Решение № 1241 от 16.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1241 гр. Пазарджик, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20265220100905 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

По реда на чл.422 ГПК са предявени обективно съединени искове по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86 ЗЗД за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на 924.15 евро, от които 715.80 евро – главница, 170.73 евро – възнаградителна лихва за периода от 05.03.2024 г. до 12.11.2024 г. и 37.62 евро – обезщетение за забава за периода от 05.03.2024 г. до 12.11.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 17.11.2025г. до плащането.

Ищецът „А*“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в гр.С* твърди, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.05.2025 г. е придобил от „К*я“ ЕООД /допусната е очевидна фактическа грешка в исковата молба, където за цедент е посочен „С*“ ООД/ вземането на цедента към ответника А. Н. К. с ЕГН ********** от с. Д*, като длъжникът е уведомен за цесията с уведомление по чл.99, ал.3 ГПК, както и с връчването на уведомлението, приложено с исковата молба по настоящото дело. Твърди, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит №1030564 от 05.03.2024 г., в изпълнение на който цедентът е предоставил на 1 ответника потребителски кредит в размер на 1400 лв. срещу фиксирана годишна лихва от 50 % и годишен процент на разходите 65.2 %, който ответникът се задължил да върне в срок до 12.11.2024 г. на 18 месечни погасителни вноски по 163 лв. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението да върне кредита в уговорения срок, поради което дължи обезщетение за забава. Твърди, че след придобиването на вземането се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена от Районен съд Перник по ч.гр.д. №7318/2025 г., която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира съдебни разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът не е подал писмен отговор, не се е явил в първото заседание и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие. Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, но съдът не е уважил искането, тъй като е длъжен да извърши служебна проверка за нищожността на договора за кредит, съгласно ТР №1 от 27.04.2022 г. по т.д.

№1/2020 г. на ВКС, ОСГТК.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие от фактическа и от правна страна следното:

Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата е била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.

За основателността на иска по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД ищецът следва да установи сключването на договор за потребителски кредит в изпълнение на който цедентът „К*я“ ЕООД е предоставил на ответника А. Н.

К. кредит в размер най-малко на сумата, чието връщане претендира, лихвоносния характер на кредита, размера на лихвата, както и че падежа на кредита е настъпил. Следва да установи и придобиването на вземането чрез цесия, която е противопоставима на ответника.

За основателността на иска по чл.86 ЗЗД ищецът следва да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

2

При доказване на горното ответникът следва да установи нищожността на договора за кредит, като докаже обстоятелствата, които го опорочават.

Когато нищожността произтича от самия договор или от доказателствата по делото съдът е длъжен да извърши служебна преценка за действителността на договора. Съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребител.

От представения от ищеца договор за потребителски кредит №1030564 от 05.03.2024 г. е видно, че същият е сключен между кредитора „К*я“ ЕООД и ответника А. Н. К.. С него дружеството се е задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 1400 лв. срещу фиксирана годишна лихва от 50 %, възлизаща на 333.93 лв. за целия срок на кредита.

Посоченият в договора годишният процент на разходите по кредита е 65.2%.

Общата дължима сума от потребителя за погасяване на главницата и лихвата е в размер на 1733.93 лв., платима на 18 месечни погасителни вноски. Съгласно чл.5 от договора потребителя е длъжен да обезпечи кредита чрез банкова гаранция или поръчителство от физически лица, отговарящи на определени условия. Съгласно чл.11 от договора, при непредставяне на обезпечението в предвидения срок потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 1200.07 лв., които се прибавят на равни части към месечните погасителни вноски по кредита. Така общия размер на дължимите от потребителя суми нараства на 2934 лв., а средният размер на месечната погасителна вноска става 163 лв.

За да породи действие между страните, договорът за потребителски кредит трябва да бъде сключен в писмена форма, която отговаря на изискванията по чл.10, ал.1 ЗПК и да има съдържанието, посочено в чл.11, ал.1 и чл.12, ал.1 ЗПК. Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 от закона начин.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита 3 изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

За да извърши служебната проверка за действителността на договора за кредит, съдът трябва да установи дали посочения в него годишен процент на разходите е определен правилно и дали отговаря на действителните разходи на потребителя, свързани с кредита. Отговора на този въпрос зависи от това, дали неустойката по чл.11 от договора представлява предвидим разход за потребителя към момента на сключването на договора и дали трябва да бъде включена в годишния процент на разходите.

