282, в който е отразено, че:
На 04.12.2022 г. в 19:24 часа, на път № 118-19 км. от отбивка за бивш Конезавод с. Победа, управлява лек автомобил Волга газ 2410, с ДКН *******, като навлиза на път с предимство номер 118 и отнема предимството на правилно движещия се участник лек автомобил „Опел Инсигния, с ДКН 2
*********, следствие на което реализира ПТП с материални щети по двете МПС-та.
Нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен от актосъставителя И. Т. И. на длъжност ********** към РУ – Долна Митрополия.
Въз основа на посочената по–горе констатация на жалбоподателя е издадено наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, административно наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год., която е задължителна за съдилищата .
В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение или не .
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателят нарушение, като административнонаказващият орган Н. РУ – Долна Митрополия не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП.
От свидетелските показания на свидетелите И. Т. И. и Д. И. Ц. се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта – свидетелят Д. И. Ц., също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението.
3
Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/.
Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта.
При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като в случая, и актосъставителя и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението.
Актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.
Това не е сторено.
При така установената фактическа обстановка, е налице хипотезата на липса на втори свидетел в АУАН, което се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно дори само на това основание.
По никакъв начин показанията на разпитания по делото свидетел – Д. И.
Ц., който не е очевидец на нарушението, не опровергават възраженията на жалбоподателя направени с жалбата.
Нарушена е и разпоредбата на чл. 40, т. 9 от ЗАНН, като не са посочени имената и точните адреси, както и ЕГН на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението.
С оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, обаче от съставения АУАН по никакъв начин не е ясно за кого и какви.
Вписването в акта, че от деянието се претърпени имуществени вреди, не санира допуснатото нарушение по чл. 42, т. 9 от ЗАНН, тъй като тази обстоятелства следва да са описани в описателната част на акта, а не да се извличат от приложени по делото писмени доказателства.
4
На следващо място, видно от АУАН-а и обжалваното НП е, че същите са издадени в нарушение на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗДвП.
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП с административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Наказанието е наложено на жалбоподателя за нарушение на чл. 50 ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба:
„На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“
С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за това, че на 04.12.2022 г. в 19:24 часа, в община Долна Митрополия, на път ТРЕТИ КЛАС № 118, като водач на лек автомобил *******, при обстоятелства:
Път номер 118-19 км. от отбивка за бивш Конезавод с. Победа, управлява лек автомобил Волга газ 2410, с ДКН *******, като навлиза на път с предимство номер 118 и отнема предимството на правилно движещия се участник лек автомобил „Опел Инсигния“, с ДКН *********, следствие на което реализира ПТП с материални щети по двете МПС-та.
Съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление, в което дословно е възпроизведено съдържанието на АУАН, са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят неговата отмяна.
На първо място, за да е налице нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, следва в НП да е вписано, че нарушителят е бил длъжен да пропусне пътното превозно средство движещо се с предимство.
Видно от съдържанието на наказателното постановление, такова отразяване не е налице и в този смисъл е налице непълнота на административното обвинение, която се отнася до съставомерните признаци на нарушението.
На следващо място, за наличие на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е необходимо, на първо място, да е налице настъпило ПТП.
5
Съгласно §6 т.30 от ПР на ЗДвП - "Пътнотранспортно произшествие" /ПТП/ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”.
Минималните материални щети като охлузвания по регистрационни табели и брони и пр. не изпълняват изискванията на посочената разпоредба за събитие, представляващо пътно транспортно произшествие.
В случая в наказателното постановление декларативно е посочено, че се касае за ПТП, с настъпили материални щети.
Последните, съставляват съставомерен елемент и поради това следва да намерят обективен израз в обстоятелствената част на наказателното постановление, което в случая не е сторено.
Това предполага всякога, когато на едно лице е вменена отговорност по по-тежко квалифицирания състав на чл.179, ал.2 от ЗДвП, в НП и в АУАН да се съдържа изложение на обстоятелства, които да обосновават извода, че субектът на административно наказателна отговорност е причинил ПТП и че същото е в резултат на друго нарушение на правилата за движение.
Не е посочено, нито в АУАН-а, нито в НП-то, кой автомобил с коя точно част и на кое МПС е контактувал.