Решение № 1899 от 18.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1899

Пловдив, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА ДИЕВА

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20267180700115 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С. Й. Й. – [населено място], м. *** с пълномощник адв. М. И. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 25-0432-000356 от 26.12.2025г. по чл.171 т.1 б.З пр. ГГ ЗДв.П, издадена от Началник сектор към 01 РУ при ОД МВР - Пловдив, изразяваща се във временно отнемане на СУМПС [номер] на водача, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 пр.1-во ЗДв.П, за което съгласно чл.175 ал.3 пр.1-во ЗДв.П се налага и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца до решаване на въпроса за отговорността.

- Твърди се незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалния закон. Поддържа се, че собственото на жалбоподателя МПС е било служебно дерегистрирано на 06.05.2025г. поради липса на сключена задължителна отговорност „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, към която дата са действали правилата в нормата на чл.143 ал.10 ЗДв.П и съгласно действащата към конкретния момент разпоредба на чл.574 ал.10 от Кодекса за застраховането КЗ/, гаранционният фонд /ГФ/ има задължение да изпраща уведомления до собствениците, чиито автомобили нямат сключена застраховка „Гражданска отговорност“ /ГО/. Необходимото уведомление не е било изпратено на жалбоподателя, като след изтичане на срока по чл.574 ал.10 КЗ, на основание ал.11 от същата норма, ГФ по електронен път уведомява Дирекция „КИС“ – МВР да прекрати регистрацията на автомобила. Към 06.05.2025г. е налице задължение по чл.143 ал.10 пр.1-во ЗДв.П, което не е изпълнено и фактологията се припокрива с изложената в ТП № 2/2023г. по т.д. № 3/2022г. на НК на ВКС и П. и Втора колегии на ВАС. Предвид тези данни се счита, че заповедта е издадена без фактическо основание. Поддържа се, че в случая образуваното административно-наказателно производство по АУАН [рег. номер]/26.12.2025г. е прекратено с мотивирана резолюция по реда на чл.54 ал.1 т.9 ЗАНН, поради наличие на данни за извършено престъпление от общ характер по чл.345 ал.2 НК, като за посоченото престъпление не се предвижда съгласно чл.343г НК наказание лишаване от права по чл.37 ал.1 НК. В тази вр. се твърди, че заповедта не съответства на целта на закона.

Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на направените разноски. В ход по същество адв.И. поддържа искането за отмяна на заповедта като незаконосъобразна с присъждане на разноски по представен списък.

- Ответникът - Началник сектор към 01 РУ при ОД МВР – Пловдив, главен инспектор К. К. К. оспорва жалбата като неоснователна в писмено становище с представяне на преписката. Поддържа законосъобразност на заповедта – издадена от компетентен орган и с ясни мотиви. Посочено е, че предназначението на ПАМ е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и мярката не съставлява вид административно наказание. При констатация за нарушение в АУАН, е налице задължение за налагане на ПАМ при условията на обвързана компетентност. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при уважаване на жалбата.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване на 29.12.2025г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта /л.15 гръб/. Жалбата е регистрирана в ОД МВР - Пловдив на 12.01.2025г. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което жалбата е подадена при наличие на правен интерес.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив, I, т.6 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт/; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностни лица от структурите на МВР относно осъществяване на контрол по ЗДв.П и КЗ /съставяне на АУАН и издаване на НП/; справка за нарушител/водач по отношение на Ст. Й..

В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочен за взет предвид АУАН № [рег. номер]/26.12.2025г., съставен от ст. полицай към ОД МВР – Пловдив, РУ 01 против жалбоподателя, в който е констатирано, че на 26.12.2025г. около 11.34ч. в [населено място] на бул. Н. В. като водач на собствения си лек автомобил – Мерцедес модел С63 AMG с рег. № [рег. номер], управлява автомобила по път, отворен за обществено ползване, което МПС е със служебно прекратена регистрация от 06.05.2025г. по реда на чл.143 ал.10 ЗДв.П, поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочено е, че към момента на проверката автомобила не е регистриран по надлежния ред съгласно Наредба № I-45 от 2000г.

Предвид изложеното е прието, че жалбоподателя управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1 пр.1-во ЗДв.П.