Процесната неустойка санкционира неизпълнението на акцесорно непарично задължение на потребителя да представи на кредитора обезпечение на кредита. От непредставянето на обезпечение не произтича пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните последици за него са свързани с евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземането. Те обаче могат да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес от представяне на обезпечението, тъй като ще получи допълнителен солидарен длъжник, от който да претендира плащане. В контекста на горното съждение е нелогично и неоправдано поставянето на кратък срок, в който потребителят да обезпечи кредита, след което това негово задължение се замества от неустойка с компенсаторен характер, сякаш кредиторът е изгубил интерес да получи обезпечението. Освен това се оказва, че ако потребителят не представи обезпечение или го представи, но след срока, той би дължал неустойката дори при редовно обслужван кредит.

Уговарянето на такъв кратък срок и възможността задължението за неустойка да възникне при редовен кредит показва, че целта на кредитора не е да 4 обезпечи кредита, за да гарантира неговото връщане, а да получи сумата от неустойката. Следователно действителната цел на обсъжданата договорна клауза е да оскъпи кредита за сметка на потребителя.

Съдът счита, че неустойката представлява скрита печалба за кредитора, увеличава цената на кредита и води до възникването на допълнителни разходи за потребителя, които би трябвало да са включени в годишния процент на разходите, тъй като е предвидим разход при сключването на договора и дори е включена в приложения към договора погасителен план.

При процесния кредит известните и предвидими разходи за потребителя към момента на сключване на договора включват заплащането на годишна договорна лихва и заплащането на компенсаторна неустойка, тъй като и двете страни по договора са били на ясно, че поисканото от кредитора обезпечение не може да бъде предоставено от потребителя предвид краткия срок поставените завишени изисквания към поръчителите. В този случай оскъпяването на кредита /изчислен от съда с калкулатора за ГПР по бързи кредити от електронната страница calculator.bg/ е в размер на 190.37%, който е многократно по-висок от с посочения в договора ГПР от 65.2 %.

В т.55 и 56 от решение на СЕС по дело С-714/22 съдът е акцентирал на съществения характер на задължението за посочване на ГПР в договора за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителя да се запознае с правата и задълженията си и да се ориентира правилно за финансова тежест на договора. В тази връзка СЕС е приел, че посочването на ГПР, който не отразява точно разходите по кредита лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както и непосочването на този процент.

Освен че е посочен неправилно в договора, годишния процент на разходите на потребителя по процесния кредит е по-висок от максимално допустимия. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно чл.1, ал.1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на основния 5 лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Процесният договор за кредит е сключен на 05.03.2024 г. Към 1 януари 2024 г. ОЛП е 3.79 %, респ. към момента на сключване на договора размерът на законната лихва е 13.79 %, а максимално допустимият размер на ГПР по потребителски кредити е 68.95 %.

Следователно действителният ГПР за процесния потребителски кредит е различен от посочения в договора и значително превишава максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Изискването на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК е нарушено и договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗЗП.

Когато договорът за кредит е недействителен, потребителят дължи на кредитора само чистата стойност на кредита – чл.23 ЗПК. Чистата стойност на процесния кредит е 1400 лв. (715.81 евро).

Ищецът се легитимира като кредитор на това вземане на основание представения по делото договор за цесия от 21.05.2025 г., сключен между него и цедента „К*я“ ЕООД, от който е видно, че е придобил вземането на цедента по сключения между последния и ответника договор за потребителски кредит.

Следователно иска следва да се уважи до размера на 715.80 евро, каквато главница претендира ищеца, и да се отхвърли за разликата до претендираните 170.73 евро – възнаградителна лихва за периода от 05.03.2024 г. до 12.11.2024 г. и 37.62 евро – обезщетение за забава за периода от 05.03.2024 г. до 12.11.2024 г., като и за законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 17.11.2025г. до плащането.