Решение № 493 от 29.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. С., 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка К.а

Стойчо Попов при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора Н. П. К. като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100601721 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

Образувано е по повод постъпил въззивен протест и допълнение към него от СРП срещу присъда на СРС, НО, 134 с-в от 12.09.2022г., постановена по НОХД № 22181/2014г., с която подсъдимите С. П. и Р. П. са признати за невиновни по обвинението за извършено от тях престъпление съответно – по чл.325, ал.1 от НК и по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК изцяло са оправдани по повдигнатите им обвинения.

В протеста се иска отмяна на присъдата в частта й, в която подс. П. е признат за невиновен, като се иска признаването му за виновен по повдигнатото му обвинение, както и да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер.

След изготвяне на мотивите е депозирано и допълнение към протеста, в което се излагат доводи за неясни и противоречиви мотиви, които не позволяват да бъде изведена действителната воля на съда. Твърди се, че в атакуваната присъда не са обсъдени всички обстоятелства относно липсата или наличието на признаци от обективната страна на престъплението по чл.325, ал.2 от НК. Застъпва се тезата, че противоречието в мотивите е съществено, обуславящо и липса на мотиви, с оглед на което се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Алтернативно се моли съдът да отмени атакуваната присъда, като признае подс. П. за виновен, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява престъпната съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние.

В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание на 27.03.2023г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимитe, свидетели и вещи лица.

1

В хода по същество представителят на СГП поддържа протеста и допълнението към него, като изразява становище, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна.

Отправя искане към съда да отмени частично първоинстанционната присъда в частта, в която подс. П. е признат за невиновен. Излага доводи, че от събраните по делото доказателства се установява извършването на престъпление по чл.325, ал.2 от НК. Моли съдът да отмени първоинстанционната присъда по отношение на подс. П., с която е признат за невиновен и да върне делото за ново разглеждане на друг съдебен състав или да постанови нова присъда, с която да го признае за виновен, като му наложи наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер при условията на чл.66 от НК.

Защитата на подс.П. в лицето на адв. Р. моли съдът да остави без уважение подадения протест. Намира, че макар и кратки, мотивите към присъдата са ясни и конкретни по отношение на предмета на доказване. Прави кратък доказателствен анализ, като пледира за потвърждаване на атакуваната присъда.

Защитникът на подс. П. – адв. Х. моли съдът да потвърди присъдата на СРС, тъй като са обсъдени всички събрани доказателства, въз основа на които съдът е достигнал до извод за липса на съставомерно деяние.

В правото си на лична защита подс. П. заявява, че няма какво да добави, а подс. П. поддържа заявеното от своя защитник.

В правото си на последна дума и двамата подсъдими молят за потвърждаване на протестираната присъда.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и тези доводи, които са изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Протестът е неоснователен.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на гл. XXVII от НПК съкратено съдебно следствие в хипотезата му по чл.371, т.1 от НПК и е било решено с изцяло оправдателна присъда за двамата подсъдими. Депозиран е протест срещу тази част от първоинстанционната присъда, в която подсъдимият Р. П. е изцяло оправдан. Във връзка с така изложените обстоятелства следва да се направят две уточнения.

Първото уточнение се отнася до пределите на въззивната проверка, която е ограничена само и единствено до исканията в протеста, които се свеждат до това да бъде осъден подсъдимият П.. С други думи положението на другия подсъдим, срещу оправдаването на когото не е постъпил протест, не може да се влошава. Ето защо въззивният съд с оглед разпоредбата на разпоредбата на чл.314 от НПК провери изцяло правилността на протестирания акт, вкл. и в непротестираната му част, касаеща оправдаването на подс. П., но отчита наличието на забраната за влошаване положението на този подсъдим.

Второто уточнение се отнася до възражението на прокурора за допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които според него обуславят отмяната на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В тази част искането на прокурора засяга и подсъдимия П., срещу оправдаването на когото не е постъпил протест, тъй като евентуалната отмяна на първоинстанционната присъда поради допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, ще отнеме възможността постановената оправдателна присъда в непротестираната част да влезе в сила с постановяването на краен съдебен акт в производството пред въззивния съд. В тази връзка са приложими указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 4 от ТР № 5/2018г. по т.д. № 5/2017г. на ОСНК на ВКС, в които ВКС посочва, че когато с присъдата или решението са осъдени няколко подсъдими, за няколко деяния, и съдебният акт е 2 обжалван или протестиран частично – само по отношение на част от дейците и/или част от деянията, присъдата или решението във всички части и за всички подсъдими влизат в сила с постановяване на акта на въззивната инстанция, когато този акт е окончателен, а ако подлежи на обжалване - с постановяване на решението на касационната инстанция. С други думи, искането на прокурора, макар и да не е отнесено пряко до наказателната част на първоинстанционната присъда, с която е решен въпросът за вината на подс. П., засяга и неговото процесуално положение, в частност – интереса му от процесуална бързина при решаване на спора по същество.