1.2. Правните основания за издаване на оспорената заповед са чл.22 ЗАНН /„За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.“/ и чл.171 т.1 б.З гг ЗДв.П: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.1 б.З гг - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5;“.

Вписано е в разпоредителната част на заповедта, че ПАМ се изразява във временно отнемане на СУМПС [номер] на водача Ст. Й. за извършено нарушение по чл.140 ал.1 пр.1-во ЗДв.П, за което нарушение съгласно чл.175 ал.3 ЗДВ.П се налага и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

2. Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган. Със Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. Директор ОД МВР-Пловдив е оправомощил длъжностни лица от ОД МВР-Пловдив да налагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6 ЗДв.П. Съгласно чл. 172 ал. 1 ЗДв.П в действаща редакция : „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица...“.

Представената Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. Авторство не е оспорено, както и не е оспорен факта на заемане на длъжността началник сектор към ОД МВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив от страна на К. К. към дата на издаване на оспорения административен акт – 26.12.2025г. Оправомощителната заповед е с обвързващо правно действие и легитимираща компетентността на посочените в нея органи.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и с оглед обективно извършване на нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение.

Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай ясно е изразил волята си посредством позоваване на констатациите в АУАН, но не е съобразил факта на съдържаща се в преписката полица от 26.12.2025г. – дата, на която е издадена оспорената заповед. Административният акт е издаден за нарушение, осъществено на 26.12.2025г. в 11.34ч., а полицата е издадена на 26.12.2025г., 11.41ч. /л.19/. Съответно – на 26.12.2025г., 11.41ч. е осъществена служебна промяна в регистрацията на МПС, изразяваща се в служебно възстановяване по чл.143 ал.10 ЗДв.П при уведомление от ГФ за валидна „ГО“ /л.20/.

Преписката не съдържа посочената в жалбата мотивирана резолюция по реда на чл.54 ал.1 т.9 ЗАНН, поради наличие на данни за извършено престъпление от общ характер по чл.345 ал.2 НК.

3. С оспорената заповед е наложена преустановяваща административното нарушение принудителна мярка, поради което действието й е обосновано и допустимо до момента, до който осъществява целта си / чл.22 ЗАНН /. Следователно, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано - от този момент занапред прилагането на принуда ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6 ал. 2 АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава / Решение № 368 от 28.01.2026г. на АдмС - [област] по адм. д. № 1375/2025г./. В тази вр. се съобрази посоченото по-горе : Административният акт е издаден за нарушение, осъществено на 26.12.2025г. в 11.34ч., а полицата за „ГО“ е издадена на 26.12.2025г., 11.41ч. Съответно – на 26.12.2025г., 11.41ч. е осъществена служебна промяна в регистрацията на МПС, изразяваща се в служебно възстановяване по чл.143 ал.10 ЗДв.П при уведомление от ГФ за валидна „ГО“. Преписката не съдържа данни за час на издаване на заповедта на 26.12.2025г., но е факт сключването на застраховка няколко секунди след проверката. Следователно, налице е отстраняване на нарушението със своевременно предприети действия за привеждане в съответствие с изискванията на закона.

При тези обективни данни следва извод, че издадената заповед не би могла да преустанови или предотврати извършването на административно нарушение, нито пък ще отстрани вредни последици от него, каквито не се твърди да са настъпили. В случая административният орган е следвало да се въздържи от издаване на ограничителната мярка и е нарушил чл.6 ал.5 АПК : „Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.“. Оспореният административен акт няма необходимата последица - постигане на установените в закона цели, обосноваващи налагане на ограничението и засяга правата на жалбоподателя, без това да е фактически и правно обосновано. При тези обстоятелства жалбата е основателна.

В допълнение и във вр. с чл.143 ал.10 ЗДв.П в редакция към 26.12.2025г. следва да бъде посочено, че съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по тълк. д. № 3/2022г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд - задължително за съдилищата:“… в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175 ал. 3 ЗДв.П е несъставомерно. Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДв.П, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.“. Ведно с това, съгласно чл.574 ал.10 и ал.11 КЗ /изм. – ДВ, бр. 63 от 2025г., в сила от 1.08.2025г./: „Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. ; Компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.“. Преписката не съдържа информация за изпълнение на посочените задължения, поради което необосновано е било прието наличие на прекратена регистрация от 06.05.2025г.