Въззивният съд намира, че действително в хода на производството са били нарушени императивните законови разпоредби за одобряване на изразеното съгласие с изрично определение от съда и изискванията за надлежно отразяване на тези процесуални действия в съдебния протокол. Съгласно чл.371, т.1 от НПК при предварителното изслушване подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Наличието на това съгласие обаче съгласно разпоредбата чл. 372, ал. 3 от НПК следва да бъде одобрено от съда, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК. В процесния случай първоинстанционният съд не е постановил такъв съдебен акт. Постановяването на определение по чл. 372, ал. 3 от НПК е съществено и важно за отделяне на спорните от безспорните доказателства по делото, за създаване на категорична яснота за страните относно това кои доказателства и доказателствени средства ще се ползват непосредствено от съда при постановяване на крайния съдебен акт. Липсата на такова изрично произнасяне от съда представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до неяснота у страните относно приетите от съда доказателства и по този начин ограничава процесуалните им права в производството. Не без знaчение е обстоятелството, че доколкото не са предвидени особени правила по глава XXVII от НПК, в случай на съкратено съдебно следствие във варианта му по т.1, съдът е следвало да проведе процедурата по чл.276, чл.277 от НПК и едва тогава да пристъпи към прочитане на заключението от изготвената в досъдебното производство балистична експертиза по реда, предвиден в чл.373, ал.1 вр. чл.372, ал.3 от НПК. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.373, ал.1 от НПК се прилага при провеждане на съдебното следствие от първоинстанционния съд, а не преди да бъде даден ход на съдебното следствие, както е сторил контролираният съдебен състав. Отделно от това в следващото съдебно заседание, проведено на 24.08.2020г., СРС с определение се е произнесъл, като е постановил да продължи съкратеното съдебно следствие, като и в това съдебно заседание не е докладвал внесения за разглеждане обвинителен акт по реда, предвиден в чл.276 от НПК.

Въпреки така констатираните нарушения на процесуалните правила, не са налице основания за отмяна на първоинстанционната присъда. Това е така, тъй като присъдата е изцяло оправдателна, като крайният извод относно невиновността на подс. П. (т.е. в атакуваната с протест част) се споделя от настоящия съдебен състав, а крайният извод относно невиновността на подс. П., макар и да не се споделя от настоящия съдебен състав, не е включен в обхвата на протеста. С цялостното оправдаване на подсъдимите те са получили най-сигурната защита, която им дава възможност да реализират в пълен обем своите процесуални права, поради което с оглед интересите на правосъдието е напълно безпредметно да се провежда ново разглеждане на делото от друг състав при СРС, свързано с отмяна на първоинстанционната присъда, която е обект на въззивна проверка в настоящото производство, за да се повторят законосъобразно процедурите по гл. ХХVІІ НПК, ако страните поискат това и тяхното съгласие бъде одобрено, или за да се разгледа по общия ред. Без съмнение, такава евентуална отмяна би засегнала и интересите на подс. П., 3 но доколкото прокуратурата не е депозирала протест срещу оправдателната част на присъдата, с която този подсъдим е признат за невиновен, окончателно е пропусната възможността за неговото осъждане дори и при евентуално ново разглеждане на делото.

На следващо място въззивният съд констатира, че спорът пред настоящата инстанция е фокусиран както върху фактите, така и върху правната им оценка. Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано в крайния му вид на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали въпреки неговата лаконичност. Въпреки краткия анализ на първостепенния съд, по ясен и категоричен начин може да се проследи процесът на формиране на вътрешното му убеждение. Първата инстанция е изложила аргументация защо и в кои части кредитира доказателствените източници. Контролът за достоверност на свидетелските показания е осъществен на базата на съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена съвкупност, вкл. налични писмени доказателства и заключения от изготвени експертизи, както и въз основа на изследване на тяхната вътрешнологическа последователност.

Въззивният съд, на свой ред прие фактическа обстановка, която не се различава съществено от тази, приета от контролираната инстанция. От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено следното:

Подсъдимият С. А. П., с ЕГН: **********, е роден на ******* г. в гр. С., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи като шофьор, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „*******

Подсъдимият Р. А. П., с ЕГН: **********, е роден на *******. в гр. С., българин, български гражданин, женен, неосъждан /реабилитиран/, със средно образование, работи като таксиметров шофьор, с постоянен адрес: гр. *******.

Подсъдимият П. имал издадено разрешение за притежаване и носене на огнестрелно оръжие № 573, валидно до 29.07.2016г. за пистолет марка „Браунинг“ 9x19, с № 511ММ51480. Подсъдимият Р. П. има сключен брак със свидетелката Г. П., като двамата имат две дъщери - С. и Р..